812 дни Бойко Борисов опитваше да балансира прекалено сложни интереси - явни и скрити. Първата година успя, на втората не се получи 812 дни продължи вторият мандат на Бойко Борисов като министър-председател. С които стана най-дълго управлявалият премиер след 1990 г. с общо 2137 дни за двата му мандата.
Но Борисов е и първият министър-председател, който не успява да завърши два мандата, чиято прокламирана цел и двата пъти бе стабилност.
Стабилността след смените на четири правителства за 2 години логично бе основният мотив при съставянето на този кабинет на Борисов. Затова той прие да плати високата цена - изключително сложна коалиция с Реформаторския блок, където не всеки го искаше за премиер, и пришитите с тропоска националисти от ПФ и леви от АБВ.
Да не се допуска изпадане на страната в перманентна политическа криза, да се възстанови стабилността след рухването на КТБ и да се направят няколко доста мъгляво разписани реформи - това бе програмата на този политически тюрлюгювеч. И все пак на 7 ноември 2014 г. оптимистите, че правителството “Борисов 2” ще изкара докрай четирите си години, бяха мнозинство.
812 дни по-късно обаче вече би трябвало на всички да е ясно, че стабилност със сложни сплетни не се получава. Защото вторият кабинет на Борисов се превърна в заложник именно на явните политически сплетни и неявните бизнес войни, които се вихрят вече 9 години. Кулминацията на всичко това се случи през 2016 г., когато се закръгли втората пълна година на правителството.
Първата като че ли мина сравнително добре, следваше се първоначалната цел - стабилност и реформи. Коалицията се крепеше, прескачаха искри, но нищо драматично. Борисов беше заел любимата си роля на балансьор между различните интереси, раздаваше правосъдие и не му се налагаше да влиза в някакви тежки битки и разправии. В началото на управлението финансовият министър Владислав Горанов успя да организира изплащането на влоговете от фалиралата КТБ. Факт е, че възстановяването на парите на държавата не върви с нужния темп. Но се намериха пари за коледни бонуси на пенсионерите. Реформаторите и ГЕРБ се разбираха за реформата в спецслужбите. Левият Ивайло Калфин си реформираше пенсионната система, Христо Иванов пишеше промени в конституцията. Борисов заставаше зад гърба на всеки и нещата вървяха.
През първата година се положиха и основи за оздравяване на енергетиката, нямаше разпределяне на големи икономически баници и лобитата кротуваха. Стабилност имаше, реформи също. Дали това са били правилните реформи, тепърва ще се види, между другото.
Краят на 2015 г. и началото на 2016 г. обаче обърнаха нещата наопаки. Конституционната реформа не се получи, както си я представяше Радан Кънев, и сплетните и войните започнаха отново. Напускането на коалицията от ДСБ, но оставането им във властта сякаш беше сигнал за тричане на Борисов от всички страни.
Политическите сплетни пък прераснаха в открита икономическа война между старите и новите олигарси, която явно изнерви премиера.
Започнаха да искат от него да вземе открито страна - нещо, от което Борисов бяга през всичките си над 16 години в политиката. Групи за натиск започнаха да го атакуват публично. В Лондон го питаха КОЙ вижда в огледалото по повод обществените поръчки за магистрала “Хемус”. И изнервен, премиерът Борисов започна поголовно спиране на поръчки, като стигна до 1,5 млрд. лева. После, притиснат от другата група, пък започна да говори за “Агнешките главички”. Все опити да остане равно отдалечен публично от сплетните или поне да покаже, че всички са му еднакво неприятни. И ходовете на Борисов, и явните и скрити сплетни обаче хвърлиха обществото в аномия и тревожност. А стабилността се превърна в свирепо противопоставяне между леви и десни, бедни и богати, умни и глупави, красиви и грозни, че дори и Тръмп и анти-Тръмп.
Постоянното нарастване на напрежението в международен план допълнително изнерви Борисов. На моменти совалките му между Ердоган и Меркел изглеждаха хаотични въпреки постигнатото допълнително финансиране от 160 млн. евро за охрана на границата. Въпреки че част от предложенията му как да се оправи светът май не бяха хич лоши, в крайна сметка мисията на международен спасител само наля още вода в мелницата на вътрешния хейт.
Е, сега можем да си припомним, че цяла година Борисов искаше в Сирия да бъдат създадени зони за сигурност, за да си стоят там бежанците - вчера новият американски президент Доналд Тръмп нареди на Пентагона да го направи.
Преди да прекършат втория опит на Борисов да изкара пълен мандат, президентските избори белязаха втората година на правителството и до голяма степен предначертаха края му. Защото заради тях управляващите се отказаха да приемат закона за корупцията по високите етажи на властта, а някои от стъпките на здравния министър Петър Москов бяха спрени. Останаха му едни отпечатъци за болниците, на всичкото отгоре въведени точно преди първия тур на вота за президент - класическо политическо харакири.
Премиерът Борисов пък бе нагазен и от вътрешните лобита в ГЕРБ кого да издигне и кого - не, до такава степен, че заложи на тотално немажоритарната Цецка Цачева. И за капак я обяви толкова късно, че за нейната кандидатура не можеше да се направи нищо. Заканата му да подаде оставка само допълнително нажежи обстановката, привлече му антивот, а работата на правителството съвсем заскърца.
В двете години на втория кабинет “Борисов” имаше и две линии, които останаха непроменени. Първата е строителството. През първия си мандат Бойко Борисов се беше фокусирал върху магистралите, във втория направи програмата за саниране на жилищни сгради. Която според мнозина е смислен опит да се подобри жилищната среда в България и въпреки атаките срещу начина на осъществяването програмата се харесва на всички основни политически сили.
Втората линия е събираемостта на приходите. От самото начало на втория си мандат Борисов ги взе на ръчен контрол и всяка сряда свикваше шефовете на спецслужбите, прокуратурата и приходните агенции. Резултатът е, че за първи път от 2008 г. бюджетът излезе на излишък, а за януари 2017 г. Борисов се похвали с 1 млрд. лв. повече приходи от планираното. Или “Направихме доста, сигурно можеше и повече”, както скрупульозно обобщи той на последното заседание на правителството си онзиден...
И не само с тази червена точка си тръгва Борисов. Неочакван подарък се оказа и мониторинговият доклад - все едно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за втори път му праща сърчице (да, наистина му бе нарисувал такова на едно от официалните си писма в началото на мандата на правителството). Сега вместо очакваната унищожителна критика Борисов получи текст, че ако се запази темпото на реформи от последните 2 години, мониторингът може скоро и да падне - направо знаме за предизборна кампания.
Но с едно голямо “ако”. И с уговорката, че и следващата стабилност вероятно ще струва скъпо - трудна коалиция, партийни сплетни, преглъщане на его, внимателни баланси.
Защото кабинетът “Борисов 2 ” показа, че на тази база трудно се гради дори когато си отличник в строителството.
Виктор Иванов, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар