Новият генерален секретар на ООН ще се нарича Антониу Гутериш. Това си беше ясно от първото до шестото гласуване, когато Гутериш неизменно беше фаворит.
Дали всички у нас, които с пионерски жар тръбяха, че едната или другата българка ще оглавят ООН, ще се извинят…
Извън шпионските игри, които по традиция се вихрят в ООН – особено когато Великите сили решат да се правят на велики – в България взе връх провинциализмът. Защо ли?
1. Мантрата „жена, от Източна Европа“. Нито е жена, нито е от Източна Европа. Би било обидно някой да бъде назначаван заради сбъркани разбирания за квоти по полов признак. Освен това типажът „жена от Източна Европа“ не се припокрива с нито една от двете ни кандидатки, които от близо две десетилетия са извън родната си България.
От 2005 г. Ирина Бокова е посланик във Франция, а впоследствие оглави ЮНЕСКО и беше преизбрана за втори мандат през 2013 г. Кристалина Георгиева е извън България още по-отрано, от края на миналия век, а през 2003-а започва работа в Световната банка, откъдето прекрачи в Европейската комисия през януари 2010 г. заради гафовете на кандидата на ГЕРБ за еврокомисар Румяна Желева.
Така че и този териториален признак е просто пиар трик. Медийна дъвка.
2. Плацикането с имена и подкрепа. Изложихме се пред чужденците, обобщи лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. За излагацията е прав.
Властта се оплете в противоречиви изявления и решения, които не успя да обясни смислено и разбираемо. И накрая си изми ръцете с геополитиката – „руснаците и американците“, по опростения лексикален апарат на премиера Борисов. Всичко това рисува обидната за властта картинка като за Мъпет Шоу.
С малко по-умна комуникационна стратегия можеше да се избегне.
Решението на кабинета Орешарски от 18 юни 2014 година отбелязва, че: „Големият международен авторитет, с който се ползва Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО, дава на България всички основания да представи нейната кандидатура за генерален секретар на ООН“. Тогава Борисов, лидер на най-голямата опозиционна група, го нарече „нахалство“.
Година и половина след това вторият кабинет на Борисов препотвърди решението, а от Външно добавиха, че: „С биографията си и натрупания опит Ирина Бокова може да бъде една от значимите кандидатури в предстоящата кампания за Генерален секретар на ООН“.
Малко преди това стана ясно, че Кристалина Георгиева е била…хм, отказана. Това стана ясно от разшифровка на появилото се на сайта на МС съобщение в началото на февруари т.г.: „В телефонен разговор с министър-председателя Бойко Борисов заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева го увери, че политическата ситуация в Европа, миграционната криза, обсъжданите реформи в Европейския съюз и сериозните въпроси, които предстои да се решават в рамките на нейния ресор – бюджет и човешки ресурси, я задължават да отдаде цялото си внимание на темите, за които е получила доверието на българското правителство, Европейския парламент и председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер“.
Осем месеца след съобщението политическата ситуация в Европа е все така непроменена, миграционната криза – все така остра, но г-жа Георгиева се втурна начаса в битката, след като беше номинирана от българското правителство и даже си взе неплатен едномесечен отпуск.
А само два месеца преди това, през юли 2016 г. Борисов изпрати писма до петима министър-председатели – на Обединеното кралство и Северна Ирландия Тереза Мей, на Испания – Мариано Рахой, на Япония – Шиндзо Абе, на Малайзия – Наджиб Разак и на Нова Зеландия – Джон Кий, с молба да подкрепят Бокова.
Дори да е било част от външно-политическа активност, Борисов все така не е обявил официално, че Ирина Бокова ще бъде оттеглена, ако България не е доволна от представянето й. С което де факто подвежда тези, от които търси подкрепа, уверявайки ги, че тя е „една от най-силните кандидатури и ще допринесе за разработването на конкретни действия, насочени към ефективното преодоляване на неотложните предизвикателства и заплахи, както и към насърчаването на мира и сигурността“.
Писмото за подкрепа е официален документ и дори задкулисно да вървят други договорки, дипломацията разполага с достатъчно голям инструментариум, за да подскажеш това, което никога не би казал в прав текст.
3. Ново двайсе. Борисов и сие вкараха Кристалина Георгиева в 12 без 5. „За съжаление в случая нямахме никакво време да се подготвим, за да може г-жа Кристалина Георгиева да спечели достатъчна подкрепа“, написа днес министърът на външните работи Даниел Митов във Facebook.
Преглед на целия му пост разкрива куп (логични) противоречия – хем нямало време за подготовка, хем е била осигурена подкрепа на група страни от бившия източен блок, което няма как да стане без предварителна подготовка. При визитата си в България на 14 септември премиерът на Унгария Виктор Орбан заяви, че страната му с радост би подкрепила Кристалина Георгиева за шеф на ООН. Издигната две седмици по-късно.
Тя получи много симпатии след изслушването си, казва Митов. Просто фраза. В представянето на Кристалина Георгиева нямаше изненада – стандартно, без да е блестящо. Липсваха каквито и да било коментари за представянето й, което не беше тема в световните медии.
Г-жа Георгиева не е човек, който емоциално решава да се впусне в някаква кампания, без да е калкулирал предварително ползите си. Очакваме да разберем какви.
Иначе и двете с Бокова пропуснаха кандидат-президентската кампания в България…
4. Безполезната ООН. Безполезните български партии. Ако ООН беше организация, способна да се справи с глобалните кризи, в XX век светът нямаше да се окаже ням свидетел на най-големите изтребления. Геноцидът в Руанда през 1994 г., когато за сто дни бяха изтребени близо 940 000 тутси, а ООН така и не беше обърнала внимание на предупрежденията, че и двете етнически групи – тутси и хуту, се въоръжават.
Изтреблението в Сребреница, на Балканите, през юли 1995 г. Когато след 2 години блокада градът падна и хиляди босненски мюсюлмани се насочиха към базата на ООН край Сребреница, където бяха базирани „сини каски“ от Холандия. Те от своя страна предадоха хората на босненските сърби с уверението, че нищо лошо няма да им се случи, а сърбите изтребиха над 7000 мъже и момчета.
За масовите убийства в Дарфур, където петролните интереси на Русия и Китай в Судан блокираха издирването и наказването на убийците на десетки хиляди католици, копти и протестанти само ще споменем. Продължаващата шеста година гражданска война в Сирия, разделеният Йемен, нестихващи конфликти в Ирак, хаосът в Либия… И една ООН на върха на разпадащия се свят.
А в България опозиционни местни партии се опитват да правят кампания за изборите от българската външна политика. Вместо да си брифират кандидатите.
Запитана днес какво ще е отношението й към Русия, ако стане президент, кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева отговори: „Както към всички останали столици“. И Румяна Желева не беше наясно, че Аденският залив има връзка със Сомалия, а прати Грузия и Египет в Близкия изток!
С кандидат-президент, който гледа на Русия като на… столица, явно сме в правилната геополитическа страна на шахматната дъска.
Какво да се прави – каки и шпионски игри.
Никола Божков, Ureport.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар