Два пръста икономия бърка постоянно в портфейла ни

Българите обичаме да се хвалим как сме икономисали нещо, как за това или онова сме минали много „тънко”.
 
Често забравяме поговорката „Не съм толкова богат, за да купувам евтино”. 

Въпросната мъдрост идва от други краища на света, където явно по-добре умеят да си правят сметката. У нас сме известни, че сме евтини на брашното и скъпи на триците.

Нещо подобно става и с парите, които даваме за да си обновим имота, независимо къща или апартамент. Напоследък е модерно и за да намалим разходите за отопление през зимата да сменим прозорците, да направим изолация, или както е модерно да се казва - да се санираме. Та именно тогава решаваме, за да ни излезе по-тънко, да икономисаме от дебелината на изолацията или да сложим по-евтина дограма. Съобразяваме се с „мнението” на съседа, който бил на далавера, като сложил на къщата си 5 см изолация вместо 8 или 10, както е по норматив за нашите географски ширини. 

Не вярваме обаче на сметките на експертите, които са изчислили, че малко по-висока цена и за новите прозорци и за изолацията ще ни помогне години напред сметките ни за отопление да са много по-ниски. Те за това и в богатите страни навремето са въвели класовете на енергийна ефективност на сградите. И пак там са измислили технологиите за изграждане на пасивни къщи, които не само не потребяват външна енергия, но и произвеждат и то от екологични източници. 

За българския стандарт и начин на мислене обаче те все още са само далечно бъдеще. Както би казал шопът, като видял жирафа в зоопарка: „Нема такова животно”.

Като стана дума за прословутия ни манталитет и той в последно време отново си показа рогата с пълна сила. Всички знаем за програмите за саниране на жилищни сгради - едната, финансирана от хазната, другата - от фондовете на ЕС. По тях не се налага да плащаме нищо. Санирането е безплатно или казано по-просташки - пълен гювеч. За пореден път обаче проявяваме непрактичността си и подареното саниране не се приема от всички. Дори в панелните блокове в периферните квартали, където повечето хора едва свързват двата края, немалко от тях правят инат и не подписват документите за включване в програмата. 

Нашенската максима за подобни случаи е „магарешки инат”. Съседите гърци, които са доста по-практични от нас, имат поговорка - „Инатът избожда очи”. В случая инатът ни бърка във и без това полупразните ни джобове, и то постоянно. Защото несанираната панелка е нещо като енергиен вампир. Дори парното да не може да се пипне, трудно можеш да се стоплиш.

Не бива да забравяме, че тези блокове бяха строени във времена, когато цената на енергията, доставяна от далечните сибирски полета, се определяше не по пазарни, а по геополитически и идеологически съображения. 

Все още обаче не сме се научили добре да икономисваме скъпата вече енергия, но не като спираме парното и мръзнем.

Васил Нанчев, "Монитор"