Зима

Зима
Пролет

1 ноември 2016 г.

Проф. Андрей Пантев: Будители вече няма не само в България, но и в света, има известни личности

"Тези, които не търсят комерсиален успех днес, са може би прототип на някогашните будители."

- Проф. Пантев, сякаш напоследък свикнахме да приемаме празниците просто като почивни дни. Как трябва да обръщаме поглед към Деня на будителите?

- Това е поклон към едно анонимно духовно лидерство и може би единствената личност, която съединява това наше почитание, е Паисий Хилендарски. От друга страна, на този празник наред с признателност, със спомени за училищните дейци и портрети на книжовници има и малко угнетение. Защото, ако един път сме били събудени и този момент предшества нашето освободително движение, сега непрекъснато говорим за нови будители. Българската история след Средновековието обаче е покрита само от сън, което не е много величаво.

- Продължава ли да спи българският народ?


- Сънища има разни. Има и сладки, при които ако един нов олигарх има 7-8 хотела, курортно жилище и децата му учат в чужбина, за него това не е сън, а интерес. Преди всичко сънят означава невежество, но има програмирано невежество, което улеснява тези, които днес са властелини на малкото ни отечество.

- Виждате ли съвременни будители в българското общество?

- Какво всъщност означават съвременните будители? На времето те са събуждали народната свяст с идеята, че са българи, че са наследници на една велика държавност и книжовност. Не може един треньор на отбор да бъде будител само защото изтъква таланти и ги лансира. Ние с какво можем да бъдем събудени – с устоите на държавата или с луксозен битов живот. Не може да са същите будители. Има хора, които смятат, че възходът в живота не се индикира само с комерсиален успех. Те са готови да застанат срещу течението. Може би те са прототип на някогашните будители.

- Защо започнахме да живеем толкова консуматорски, в ущърб на духовността?

- Това е световна болест. Ние както винаги взимаме и внедряваме само негативното от света. Това е много опасно състояние, дотолкова, доколкото има такива дълбоки социални пропуски, при които се генерира самодоволство от страна на богаташите и такава ненавист от страна на бедните, че така си представям в проекция как в миналото са ставали кръвопролитните революции в Европа и света.

- Виждате ли все пак модели на подражание?

- Можете ли да ми посочите световни будители? В момента в културата, в науката, в изкуството няма такива личностни авторитети. Има известни хора по един или друг начин. Но кой друг се радва на респект и престиж като този на непоколебими авторитети като Маркес и Умберто Еко. Може една книга да бъде издавана по 20 пъти или на 100 езика, но тази непоколебима опора, утеха, каквато някога са имали дейците на духовния мир, вече няма не само в България, но и в света. Днес е много по-важно една тенис звезда за кого се е сгодила и какъв шампоан употребява или от това - какви са общочовешките идеи в една или картина, книга и прочее.

- Как да се промени това и какво би могло да доведе до това събуждане?

- Най-напред с преоценка на нашите и световните исторически стойности. Ясно е, че скоро няма да настъпи прекрасният свят на добротата и радостта. Но трябва да бъде започнато с преклонение към онези, които не се интересуват какви са хонорарите, които не се интересуват в коя делегация са включени и какви ордени са получили, а се интересуват от това, че над всичко останало стои не просто България, а човекът. Нашите будители са виждали най-вече човека в бъдеща България и затова, без да са носили ками, пистолети и бомби, са направили много по-голям прорез в българското съзнание, отколкото всичките ни останали четници и по-късни бойни подвизи.

- Преди Деня на будителите е Хелоуин. Мислите ли, че има някакво противопоставяне и единият празник е за сметка на другия?

- Явно, че сме много уязвимо общество – уязвим национален, интелектуален и културен климат. Хелоуин не е внедрен от ЦРУ, нито от Америка. Щом толкова прегръщаме този празник, който е дълбоко чужд на нашата менталност, това показва колко не можем да изразим резистентни сили към нашите традиции и облик. Това е цялата драма. Никой не може да се сърди, че нашите внучета се вглъбяват в Хелоуин. В народните приказки няма ли караконджули и други страховите сцени. Това е част от онова подражателство, което показва, че не сме били с чак толкова знаменита духовна стойност, след като толкова лесно възприемаме другите.

- Искате да кажете, че тази еуфория около Хелоуин всъщност е избиване на комплекси ли?

- Да. Избиване на комплекси, подражателство, презрение към дедите и бабите ни. Идеята, че щом го правят американците, ще го правим и ние, не е толкова страшна. Но наред с Хелоуин и каубоите, трябва да почитаме и нашите хайдути. Патриотизмът се учи на бабино коляно и не непременно в урок за Балканската война.

- Напоследък чуваме доста негативни констатации...

- И въпреки това успяват. На един таблет те не четат Достоевски....

- Достоевски може и на таблет да се чете...

- Не мога да си представя, че някой ще чете Достоевски в метрото на таблет. Нали трябва да си малко в самота. В метрото идва следваща спирка, съседът може да се разкашля. Това са съвършени и възвишени неща.

Принципно може всичко. Може да правиш правописни грешки и да си перфектен компютърен специалист.

Ние днес се прекланяме не пред бъдещите или съвременните будители, а пред онези даскали, библиотекари, писари, които са решили, че трябва, преди да се вземе сабята, да се научи словото. Ние днес честваме тях, а не съвременните компютърни специалисти.

- А могат ли учителите да се нарекат съвременни будители?

- В значителна степен можем да ги наречем, защото с трепереща ръка те поправят още по-треперещата ръка на детето, което за първи път изписва думата „България“. Тъгата на учителската съдба е, че обикновено тези дечица, които са ги гледали с респект и са ги търсили, когато се реализират, се правят, че не ги виждат. Не им е приятно да им напомнят как са ги учили на добро, на четмо и писмо. Има, разбира се, и друг вариант. Като трето поколение даскал аз съм много щастлив, че присъствам в живота на толкова поколения - майка ми и двамата ми дядовци. Дали сме обичани, дали сме подигравани, дали сме част от разни анекдоти, ние все пак сме част от живота на нашите ученици и сме оставили отпечатък в тях И това е най-благородното в тази иначе неблагодарна професия.

- Как се стигна до упадъка на уважението към учителската професия?

- Учителите не могат да имат това обаяние от възрожденски времена по простата причина, че вече не са само десетината души в едно село, които умеят да четат и пишат. Учителят тогава беше персоналният символ, личностната изява на държавата, на идеята за бъдеще, на познанието. Те разказваха за морета, реки и океани, за прадедите на учениците си. Това отношение не може да се върне, защото те вече не държат монопола на познанието. Ще вървим напред, като гушнем таблета и слушаме с благоволение нашите учители.

- Все пак какво пожелавате за Деня на будителите?

- Този празник да не ни връща към съвременно угнетение, а към почтителна любов към онези, които са започнали първи.

Визитка:

Роден е през 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. Проф. Пантев беше депутат от Коалиция за България три мандата.



Интервю на Мила Мишева, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар