Гришо играе за всички нас

Българинът премина през много трудности, но отказва да се предаде
 
На 27-ми януари тази година Григор Димитров изигра може би най-силния мач в своята кариера. 

Даде всичко от себе си, показа характер, но загуби. Може би дяволът е в детайлите, а може би е в психиката, не зная. Само Григор знае. 

Не бяха малко негативните коментари по негов адрес. Отново започнаха сравненията с титаните Федерер, Надал, Джокович. Нашият Грирор не бил на тяхното ниво, бил прехвален... 

Но Гришо не е единствен. Подобна участ има и Кубрат Пулев. Когато печели, противниците му били слаби, а когато губи... бил разкрит. А какво да кажем за Лудогорец? Които, според мнозина, са коренът на всички проблеми в българския футбол. Не е важно, че Лудогорец трупа коефициент в полза на България, не, а важно било това, че нямало български играчи в Лудогорец... 

Сякаш в България всичко е корумпирано, прогнило, и всяка искрица надежда веднага бива загасена от студенината. Победите се приемат с иронична усмивка, а слабостите и недостатъците се подчертават отново и отново със странно задоволство.

Някак си не се връзва сред цялата ни действителност да има някой, който да постига успехи. Това е нещо крайно неприемливо. Граница, за чието прекрачване, се изисква огромна наглост. Кой е този Григор Димитров, че да ми играе срещу един от най-великите в историята на тениса Рафаел Надал?! Откъде-накъде Лудогорец ще играят в Шампионска лига срещу Арсенал, Ливърпул, Реал и прочие грандове?! Как така Кубрат Пулев ще прибира по милиони за една среща, кой е той?! 

Сякаш сме възприели пораженията като нещо естествено, а дъното е наш дом. И подобни постижения нарушават естествения ход на нещата.

Това е големият проблем. Защото ние не сме пораженци. Да, живеем в трудни времена, наистина трудни. Но това около нас не е естественото положение на нещата. То е изкуствено, измамно, временно. Ние не сме слаби. Не сме отделна категория човешки същества. Нашият труд и нашият живот не са с по-ниска стойност от труда и живота на германците, французите, англичаните, американците. Дори напротив, защото ние сме съумели да запазим имената си, убежденията, традициите в продължение на хиляди години. И сред нас все още има хора, които доказват думите ми. Григор и Кубрат са най-популярните, но освен тях съществуват още много, в различни сфери. Държавата ни третира тези хора като врагове, не им дава възможност да се развиват. Защо и ние да го правим? Нашите врагове не са онези, които печелят, загърнати с българския флаг. Те са доказателство за онова, на което сме способни, когато сме единни и сплотени. Защото имаме силен дух.

Григор Димитров премина през много трудности, но отказва да се предаде. Отказа да се предаде и срещу Надал. Да, невинаги може да се печели. Но в някои моменти по-важно е да се покаже воля за победа, желание, отколкото да се постигне една такава. Защото понякога победата е измамна. В такива моменти Кубрат Пулев казва: „Продължаваме напред!“. 

Звучи банално, дори елементарно, но това е простата истина за живота – продължава напред. Ние можем да продължим с него или да спрем и да се предадем. Ако продължим, трябва да вярваме в нещо. Както гласи клубното мото на споменатия вече Лудогорец: „Най-доброто предстои“. 

Точно в това трябва да вярваме и ние.

Любомир Лозанов, Gol.bg