Лятото е към края си, обаче почивка няма.
Имам предвид за клетия българин, на когото му се налага почти всяка сутрин да слуша за неволите или сполуките на туристическия бранш. И досущ като Алиса, имам чувството, че и аз съм попаднала в един непознат и объркан свят, пълен с фантастични персонажи.
От една страна, чуваме захаросаните приказки на бранша, който тази година отчита рекорден сезон. Такъв не помнел от 1990 година насам. Ако не друго, то поне си отдъхнахме от това да слушаме оплакванията на хотелиери как българинът не цени родните курорти и прекрасната ни природа. И всеки, избрал да почива в Гърция, беше наричан едва ли не изменник.
И на фона на тазгодишната статистика за успешен летен сезон, продължаваме да слушаме апелите на хора, разделени на два лагера. Едните ни изтъкват, че избрали да почиват по родното Черноморие и се радвали, че преоткрили красотите ни, а другите пък - че за пореден път избрали чуждите курорти, защото от нашия ол инклузив нищо не става, хотелите ни са мръсни, а обслужването - некачествено. И това съвсем не било заради стадния принцип.
И в крайна сметка се чудя кой кого убеждава в нещо. Нали всеки сам прави избора си и според вкусовете и предпочитанията си избира къде да почива. Не виждам драми нито при едните, нито при другите. И като се замисля, май обикновено сами вдигаме пушилката. Нещо като онази прословута реплика “Риба, ама цаца. Цаца, ама риба!" Склонни сме и от хамсията да изкараме акула.
На фона на всички приказки дали си заслужава да се почива у нас или не, се оказва, че за последните три години десет пъти повече чужденци са си купили имоти в страната ни. И тук не става дума само за руснаци, за които това е нещо обичайно. Вече става традиция и англичани да заменят Кралството с китни селца в Родопите. Странно е, нали? Чужденци искат да се радват на благодат, от който всъщност самите ние бягаме. И точно тези красиви места обезлюдяват.
“Заселихме се тук заради спокойствието, далече от градския шум. Природата е уникална, а Родопите са най-красивото място в света. Приятно ни е всяка сутрин да виждаме изгрева на слънцето, а вечер – залеза, да чуем песните на птичките“.
Това са думите на Мели Кобън, която заедно с приятели си Лий избира да живее в ардинското селце Любино. Двамата признават, че природата ни е вълшебна и съвсем не се оплакват, че трябва да ходят веднъж в седмицата до Кърджали, за да напазаруват хранителни продукти. Лий и Мели съвсем не са единствените, напротив. И за тях не е характерно голямото българско мрънкане.
В същото време всяка година над 20 000 българи напускат страната ни. Страшно е, защото това е цветът на нацията ни. Тъжно е, защото хора с професии, идващи от богати европейски страни, решават, че си струва да си в България, да инвестираш в най-бедната страна от ЕС.
Но и тук опираме до избора и въпроса за гледната точка. Защото всеки прави избора за себе си и не бива да го натрапва на другия. Още по-малко да генерализира.
Просто нека се научим да анализираме и да вникнем в проблемите отвъд захаросаните приказки. По-полезно е.
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар