Безхаберието към комфорта на човека до теб приемаме за заслужено надмощие.
Незачитането на законите пък е нещо, залегнало в народопсихологията ни. Нека си припомним само емблематичната шопска философия „Я не сакам на мене да ми е добре, а сакам на Вуте да му зле”.
Преди десетилетия един бивш премиер каза, че за да се променят нещата у нас, трябва да сменим чипа си. И до днес обаче не направихме това, въпреки че десет години България е пълноправна членка на Европейския съюз. За това време не сме станали нито по-отговорни, нито по-толерантни към околните. Изключение правят инциденти като този в Хитрино. Въпросът е в отношението към делничните неща, например шофирането, в които си личи какви сме.
Факт е, че България е на трето място в света по брой загинали при катастрофи - 90 на всеки 1 000 000 души. За последните 10 години у нас са загинали 10 000 души - колкото населението на Сопот или Банско, а броят на ранените е равен на живеещите в Перник. Годишно в света загиват над 1,3 млн. души. От пътно-транспортни инциденти загубите за икономиката у нас всяка година са 2% от БВП, което прави около 1,2 млрд. лева. Пределно ясно е, че човешките животи и инвалидизации нямат цена, но променят начина на живот на цели семейства.
Проект на стратегия на КАТ предвижда за намаляване на ПТП-та по невралгичните пътища и отсечки да бъдат поставени камери, а работещите в крайпътните заведения да бъдат обучени да оказват първа помощ до идването на линейката. Идеята е перфектна. Практиката в Европа показва, че на невралгични отсечки точно хората, развиващи малък бизнес край пътя, са тези, които с адекватни действия спасяват човешки животи. Няма пречки така да бъде и у нас. Разбира се, ако успеем да преодолеем няколко особености на собствената си психология. Най-напред - да не гледаме на горящата къща на Вуте като на обект от друга планета, а да запретнем ръкави и заедно с комшията да гасим пожара, та дори и преди пламъците да сме се псували до девето коляно заради кучето, дето прескочи стобора и изпотроши разсада с доматите. Второ, да не гледаме на обучителните курсове, които не носят пари, като на нещо излишно. Например тези по пътна безопасност и оказване на първа помощ, организирани от БЧК, без които бъдещите шофьори не могат да получат шофьорските си книжки. Факт е, че всеки се опитва да изклинчи от тези часове като от нещо твърде досадно, което няма да му потрябва никога. Ако не намери връзки, шестте часа в БЧК са истинска тегоба, от която спасява само смартфонът. Изберете произволен шофьор и го накарайте да направи изкуствено дишане или шиниране. Бъдете сигурни, ако не е медицинско лице, няма да успее да превърже с бинт дори палец.
И най-сетне, като стана дума за медици, центровете за спешна помощ, че и спешните отделения на болниците да назначават и парамедици. Факт е, че тези хора навсякъде по света първи оказват домедицинската спешна помощ – превързват, обездвижват, мерят пулс и правят всичко необходимо за спасяването на човешкия живот в първите минути. Парамедици има обучени от години, това е заложено и в класификатора на професиите, но като че ли все още има притеснения в тази посока. Все пропуски, свързани с традиционното ни вутовско мислене. Едва когато го превъзмогнем, ще намалеят и катастрофите, броят на спасените животи по пътищата ще се увеличи, ще можем да се изживяваме, а не само да се назоваваме европейци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар