„Средното“ определя цената

„Средното“ е приятно за показване по заведенията, стига да не си отваря устата, когато не сте само двамата и не сте на тъмно...
 
Почивката през зимата излизала средно по 300 лева. Зависи от „средното“ обаче. 

Ако по средата е нещо по-квалитетно или поне такова, което се има за такова, то тогава със сигурност ще е по-скъпо. Онези със златното „средно“ са малко по-скъпи. Те искат шампанско. И не защото е Нова година или имат повод, а защото на снимките във Фейсбук седи по-добре. 

Нямам нищо против мелнишкото вино, дори обратното. Но не можеш да се отбележиш на снимка и да пишеш - „пие мелнишко вино в компанията на...“. Друго си е да се жабуриш с шампанско. И дори да го замезваш с гювеч. Е, манджата няма да я хващаш в кадър.

Та усреднената цена е малко относителна. И отново е някъде там по средата. Освен това едно е да спиш на квартира, друго е в някой хотел, който го рекламират по радиото. И това е от значение. И не за друго, а отново, за да можеш да направиш впечатление. От една страна, е въпрос на престиж за този, който вози средното в средно скъпата си кола, от друга – за преносителя на онова по средата. А колкото повече километри е навъртяла, не колата, а онова другото, толкова по-скъпо ще ти струва и стаята. 

Това обаче не гарантира по-добро изкарване. Гарантира избиване на повече комплекси. Но пък може и да си избиеш и вложените пари с хватки в леглото, за които дори не си сънувал. Не е сигурно обаче, че за повечето пари ще получиш по-добро обслужване. 

В голямата си част туризмът ни също е някъде там по средата. Хем е на ниво, хем не е. Хем е скъп, хем не е много качествен. Е, не навсякъде. Някъде по средата е. 

Та 300-те лева са едно много относително понятие. Които не ти гарантират нито хубаво, нито лошо изкарване. Някъде по средата, общо взето. Хем не са малко. Хем не са и много. Зависи по какво ги определяме. Ако е по средната заплата, са много, ако е по изкараните с далавера пари – са малко. Но отново опираме до онова, с което ще харчиш парите - „средното“. А то определя цената.

„Средното“ е приятно за показване по заведенията, стига да не си отваря устата, когато не сте само двамата и не сте на тъмно. Тогава рискуваш да те изложи. За това е най-добре да си намериш такова, което е средно интелигентно, със средни изисквания и сравнително красиво – малко над средното ниво. Тогава и почивката ти може да влезе в средните стандарти. Да не е много скъпа, да е приятна и си изкараш средно добре. 

Останалото е просто гонене на нещо, което е над средното ти финансово ниво, над средните ти възможности и под средните ти изисквания. Зависи и какво разбираш под почивка, разбира се. За една част от хората тя е хапване и пийване, каране на ски и разходка по заснежените улици. За други тя е показване по заведенията, спане в скъпи хотели и снимки със ски, на които дори не могат да се качат. 

Истината е някъде по средата. А средата за всеки е различна величина.

Боян Димитров, "Монитор"