Естествено, тук става въпрос за „сложност” и „простота” в технически и математически, а не в политически смисъл.
Благодарение на забележителната изборна технология, въведена у нас от 1991 година насам, резултатите от всички избори са подробно документирани година по година, секция по секция, партия по партия и кандидат по кандидат. Тези резултати, особено на национално ниво, са лесно достъпни както в специализираните сайтове (включително в сайта на ЦИК), така и в по-популярни източници, като например българското издание на „Уикипедия”. Но резултатите сами по себе си са едно, а внимателното им тълкуване и извличането на съответните изводи – нещо съвсем друго.
По-долу в обобщен вид сме представили най-съществените данни за всичките пет президентски избора в историята на българската държава. При това в цялата нейна история, а не само в най-новата, както е модно да се казва. Действително, по време на първите три български царства избори за цар, естествено, няма. Няма преки избори за държавен глава и в Народна Република България, просъществувала от 1946 до 1990 година. Така първият президент на България, избран в преки, свободни и демократични избори, е Желю Желев. Той беше избран през 1992 година заедно с Блага Димитрова. За съжаление, тези достойни българи вече не са сред нас.
На всички избори досега победителят е бил излъчван на втори тур.
Това е ставало поради една от следните две възможни причини според основния закон: или победителят има под 50 на сто от гласовете, или в изборите са участвали под половината избиратели. Действително, според чл. 93, ал. 3 от Конституцията на страната, „избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели”. На изборите през 1992, 1996 и 2011 година никой не успя да спечели повече от половината гласове на първи тур. На тези три избора най-добре на първи тур се представиха представителите на десницата, които имаха над 40 на сто от гласовете. През 2001 година на първи тур отново всички кандидати получиха по-малко от 50% от гласовете, като в допълнение гласуваха и по-малко от половината избиратели.
Втората причина пък сработи мощно през 2006 година.
Тогава кандидатите на левицата Първанов-Марин получиха на първи тур рекордните 64 на сто, но бяха гласували по-малко от половината избиратели и така се отиде на втори тур. Там левицата спечели с наистина разгромните 76 на сто срещу кандидатите на „Атака” Сидеров-Шопов. Тогава, както знаем, десницата се изхитри да се класира трета на първи тур с жалките 10 на сто.
Тук виждаме една парадоксална ситуация, която впрочем се случи и на референдума в Унгария за квотите за бежанци на 2 октомври тази година. Ако примерно през 2006 година бяха гласували повече противници на Първанов-Марин, те можеха евентуално да спечелят още на първи тур! Освен това, както е известно, в избирателните списъци вече над 20 години спокойно си живее една внушителна орда от един милион фантома, които именно правят подобно изкривяване на здравия разум възможно. На втори тур, според едно решение на Конституционния съд, изискването да са гласували повече от половината избиратели не съществува. Така, теоретично, ако на втори тур гласува само един от двамата кандидати, и то за себе си, неговата двойка ще бъде избрана с един-единствен глас! Шансът това да се случи, разбира се, е почти нулев. Както е почти нулев шансът изведнъж, докато четете тези редове, всички въздушни молекули да се преместят в другия край на стаята и вие да умрете от задушаване (според термодинамиката това е възможно, но е много малко вероятно). Като оставим настрана тази шега е ясно, че и тук трябва да променим малко конституцията. А именно, трябва да остане само правилото, че победител има, ако за него са подадени повече от половината действителни гласове. А че били гласували малко хора, какво от това? Имали са възможност, ами да са гласували тогава!
Същия парадокс видяхме и в Унгария. Там цели 98 на сто гласуваха против позорните квоти, но резултатът няма законна сила, щото били участвали само 40 на сто от избирателите. Ако грантаджиите в Унгария се бяха понапънали малко повече и бяха излезли да гласуват в полза на квотите, резултатът можеше да е „само” 85 на сто „против”, но референдумът щеше да има задължителна сила! Но то пък сега Виктор Орбан ще промени или конституцията (а той има необходимите за това две трети от гласовете в парламента), или съответните закони, и квотите пак няма да минат. Така Унгария отново ще бъде от първите, изправили се срещу инвазията. Както беше и преди 500 години.
След като по традиция българските президентски избори се решават на втори тур, нека разгледаме как се е развивала динамиката на електоралните нагласи между двата тура през годините. За да опишем тази динамика, ще използваме понятието „коефициент на усилване” на подкрепата. Този коефициент е (по принцип) по-голям от 1 и представлява отношението на гласовете за дадена политическа сила, получени от нея на втори и първи тур, съответно. Преди това ще припомним, че резултатът от петте президентски избора е 3 на 2 в полза на десницата както следва: през 1992, 1996 и 2011 година печели десницата, а през 2001 и 2006 година победител е левицата. И при двете победи на левицата, прочие, президентската двойка е била Първанов-Марин, докато за десницата победители са били Желев-Димитрова (1992), Стоянов-Кавалджиев (1996) и Плевнелиев-Попова (2011). Вече е позабравено, затова ще припомним. През 1996 година Стоянов-Кавалджиев спечелиха на втори тур срещу Маразов-Бокова. Същата тази г-жа Бокова, дето сега е кандидат за шеф на ООН в лично качество.
В следващата таблица е представен коефициентът на усилване през годините на българската демокрация.
Коефициент на усилване
Година 1992 1996 2001 2006 2011 средно (без 2006)
Левица 1.58 1.46 1.98 1.15 1.57 1.65
Десница 1.20 1.32 1.75 -- 1.26 1.38
Интересно е и какви проценти са получавали кандидатите на левицата и на десницата на първи и втори тур.
Проценти на първи тур
Година 1992 1996 2001 2006 2011 Средно (без 2006)
Левица 30.44 27.01 36.39 64.05 28.96 30.70
Десница 44.66 44.07 34.95 9.75 40.11 40.09
Проценти на втори тур
Година 1992 1996 2001 2006 2011 Средно (без 2006)
Левица 47.15 40.27 54.13 75.95 47.42 47.25
Десница 52.85 59.73 45.87 -- 52.58 52.75
Вижда се, че 2006 година в известен смисъл е изключение. Тогава на първи тур левицата получава 64%, а десницата – мизерните 10%. Такава беше и 1997 година по отношение на парламентарните избори, когато десницата получи неестествено висок резултат. Поради това в средните оценки (последната колона на трите таблици) тази година се игнорира.
От тези таблици се вижда, че най-висок коефициент на усилване от 1.98 е постигнат от левицата през 2001 година. Закономерно, тогава именно загуби смятаният за фаворит тандем на десните Стоянов-Куцкова.
Други интересни данни са както следва. Най-много гласове на първи тур, а именно 2 273 541, получава през 1992 година десницата. На свой ред най-висок процент на първи тур (64.05%) получава левицата през 2006 година, но отива на втори тур заради недостатъчна изборна активност.
Най-много гласове на втори тур (2 738 420) получава през 1992 година десницата, а най-висок процент на втори тур (75.95%) печели левицата през 2006 година. Така годините 1992 и 2006 са екстремни по отношение на представянето на основните политически сили. Интересно е също, че на всичките 5 избора без изключение на втори тур печели двойката, която води на първи тур.
А как стои въпросът с т.нар. инициативни комитети, зад които се крият партии или коалиции в опит да представят кандидата си като уж „независим” и така той да получи повече гласове извън тесния кръг на партийните фенове? На първите президентски избори през 1992 година кандидатите на левицата участват чрез инициативен комитет и губят както на първи, така и на втори тур. През 1996 година и десницата и левицата играят почтено чрез партийно издигнати кандидати, а не се крият зад инициативни комитети. През 2001 година обаче десницата хвърля в състезанието двойката си Стоянов-Куцкова като „независима” и губи (естествено, това не е единствената причина за загубата).
Интересна е 2006 година, когато от общо 7 кандидатски двойки цели 4 са издигнати от инициативни комитети, вкл. победителите Първанов-Марин. Кандидатската двойка на десницата също е издигната от инициативен комитет, но не получава истинска подкрепа от дясното партийно ръководство и получава позорните 9.75 на сто. На последните президентски избори през 2011 година и левицата и десницата (в лицето на ГЕРБ) играят честно, без да се крият зад паравана на някаква измислена „независимост”.
На всички без изключение български президентски избори се е появявал непредсказаният трети, който донякъде е обърквал ляво-десните сметки. Още на първите избори през 1992 година на сцената изскача живописният дует Ганчев-Берон и печели 854 хиляди гласа, или 16.8 на сто, на първи тур. На следващите избори през 1996 година двойката Ганчев-Антонов печели рекордните 938 хиляди гласа, или 21.9 на сто. През 2001 година изненадата е двойката Бонев-Железчев, която с 547 хиляди гласа, или 19.3 на сто, още на първи тур обърква сметките на десницата и Петър Стоянов губи както на първи, така и на втори тур. На изборите през 2011 година трета е двойката Кунева-Христов с 471 хиляди гласа, или 14.0 на сто. Този резултат, обаче, е донякъде предсказан от социолозите. Така вечният трети на изборите получава около 15-20 на сто на първи тур, което е един съвсем приличен резултат.
Най-голямата изненада с извънсистемни играчи, обаче, е през 2006 година, когато на първи тур двойката Сидеров-Шопов с 597 хиляди гласа, или 21.5 на сто, е даже не трета, а втора, и отива на балотаж, където губи от левицата в съотношение 1 към 3.
ОБОБЩЕНИЕ
Ако трябва да обобщим, от всичките 5 произведени президентски избора досега, десните печелят 3, като всеки път това е чрез партийни кандидатури. И в двата си загубени избора десницата участва с инициативни комитети. Този именно фалш е усетен от десните избиратели и те два пъти наказват глупавите ходове на десните партийни ръководства. На свой ред левицата печели 2 пъти, като веднъж двойката Първанов-Марин се явява като партийна, и веднъж – като независима. Явно, за левите избиратели няма особено значение как се явяват техните кандидати: като партийни, или скрити зад маската на независими. Ако се приеме, че вече е налице тенденция, е ясно, че десницата трябва да бяга от инициативните комитети като дявол от тамян, докато за левите сили форматът на явяване не е от голямо значение. Основната лява двойка Радев-Йотова на тези избори, впрочем, отново се явява на предстоящите избори с помощта на инициативен комитет. Но, както казахме, това няма особено значение.
Какви предварителни изводи можем да направим?
Първо, победителят на първи тур е победител и на втори.
Второ, левите сили неизменно показват по-висока мобилизация (увеличение в рамките на 45 и повече процента), като на 13 ноември можем да очакваме повишаване на резултата за Радев-Йотова с до 50% спрямо първи тур.
Трето, десните също така неизменно демонстрират по-ниска мобилизация (увеличение в рамките на 20 и повече процента), като на 13 ноември можем да очакваме повишаване на резултата на Цачева-Манушев от около 30%.
Четвърто, според непубликувани демоскопски проучвания, очакваният резултат на втори тур се очертава от 52:48 до 54:46 в полза на десницата. Нещо повече, не са малки шансовете увеличението вляво между двата тура да е още по-осезаемо, защото на първи тур на 6 ноември левицата влиза с поне три кандидатски двойки, а на втори тур левите избиратели, макар и с неудоволствие, ще се обединят.
На последно място, но не и по значение, е българските избиратели да знаят, че гласовете им ще бъдат коректно отчетени и никакви фалшификации няма да се случат. Нещо повече, още преди полунощ на 6 и на 13 ноември секционните протоколи ще бъдат качени в сайта на ЦИК и всеки ще може да проверява каквото си иска и в частност ще може сам да сметне коя кандидатска двойка колко гласа и колко процента е получила.
В заключение може да се констатира, че се очертава интересна битка както на първи, така и на втори тур, на шестите поред български президентски избори през критичната за света 2016 година. Междувременно, на 8 ноември, ще разберем и резултата от изборите за президент на САЩ, където се очертава супер интересна битка с голямо значение за бъдещето не само на САЩ, но и на света.
Изобщо, в най-близко бъдеще ни чакат интересни времена. Които, според китайците, не са най-доброто време за прекарване на единствения ни живот на този грешен свят.
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар