Стана му привичка да драпа до последно. Само и само - за да се докопа до властта.
Щото иначе е кръгла нула. Той и без това си е такава, но покрай властта може да подлъже някоя и друга единица. Я да застане пред, или в повечето случаи - зад нулата. Това обаче не я прави по-различна величина. Нулата си е нула. От където и да я погледнеш - все е нула.
В опозиция тази нула обаче особено бие на очи. Понеже директно се вижда цялата гола истина. Липсват прожектори; пърхащи репортерки; непорочни министЪрки; всякакви други онемели от умиление титани на мисЪлта; обикновени и автентични Остап Бендер-Овци.
Подновената тези дни мантра е - отново Бойково правителство и пак в малцинство. Няма значение, че си хвърли оставката именно понеже управлява с малцинство. Получава се нещо като опровержение на диалектиката във философията. Или, по нашенски - магарешки инат.
Понеже Б.Б. знае, че няма как да спечели на изборите парламентарно мнозинство. Колкото и да се помпа и дуе, ако артикулира подобни мераци - балонът му директно се спуква. И повече няма лепене; тотално е отписан от политиката.
Затова тактиката Му е предварително да спечели преднина. Служебна. Да ни внуши, че дори и да има само с един глас повече на изборите, именно Той е богоизбран отново да управлява.
Няма значение, че няма мнозинство. Не го интересува, че няма да има кой да гласува законите Му. Дори да одобри и самия Му кабинет. С плаващо мнозинство, примерно.
Важното е да бъде Той. И никой друг.
Пак в малцинство, пак с гърчене, с умилкване, със замазване. Отново със загадъчно намигване към електората. И с Неговото пъшкане, тюхкане, оплакване. Ежедневно и ежечасно - буквално по всеки повод.
Само че този електорат вече май започва сериозно да се ослушва и оглежда. Като на ж.п. прелез.
А това е само началото. Следват продължения с нови Латиноамерикански/Турски сериали. От които разбираме, че Еди-кой си всъщност е Еди-какво си на Еди-кого си.
Георги Димов, Cross.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар