Зима

Зима
Пролет

19 януари 2017 г.

Голямата промяна в годината на Тръмп

Откъдето и да погледнеш, връщането на капитали и работни места обратно в САЩ си е икономически национализъм
 
Една новина отвъд Атлантика остана незабелязана и неоценена. 

А тя бележи историческа промяна в институционалното отношение на американската държава към корпоративната политика на американските компании. 

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обяви, че се е споразумял с представители на бизнеса в САЩ да бъдат върнати хиляди работни места. 

Самият Тръмп заяви, че от “Спринт” (мобилен оператор) му съобщили, че планират да върнат 5000 работни места в САЩ. “Освен това “Уан Уеб” (производител на спътникови свръзки), ще наеме на работа 3000 души. Всичко това е много обещаващо”, допълни Тръмп. 

Това изглежда прилагане на дело на една отчетлива тематична линия в поведението на републиканския кандидат по време на цялата му предизборна кампания. Доналд Тръмп отделяше голямо внимание на връщането от други страни на част от производството в САЩ, за да се намалят данъците и разходите. По време на предизборната надпревара той редовно критикуваше американските компании, които работят в чужбина, подчертавайки, че те лишават американците от работни места и че той няма да остави нещата да продължат така. 

Републиканецът неведнъж обещаваше, че като стане президент, ще вземе мерки срещу тези компании, като въведе нови мита за вноса на тяхната продукция в страната. 

Разбира се, като човек от реалния бизнес, наред с тоягата на митата, Тръмп очевидно е подготвил и моркова на данъчните облекчения, който предвижда за върнатите капитали от чужбина. 

Президентът, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, вече е подготвил мащабна програма за връщането на капитал в страната, която ще бъде стимулирана с намаляване на корпоративния данък от 35 на 15%. Изглежда, че още преди да влезе в Белия дом, Тръмп ще започне да прави това, което Обама също декларираше, но не изпълни и незначителна част от тези обещания. За своите два мандата Барак Обама изтръгна единствено уклончиво обещание от страна на най-голямата компания - Apple, която обяви намерения да започне да връща средствата си в САЩ, но така и не направи реални стъпки в тази посока. 

Освен тях другите големи играчи в сектора, които държат парите си в задокеански сметки, са Microsoft, Google, Cisco и Oracle. Според рейтинговата агенция Moody's, по данни към края на 2015 г., само Apple има по сметки извън САЩ около 200 млрд. долара, а общо американски компании държат над 1,2 трлн. долара зад граница. 

Според доклад на Capital Economics става дума за 2,5 трлн. долара. По информация на компанията Microsoft и General Electric държат по 100 млрд. долара зад граница, IBM разполагат с 65 млрд. долара, а Pfizer - близо 80 млрд. 

Тези корпорации, предимно от технологичния сектор, досега се възползваха от ниските данъчни ставки в страни като Ирландия. Далеч не всичко обаче в отношенията между тези компании и техните европейски домакини бе спокойно и безоблачно. 

През септември 2016 г. ЕК заяви решението си за глоба от 14,5 млрд. долара или 13 млрд. евро на Apple. До това се стигна заради обвинението от страна на европейските власти, че Apple укрива данъци. И въпреки увереността на главния изпълнителен директор на корпорацията Тим Кук, че глобата от Брюксел ще бъде отменена след обжалване от Apple, ирландското правителство обяви несъгласие с ниския размер на глобата и че ще обжалва решението на ЕК. 

Дори и без да се навлиза в хронологията на този скандал и мотивите, с които се стигна дотук, очевидно имат основание експертите, които твърдят, че Европа става все по-негостоприемна за американските компании. Без съмнение корпоративните отношения между САЩ и Европа са далеч от най-добрите си времена. 

Дали ще се окажат прави наблюдателите, които твърдят, че администрацията на Тръмп може да си постави за цел да промени отношението на ЕК към американските компании, предстои да се види. Американската конституция дава възможност САЩ да поискат репарации от чужди страни, в случай че американски компании са дискриминирани. Този текст никога не е бил ползван досега. 

Сигурно е едно - чрез Тръмп САЩ правят категорична заявка за нова икономическа и фискална политика, която ще има глобален ефект. Важна част са реалните стъпки на новия президент за връщането на капитали в Америка. 

Дори само половината от тях да бъде върната, това би имало голям ефект върху икономиката на страната. 

Решимостта на Тръмп ярко контрастира с крайно либералните икономически разбирания и идеологически щампи на досегашната администрация, съдействаща за политиката на аутсорсинг и изтичане на капитали от Щатите. 

Тази политика на новия американски президент не може да бъде наречена с друго име освен икономически национализъм. 

И добър пример за България, която с плосък данък от 10%, членство в ЕС и НАТО и сравнително спокойна вътрешнополитическа среда, е длъжна в много по-голяма степен да капитализира всички тези свои предимства. 

Стимулиране на икономическия растеж чрез пълното използване и подкрепяне на националния капитал у нас трябва да бъде един от първите и основни приоритети на следващото управляващо парламентарно мнозинство след предстоящите избори тази пролет.


Борис Попов, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар