"Оградата по границата ни е надупчена като швейцарско сирене"

"Всички се интересуват от отчетите заради статистиката, а не се питат как в действителност се случват нещата и как върви нашата работа."
 
Той е на 34 и се казва Николай – полицай, който редовно дава двуседмични дежурства на границата между Турция и България. 

Когато го срещнах и разговарях с него, беше спал само два часа за денонощието и пътуваше от Звездец до другия край на България, за да вземе приятелката си. Не пуска отопление в колата си, за да не заспи. Уморен е, но си дава кураж, че ще пристигне успешно и навреме. 

Разговаряме за работата му на границата, както и за ежедневието му на полицай. Истории, втръснали ни от слушане, с повтарящи се безкрай неприятни истини, от които не се вижда никакъв изход.

- И как е там, на границата? Много ли са тия, които я минават нелегално?

– Много са и всеки ден има нарушители, минават без прекъсване. По пет, десет тридесет и повече. Обикновено са млади мъже и момчета – 12, 13, до 16 годишни. Жени с деца почти няма. Повечето са от Афганистан и Ирак, сирийците са нищожен процент. Пари почти не носят в себе си, но ги теглят, когато пристигнат някъде. И всичките – без документи. Дали са опасни? Кой може да каже? Гледам ги – хора като всички, ама знам ли, когато отидат на друго място, дали няма да си сложат бомби на кръста, или да грабнат оръжие и да започнат да убиват?
 
- А какво е състоянието на оградата по границата с Турция, построена ли е навсякъде, надеждна ли е?

– Ограда по границата ни с Турция вече има навсякъде, но е надупчена като швейцарско сирене – нарязана от каналджиите. Та нашата работа е без голям ефект. Когато заловим нарушители, екстрадираме ги обратно в Турция, а те след няколко дни се връщат пак. А и самото охраняване не е организирано правилно, средствата, определени за това, се харчат неразумно. Например, обходът на патрулите се извършва с камиони, докато за тая цел е по-удачно да е с кола, а е и по-икономично. Техниката като цяло е доста остаряла, макар на места по границата да има все пак и модерни съоръжения: датчици, уреди за нощно виждане.
 
- Имате и помощ от армията, тя как се справя?
– Зле се справя, това не е работа за войници, те не са обучени за такава дейност. И организацията им не е добра, защото става въпрос за по-специфична дейност.

- Но дежурствата на полицаите на границата „оголват” откъм охрана вътрешността на страната…

– О, да, особено в селските райони. Пък и се знае на какъв хал е полицията в момента и с какво разполага. Всички скачат срещу полицаите, че не си гледат работата, но истината е в това, че невинаги ние можем да го правим. Примерно – в Плевен, който е почти стохиляден град, има само две патрулки на полицията. Бяха четири, сега са съкратени, а дори и четири са нищожно малко. Да не говорим за лимита на гориво и ред други важни неща. Когато се говори за съкращения в полицията, обикновено се посяга на най-ниските звена. Номенклатурата не се пипа, а чиновниците в полицията са страшно много на брой. 

И друго – бумащината е прекалено много. Човек не може да си гледа нормално работата от това, че непрекъснато трябва да пише и да пише… Всички се интересуват от отчетите заради статистиката, а не се питат как в действителност се случват нещата и как върви нашата работа. Когато министър Румяна Бъчварова беше на оглед на границата, бях там и не видях тя да се е срещнала с граничарите, да е говорила лично с тях. Преглежда документацията и си тръгва. Каква представа получава за действителната работа от едни отчети – никаква. 

Иска се сериозно отношение към нещата в държавата, защото около нас положението никак не е спокойно. Дано с всеобщи усилия – и наши, и на Европа, да успеем да овладеем ситуацията, защото нещата от ден на ден стават все по-сериозни.

Интервю на Цветанка Христова, Delo.bg