Оказва се, че наказанията, които по закон работодателят има право да налага, по никакъв начин не са свързани с отнемане на част от работното възнаграждение на работниците или служителите. Или иначе казано те са си направо незаконни.
Тези наказания обаче са един удобен повод шефовете от една страна да държат в подчинение служителите си, а от друга страна с много тарикатски номер да режат заплатите им „по устав”. Едно от най-честите провинения, наказвани с парични санкции е закъсняването за работа. Само, че ха иди предвиди в големите градове като София и Варна в колко часа трябва да станеш и да излезеш от къщи за да не попаднеш в голямото сутрешно задръстване. Едно попадане в тапа за половин час и още десетина червени светофара и работникът направо си е заработил санкцията за закъснение. Което на някои места достига и до 50-ачка. Като се случи още няколко пъти да закъса в сутрешния пътен трафик, и човек направо си получава с една трета по-малко от заплатата. А десетина служители по стотачка си правят хилядарка, която остава в касата на работодателя.
Колко прави това за една година, оставям на вас да пресметнете. Не са малко босовете, които налагат парични наказания и за невдигнат мобилен телефон. Вярно, че с откриването на GSM-а, човек почти няма оправдание за това, че не го е вдигнал, но понякога се случва телефонът на иззвъни в наистина неподходящ момент, или собственикът му просто да не го чуе в градската шумотевица и олелия. За това обаче, работникът също може да се раздели с една определена част от месечното си трудово възнаграждение. Някои шефове стигат доста по-далече като въвеждат глоба и за невдигнат телефон по време на почивните дни, което вече е открито нарушение на трудовото законодателство.
Според Кодекса на труда работникът, разбира се, има право да подаде жалба и да съда работодателя си за неправомерно наложените глоби. Завеждането на едно подобно дело обаче е най-сигурното „подритване на трудовата книжка” и „билет” за трудовата борса. В другите държави е нещо напълно нормално работник да осъди шефа си и да остане на работа в същата фирма, като му бъде изплатено съответното обезщетение. У нас обаче, подобно нещо е немислимо.
Опълчването срещу работодателя почти сигурно означава директно уволнение, при това дисциплинарно, за да няма работникът право на обезщетение на борсата. Ако работодателят не е поискал и не е намерил цаката на своя подчинен за какво да го уволни дисциплинарно. Причина винаги може да се намери.
Затова и повечето работници и служители у нас безропотно търпят произвол и налаганите им незаконни парични глоби и санкции, за да не останат утре без работа и без средства за препитание. Тъй като повечето имат семейства и заеми в банките, които трябва да обслужват.
Защото децата вкъщи и кредиторите в банката изобщо не се интересуват от трудово законодателство и справедливост. Те просто си искат своето.
Иван Първанов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар