Политиката, казват, е мръсна работа.
Дали това е така, или не, е отделен въпрос, но всеки, който избере политическото поприще, трябва да знае, че ще се сблъска с най-различно отношение от страна на избиратели, колеги, врагове. Във всеки един момент той трябва да е готов да бъде обичан, мразен, обиждан, боготворен, осмиван...
След броени часове народът на САЩ ще трябва да направи своя пореден, макар и този път доста труден, избор: да избере президент, който повечето американци мразят или да избере президент, който всички останали страни мразят. Е, добре, най-малкото скришно му се присмиват.
И макар изходът от изборите да остава заплетен няколко дни преди тях, едно е ясно – можем да кажем със сигурност, че Америка се прецака. О, простете, ако трябва да използваме по-допустимите евфемизми, то ще кажем, че САЩ ще излязат от тези избори в политически много по-слаба позиция. А това може да се отрази и в икономически, а и във военен аспект.
Обещанията на Доналд Тръмп в предизборната му кампания включват какви ли не идеи: от увеличаване на доходите при същевременното намаляване на данъците (това не е ли икономически оксиморон?), до силно протекционистки мерки, антиимигрантски политики, за които неясно как ще се отразят на отношенията с трети страни, например Мексико.
Твърде възможно е тази реторика да е просто част от предизборните бръщолевения, с които Тръмп иска да спечели на своя страна почувствалите се пренебрегнати и изолирани от управленците американци. Дори и една малка част от тях да бъдат изпълнени обаче, това ще постави САЩ в много по-неизгодна позиция, ще направи страната по-слаба и вероятно ще ѝ отнеме първото място сред световните икономически лидери.
Какво се случва, ако Клинтън спечели? Демократът ще има настроени срещу себе си десетки милиони сънародници, които вярват, че тя трябва е за затвора, независимо дали е използвала частен сървър за изпращане на поверителни документи в качеството си на държавен секретар, или не е.
Никой не иска лидерът на държавата му да бъде уличен в лъжа и реномето му пред международната общност да е ударено още преди да встъпи в длъжност. Никой не иска лидер, на който нямаш доверие, защото как тогава ще си убеден, че политиките, които се опитва да наложи са в интерес на народа и на теб като личност. И никой не иска четири години да бъде на тръни дали президентът му междувременно не нарушава закона и не излага на заплаха вътрешната сигурност.
Но според американския журналист Ерик Холзи цялата история с частния сървър „е изключително преувеличена. Тя има реално въздействие, защото е свързана с представите, че семейство Клинтън са неблагонадеждни, идея, налагана от републиканската партия още от 90-те години“.
Проф. д-р Румен Генов, преподавател в Нов български университет, подкрепя това мнение: „Това едва ли е такова ужасно престъпление, че тя да бъде тикната в затвор, както заплашва Тръмп, а последните години след Wikileaks и Едуард Сноудън едва може да има огромно учудване и възмущение“, каза той пред Investor.bg.
Театърът обаче все пак не свършва дотук. В света на американската трагикомедия катастрофална загуба за Тръмп може да не означава просто един личен провал, а да завлече със себе си и републиканското мнозинство в Сената и Конгреса. В този сценарий Клинтън би имала две години време преди следващите избори за Конгрес, през които да работи по-спокойно за инфраструктурата и преди всичко промяна в баланса на Върховния съд – огромни предизвикателства за нея. Но 40% от американците ще са на другия полюс и ще чувстват срещу себе си едно изключително враждебно правителство.
По-вероятно е Клинтън да бъде избрана за президент и да има срещу себе си враждебен Конгрес, а може би и Сенат. Това ще представлява истинска яростна безизходица. Може да станем свидетели на опити за заобикаляне на Конгреса от страна на редица регулации, което би наляло масло в усещането, че Клинтън е нелегитимен президент.
В такъв случай – с вързани ръце у дома, тя ще бъде по-слаба и при налагането на политиката си в чужбина. По-трудно ще може да поема рисковани ходове, да се застъпва за свободната търговия и силно да отблъсква предизвикателствата от страна на Китай и Русия. Това значи, че ролята на САЩ на глобално ниво ще е по-слаба.
В същото време обаче „правомощията на президента са огромни, но те не са неограничени“, ни припомня проф. Генов. „Не само конституционните рамки ги определят (правомощията), но около президента са членовете на администрацията, съветници в различни области, писачи на статии и прочие. Така че решенията на президента се определят от много фактори, не само изброените, но и много други, но ние виждаме фасадата“.
Именно поради това според него принципна разлика между единия и другия кандидат, след като спечели изборите, по фундаменталните въпроси не могат да се очаква. А оттук и по позицията на САЩ в света.
Резултатите от изборите обаче са не по-малко важни за самото американско общество, в което ще настане допълнително поляризация, отчуждение и усещане за безсилие, и то вероятно независимо кой ще стане следващият президент. У голяма част от американците (а както се оказва и не само те, ако вземем простичкия пример с Brexit) вече десетилетия наред се натрупва усещането, че нищо не работи в тяхна полза, че са използвани от лидерите, а след това забравени.
Малко вероятно е резултатът от тези избори да намали значително поляризацията, смята и Робърт Филипс, доцент в Американския университет в България. „Ако имаме избори, при които единият кандидат спечели със значително мнозинство, което е малко вероятно, или имаме избори, при които някои от избирателите, привърженици на едната партия, пренасочат вота си, можем да видим известно облекчаване на тази поляризация“, казва той пред Investor.bg.
Една от ползите от тези избори е, че опасенията на много нископлатени работници в САЩ бяха изразени и от двете партии. „Тези нископлатени работници са разтревожени за икономиката, за нарастващото неравенство в доходите и за неравномерно разпределените негативни ефекти на свободната търговия“, допълва той. Кампанията може и да беше разочароваща, но въвеждането на тези опасения на политическата сцена е позитивна стъпка.
Това е малко по-оптимистичното мнение. По-песимистично настроеният Ерик Холзи смята, че който и да спечели, отчуждението и чувството на неудовлетвореност ще продължат да се натрупват. „Причината отчасти е, че нашата политика явно няма да се промени значително и отчасти, защото тези усещания на отчуждение и неудовлетвореност се подхранват от медийни организации. А това няма да се промени скоро“.
Дали обаче натрупваното недоволство и поляризация няма да доведе до още една промяна? Тази година предварителните социологически проучвания сочат, че подкрепата за либертарианеца Гари Джонсън е около 4-5%, а за Джил Щайн от Зелената партия – около 2%. Дали това не означава, че за американците днес позициите на двете водещи партии не се припокриват с личните им и те търсят нови варианти? Или дори, че е време САЩ да излезе извън двупартийната система на управление?
Според Филипс голяма част от подкрепата за третите партии ще изчезне в деня на изборите. „Повечето американци разбират, че гласът им за някоя по-малка партия може всъщност да подкрепи кандидат, когото те наистина не харесват. Затова те вероятно ще се завърнат, гласувайки за някоя от двете основни партии“.
Трети партии периодически се появяват на политическата сцена в САЩ, но вероятността да изтласкат от нея някоя от основните е минимална, допълва и проф. Генов. „Третите партии обаче не са безполезни, понякога те лансират нови решения на политически въпроси, с които основните партии не се справят“, допълва той.
Остава да разберем какъв ще бъде изходът от тези избори. Всъщност той отчасти е добре познат – защото започнеш ли да хвърляш кал в политиката, трудно е да излезеш чист. Точно това се случи през по-голямата част от тази кампания.
А резултатът ще се усети от всички американци...
Няма коментари:
Публикуване на коментар