Лято

Лято

2 декември 2016 г.

Войната на семейство Порше

От Хитлер до изневерите с бавачката - неудобните тайни на най-влиятелната автомобилна фамилия в света

Историите на фамилните бизнес империи обикновено следват доста прост сценарий: първото поколение създава бизнеса, второто го консолидира, а третото го съсипва. 


Само преди година изглеждаше, че и историята на семейство Порше няма да направи изключение. Колкото и да е парадоксално, онова, което ги спаси, бе Дизелгейт.

През април 2015 изглеждаше, че цяла епоха от историята на Volkswagen приключва. Фердинанд Пиех - председател на надзорния съвет и внук на реалния създател на компанията - бе принуден да подаде оставка. Човекът, който минаваше за най-студенокръвния и безскрупулен ръководител в германския бизнес, и който се бе прочул с навика да унищожава дори собствените си протежета, ако не са съгласни с него, този път загуби именно от такова протеже - главния изпълнителен директор Мартин Винтеркорн.

Фердинанд Пиех, заедно с братовчед си Волфганг Порше, е основен акционер във Volkswagen. Двамата контролират 51% от акциите с право на глас чрез семейната инвестиционна компания Porsche Automobil Holding SE. Останалите акции с право на глас във Volkswagen са разпределени между правителството на провинция Долна Саксония (20%), Qatar Holding (17%), Porsche GmbH (2.4%) и други (9.9%).

Мартин Винтеркорн спечели сблъсъка с Пиех - но съвсем за кратко


Когато през миналия април Пиех в характерния си стил подхвърли пред Der Spiegel, че "вече няма доверие" на Винтеркорн, мнозина решиха, че песента на изпълнителния директор е вече изпята - както се бе случило с предшественика му Бернд Пишетсридер или с колегата му в Porsche Венделин Вийдекинг. Но този път сметката на Пиех излезе крива. Братовчед му и представителите на саксонското правителство се разграничиха от него, и дори могъщите синдикати, които доскоро бяха главното му оръжие срещу опонентите, този път предпочетоха Винтеркорн.

Но онези, които отписваха Пиех, в крайна сметка бяха разочаровани. Разкриването на нашумения "Дизелгейт" дойде точно два дни преди датата, на която бордът трябваше да предложи нов договор на Винтеркорн. Още не успял да се порадва на победата си, изпълнителният директор бе изхвърлен и сега главната му грижа е да се отърве без присъда. А Пиех, без да излиза на сцената, успя ловко да пласира за нов шеф на компанията поредното си протеже - Матиас Мюлер.

 Фердинанд Порше - основател и на двете компании, и на рода

През 1931 дядото на Пиех – автомобилният инженер Фердинанд Порше - основава в Австрия своя компания, която разработва автомобилни технологии най-вече за състезания.

Когато Адолф Хитлер обявява конкурс за проектирането на достъпна „народна кола “, той се обръща тъкмо към Порше. Резултатът от това е прословутата "костенурка", или Beetle - най-дълго произвежданият автомобил в историята. Фюрерът е вдъхновен от един модел на чешката Tatra и свързва Порше с неговия конструктор Ханс Ледвинка. Във финалния вариант на Beetle има много черти от Tatra (самият Порше признава, че с Ледвинка взаимно "си надничали в записките") и чехите завеждат дела за десет нарушени патента. Порше плахо съобщава за това на фюрера, но Хитлер го успокоява: "Аз ще се погрижа за този проблем". След окупацията на Чехословакия през 1938 Хитлер нарежда исковете да бъдат оттеглени и Tatra да се пренасочи към камионите, освобождавайки територия за любимия му проект. Едва през 60-те години Volkswagen изплаща на чехите обезщетение от 3 млн. марки.

Ханс Ледвинка, един позабравен гений, пред своята Tatra T87

Самият Фердинанд Порше е роден в Бохемия, на чешка територия, и след разпадането на Австро-Унгария избира чешкото поданство. Едва през 30-те той получава и германски паспорт (според една легенда - уреден лично от Йозеф Гьобелс). Порше става член на Нацистката партия и на SS, и по време на войната проектира танкове и дори компоненти за ракетите Фау-1. През 1945 е снет от поста председател на борда на Volkswagenwerk и арестуван за военни престъпления. Така и не е съден, но прекарва цели 20 месеца в затвора. През това време синът му Фери, оставен да ръководи фамилната компания Porsche, започва да работи върху създаването на собствена кола. Това е прототипът на 356 - началото на легендата Porsche. Култовият статут на компанията в сегмента на спортните автомобили е затвърден с представянето на първото 911 през 1963 година.

Докато Фери се концентрира върху Porsche в Щутгарт, сестра му Луиз се занимава с друга част от семейния бизнес – дружеството Porsche Holding в Залцбург, което внася коли, включително Volkswagen. Въпреки че са част от клана Порше, Луиз и нейните наследници носят фамилията на съпруга й - австрийския адвокат Антон Пиех, който става един от мениджърите на Volkswagen и дясна ръка на Фердинанд Порше през войната. Отношенията между брата и сестрата са напрегнати и това се пренася върху техните общо осем деца (всяко от което притежава по 10% от фамилния бизнес). През 1970 братовчедите дори наемат психолози в опит да изгладят търканията.

Старият Фердинанд Порше с внуците си Фердинанд Порше III и Фердинанд Пиех

Освен по имената двете семейства се различават и по манталитета си и дори по начина, по който отглеждат децата си. Луиз изпраща своите в интернат, където – по спомени на Фердинанд Пиех – условията са спартански и той трябва да се бори, за да оцелее. След време Пиех признава, че престоят там го е накарал да изпитва „изключително силно недоверие към другите“. От друга страна, четиримата синове на Фери Порше посещават училища, които работят по системата Валдорф и обучават децата в условия на уважение, любов и свобода. Училища, в които според ехидното определение на Пиех те се учат на „занаяти, плетене и пеене“.

Семейните кавги стават толкова ожесточени, че през 1970 фамилиите Порше и Пиех се споразумяват никой от тях да не участва в прякото управление на бизнеса. Вместо това те остават в борда и запазват 100% от акциите с право на глас. Решението устройва напълно представителите на Порше, но не и Фердинанд Пиех, който дотогава е смятан за най-вероятния бъдещ директор на Porsche. Затова през 1975 той започва работа в Audi, малка компания, притежавана от Volkswagen.

Фердинанд Пиех с последната си съпруга Урсула - бивша бавачка на предишната му съпруга. Която пък преди това бе съпруга на братовчед му...

Всъщност и самият Пиех носи голяма вина за драмите, които разтърсват клана. През 1972, когато вече има съпруга и пет деца, той започва връзка с Марлене Порше - жената на свой братовчед. Пиех напуска семейството си и заживява с нея. Двамата са заедно 12 години и имат две деца, въпреки че междувременно Пиех става баща на още две деца от други жени. Мнозина от роднините му подозират, че Фердинанд започва аферата с Марлене само за да получи достъп до нейните акции, придобити след развода й. През 1984 Пиех напуска Марлене заради 27-годишната бавачка на децата й Урсула, за която е женен до днес (и дори успя да я вкара в надзорния съвет на VW).

Фердинанд Пиех превърна Audi от скромна малка компания в един от трите гиганта на премиум сегмента

Лишен от шанса да управлява по-малката компания на дядо си, Фердинанд се устреми към по-голямата. Той си проправи пътя към Volkswagen чрез дъщерното дружество Audi, което за броени години превърна в един от основните играчи в премиум сегмента. През 1993 Пиех вече бе изпълнителен директор на Volkswagen. По това време концернът губеше над милиард долара годишно и според мнозина бе на ръба на банкрута. Пиех не просто го върна към печалбата, но започна експанзия, приключила с придобиването на Bugatti, Lamborghini, Bentley, SEAT, Skoda и Ducati. Личен проект на Пиех бе и създаването на Bugatti Veyron, най-бързия сериен автомобил в историята.

Докато бе начело на Volkswagen обаче, Пиех уволни над 30 членове на борда, както и главните изпълнителни директори на Volkswagen и Audi. В края на 1994 – година след като стана главен изпълнителен директор, няколко мениджъри във Volkswagen написаха писмо до тогавашния председател на борда: „Тази компания се управлява от човек с черти на психопат.“ На една от срещите, когато мениджър направи грешката да подложи на съмнение решение на Пиех, Фердинанд му отвърна с леден тон: „Ще запомня името ви“.

През септември 2008 Пиех разгневи семейство Порше, когато с едно свое въздържане от гласуване позволи на служителите да прокарат идея, която семейството не одобряваше. Тогава те поискаха да изхвърлят Пиех от надзорния съвет и свикаха събрание, но той не се яви и не си вдигаше телефона. С времето гневът на останалите утихна и той запази мястото си.

В същото време неговият братовчед Волфганг Порше, който участва наравно с Пиех в управлението на Volkswagen, има репутацията на добронамерен бизнесмен и човек, който предпочита помирението, когато е възможно. Когато говори за Фердинанд обаче, той почти никога не го споменава по име. Нарича го или „моят братовчед“, или просто „Ф“. Случвало се е дори да казва „името, което няма да споменаваме“.

Д-р Волфганг Порше

Изключително заплетените отношения между двете семейства и между Volkswagen и Porsche се усложниха още повече през миналото десетилетие. През 2005 “джуджето“ Porsche започна тихомълком да изкупува акции и опции на гиганта VW - мнозина видяха в това офанзива на фамилията Порше срещу братовчеда Пиех. На 27 октомври 2008 тогавашният шеф на Porsche Венделин Видекинг обяви, че компанията притежава 42% от акциите и опции върху още 31%. Това съобщение предизвика една от най-паметните борсови седмици в Германия. Десетки хедж фондове, търгуващи с книжа на VW чрез т. нар. "къси продажби", изведнъж се оказаха в невъзможност да покрият позициите си. Те започнаха бясно наддаване за малкото останали акции в свободна продажба, което за седмица вдигна цената им от 200 до над 1000 евро. За един кратък миг Volkswagen стана компанията с най-висока пазарна капитализация в света.
На помощ на Пиех тогава дойде кредитната криза. За да финансира атаката си, компанията Porsche бе натрупала милиардни дългове, които в разгара на кризата вече не можеше да обслужва. Volkswagen контраатакува и, вместо да бъде погълнат от Porsche, на свой ред я погълна. Най-доволен бе Фердинанд Пиех, който най-после получи контрола върху компанията, основана от дядо му.
Междувременно в бизнеса вече участват 33 членове на двете семейства. 


Но има и една разлика. Представителите на четвъртото поколение Порше не само говорят помежду си, но и обсъждат заедно проектите за бъдещето на наследството си – нещо, което по-старите от фамилията никога не успяха да направят.

 
Емил Иванов, Automedia.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар