Някои определят смислено изживените дни като дни, изживени в страст, с огън, в надпревара със себе си и вечно гонещите ни копнежи по това, което нямаме, променяйки света към по-добро, помагайки.
Как аз определям дните, в които пия от живота? Това са дните, в които не усещам тежестта на гравитацията, не усещам себе си, а сякаш някой по-велик от мен временно е превзел тялото ми, мислите ми и сърцето ми. Тези дни са божествени. Те са естествено красиви без пудра и спирала, без руж и коректор. Красота вън, вътре, навсякъде.
Как да се задържа в тези дни или по-скоро как да ги умножа, удължа, за да могат да утолят жаждата ми да съм жива. Дни, които да заситят глада ми към истината, която е красива, не другата (другата всички я познаваме много добре!). Алчността е силен мотиватор. Търся начин и мира нямам – искам рецептата, как да не ожаднявам, как винаги да съм онази, която не стъпва по земята от радост и почти разбира езика на птиците.
Толкова е близо отговорът и толкова много теории, толкова учители, толкова желания и интуиция, и мисли, разговори, филми... Гъделичкат ме по носа и бягат. И ето пак - Как да не губиш миг от живота си? Как да изживяваш всеки миг пълноценно и доволно...
Непрекъснатото доволство явно не е в плановете на живота (поне не на този живот).
Все нещо те пощипва и боцка. Все нещо ти е неудобно и не е на мястото си. Освен в онези дни, разбира се... Връщам лентата, опитвам да си спомня всеки детайл от онзи перфектен ден – кой го създаде, аз ли бях - дали защото правих йога сутринта, или защото бях с този прекрасен човек, или защото планетите се бяха подредили, или защото беше новолуние... Дали някой друг не го създаде за мен?
Или е случайност? Бях чела някъде, че хората не можем да спрем да търсим повтарящ се модел, който да ни отведе към непрекъснато щастие, което, разбира се, е илюзия.
Запомняме формули, които се опитваме да повторим с надеждата, че можем да се превърнем в сътворители на магията. Вечната ни неудовлетвореност се дължи именно на това – търсим идеала, перфектният момент, и когато го намерим, искаме да не приключва, да се изсипва в огромни количества, непрекъснато, безспирно. Вечното щастие!
Всъщност това е, което правим всеки ден, всеки миг – повтаряме модели с надеждата да примамим пълната радост. Всичко което правим всеки ден е нашият си начин да търсим пътища към щастието или, ако вече сме го намерили - да го удължим, разширим и го накараме да продължи по-дълго, по-пълно, по-засищащо.
Твоето щастие е по-различно от моето щастие, но е също толкова интензивно и красиво. Пожелавам ти да намериш своето днес!
Сирма Иванова, GoGuide.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар