България - страната на несбъднатите надежди

Членството в ЕС съвсем не е панацея за всички беди, днес мнозина българи се чувстват излъгани...
 
В България предстои своеобразен юбилей. 

На 1 януари 2017 г. ще се навършат 10 години от влизането на страната в ЕС. Мнозина българи свързваха това събитие с огромни надежди за промени към по-добро, пише Лента.ру. В новогодишната нощ на 2007 г. в София цареше еуфория: Нощното небе беше осветено от прожектори, по улиците и площадите се провеждаха концерти с участието на популярни певци и музиканти, събралите се ликуваха и се прегръщаха един друг.

Скоро всички трябваше да се убедят, че членството в ЕС съвсем не е панацея за всички беди. Защо днес мнозина българи се чувстват излъгани, обяснява според него авторът Михаил Куракин.

Българското чудо

В началото на живота в голямото европейско семейство работите на мнозина българи тръгнаха добре. По всички статистически отчети страната показваше високи темпове на ръст. Причините бяха няколко. Така например държавата активно разпродаваше заводи и инфраструктурни обекти на новите партньори от ЕС. Парите от приватизацията се отчитаха като инвестиции. Очевидно се разчиташе, че новите собственици ще рестартират производството. Но купувачите с редки изключения не бързаха да инвестират в модернизацията на българската промишленост. В крайна сметка много предприятия остават затворени и до днес. Частично – заради световната криза, избухнала през 2008 г. и принудила инвеститорите да коригират плановете си. Но по-популярно /и напълно правдоподобно/ е друго обяснение: купувайки и консервирайки предприятия в България, европейските бизнесмени просто премахнаха конкурентите.

Оптимистичните очаквания бяха свързани и с развитието на курортите. Някои българи имаха късмет: през 90-те години в страната беше проведена, както тогава писаха, "стриктна реституция" - на бившите собственици и техните наследници бяха върнати имуществото, земята и недвижимите имоти, национализирани през съветските години, пише авторът. Печеливши се оказаха тези, чиято собственост се оказа в курортните зони и по Черноморието.

Земята беше продавана, бяха строени хотели и жилищни комплекси. След отмяната през 2012 г. на забраната за продажба на недвижими имоти на чужденци жилища в България с удоволствие купуваха не само руснаци, но и германци, скандинавци, французи. За не много пари по критериите на Западна Европа те получаваха напълно прилична собственост край морето. Българските власти говореха ако не за чудо в развитието, то поне за небивал разцвет на страната. Като че ли обаче се пропускаше очевидният факт, че цялата туристическа инфраструктура действа само през курортния сезон, а през останалото време е в престой.

Чудото се преобръща

Трябва да се каже, че за формалното присъединяване на България към ЕС изначално имаше няколко условия, поставени не само от Брюксел, но и например от Лондон. Великобритания настоя гражданите на България да могат да излязат на общоевропейския пазар на труда едва седем години след влизането на страната в ЕС. Това фактически беше забрана за работа в други страни, която беше отменена едва на 1 януари 2014 г. Но дори и след седемгодишната отсрочка за страната "старата Европа" не беше във възторг от потока евтина работна ръка от България. Българският президент Росен Плевнелиев се постара в свое новогодишно обръщение към нацията да разсее страховете на съседите от ЕС. Той заяви, че неговите сънародници търсят достойна работа, доходи и справедливост в родината си, а не се стремят да закупят еднопосочен билет и да отидат да живеят за постоянно в по-развитите страни.

Но президентът прояви лукавост – далеч не всеки българин може да си намери работа у дома: официалното равнище на безработицата за 2015 г. е 9,1%. Сред младите този показател е много по-висок, различни източници го оценяват на 20-29 на сто. Освен това данните не отчитат хората с частична или сезонна заетост. В крайна сметка трудоспособните граждани на България са принудени да заминат да печелят в чужбина. През последните години в търсене на по-добра съдба от страната са заминали около 2 милиона души /цялото население на България е седем милиона – припомня, авторът/, а останалите се шегуват: "България има два изхода от кризата – Терминал 1 и Терминал 2".

Проблемът с изтичането на работна сила придоби още едно измерение. Заминават не само работници, но и "бели якички". Това особено силно се вижда в здравеопазването – много лекари и квалифициран медицински среден персонал предпочитат да работят в чужбина, където им плащат два-три пъти повече, отколкото в родината им. А местните болници и поликлиники изпитват остър кадрови глад.

В дълбока криза е и добре познатото на гражданите на СССР българско селско стопанство. Смъртната му присъда беше произнесена от евтините плодове и зеленчуци от съседна Гърция и други страни от ЕС. Малките компании в този сегмент е практически невъзможно да се конкурират с големите и технически добре оборудвани западни фермери.

При това в България има едри зърнопроизводители, получаващи дотации от Брюксел. Обединени в кооперативи местни земеделски фирми често взимат под аренда земя, като изплащат на собствениците й съвсем прилична по българските критерии рента. Но това е по-скоро изключение от цялата ситуация, която е доста тъжна. България и Румъния остават най-бедните страни в ЕС.

Граждани втора класа

През октомври 2014 г. президентът Росен Плевнелиев заяви в интервю, че ЕС е иновативен проект, в който голяма Германия и не много голямата България имат равни права. От формална гледна точка това наистина е така. Но кой всъщност командва в ЕС на София й беше демонстрирано нагледно няколко пъти през последните десет години. Така например през 2010 г., когато френските власти масово гонеха от страната си ромите – граждани на България.

Както писа френската преса, тази операция по депортиране беше чиста проба постановка, тъй като след връщането им в родината им притежателите на паспорти на ЕС спокойно можеха да се върнат. Но прецедентът беше създаден – на гражданите на България им беше показано мястото им в ЕС.

Следващата лекция на София беше изнесена през 2013 г. при поредното обсъждане на влизането на страната в Шенген. Неготовността на България да участва в договора беше обяснена с високото ниво на корупция, техническата изостаналост и опасността през нейна територия да проникнат нелегални мигранти. Но въпросът не беше в това. Особено рязко възразяваше Берлин.

Тогавашният германски вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих припомни, че принципът за свободно движение в ЕС предполага възможност за гражданите да работят и учат в която и да е страна. Но ако се установи, че човекът се е преместил само заради получаването на големи помощи за безработица, спрямо него ще бъдат предприети санкции. С други думи, той даде да се разбере, че вижда в българските граждани използвачи, а не братя от общото европейско семейство.

В нежеланието си да хранят партньорите в обединението германците бяха подкрепени от Холандия и Австрия. А вътрешният министър на Финландия Пяйви Рясянен директно заяви, че приемането на Румъния и България в ЕС е било прибързано. Впрочем, три години по-късно – през април 2016 г., говорителят на Еврокомисията Мина Андреева заяви, че според ЕК България е изпълнила всички условия за присъединяване към Шенген. По думите на Андреева сега съответното решение трябва да бъде взето от страните членки на ЕС. Тя обаче не уточни кога ще се случи това.

Българите много се дразнят от факта, че заради влизането си в ЕС те съвестно и педантично изпълняваха всички изисквания на Еврокомисията и провеждаха изискваните реформи, но в резултат от членството си в ЕС получиха много по-малко, отколкото очакваха.

"ЕС не донесе богатство, на което мнозина се надяваха, а сега изпитват носталгия по съветското минало", цитира Лента.ру думите на шефа на Alpha Research Боряна Димитрова.