Ах, този чиновник! Мразим ли го, или му завиждаме?

Последните данни на статистиката показват парадокс, който се развива с пълна сила.
 
Държавната заплата е по-висока от тази, която предлага бизнесът. Между другото, такова е положението и в Гърция, които всички видяхме докъде я докараха.

42 лева е разликата в полза на държавната служба. Сумата не е важна. Не е важен и въпросът дали държавата дава много, или бизнесът плаща малко? Отговорът го знаем всички – и едните, и другите дават малко. Все пак сме последни в ЕС по доходи.

Но как се докарахме дотук? Доскоро „чиновник“ беше не просто служба, а манталитет на един вид служители, които никога не бързат, не се усмихват, държат се така сякаш ти правят лична услуга. Изобщо чиновник беше мръсна дума. Всъщност тя продължава да е такава. Простосмъртните работници, извън системата на публичната администрация, продължават да ненавиждат чиновниците. От едната страна заради представата, че това са хора, които си клатят краката по цял ден, докато бачкаторите в частния сектор се скъсват от работа. От друга страна, ненавистта на частните работници е породена от чувството на чиновниците за надмощие. Заставайки на гишето, ставаме зависими от жената зад стъклото. И тя го знае. Затова, ако не сме й симпатични или пък денят й е тръгнал на криво, веднага ще го усетим на гърба си.

И така, докато плюем върху чиновниците, някак си започваме да бленуваме за мястото им. Както се казва от омразата до любовта има само една крачка. Как преминаваме тази крачка? Лесно! И затова е виновен бизнесът. По-точни всички онези работодатели, които искат квалифицирани кадри, но им предлагат ниски заплати. Началници, които плащат малко по банков път и още малко в пликче. Шефове, които наемат служители на 8-часов работен ден, а ги държат по 12 часа. 

Някои работодателите ще скочат обяснявайки, че това не е вярно. Служителите, които са потърпевши от това трудово робство, ще кажат, че са притиснати до стената, защото това са условията в частния бизнес. Такъв ли е наистина пазара на труда? Ако да, то къде е държавата? Защо допуска това? Ако обаче фирмите участват в честна конкуренция помежду си, защо служителите им искат да си заменят с чиновническо кресло?

Пак стигаме до онази представа за чиновника като човек, който не прави нищо, тръгва си в 17 часа, а в замяна получава висока заплата. Грешна или не, тази представа съществува. Тя носи не малка вина за това чиновническата служба да се върне на мода сред младите. По-високата заплата захранва мита, че по-сладка работа от държавната няма.

Анна Ефремова, "Монитор"