Късата шоколадова клечка

Някак незабелязано отмина годишнината от българската цветна революция, на която преди време намерихме, мисля си, подходящо име; защото си нямаше.
 
От нашата Шоколадова революция ни делят вече точно две десетилетия и със сигурност е възможно да й се даде историческа оценка; дори не е нужно да се отдаваме на прекалена историчност, достатъчно е да се огледаме наоколо.

И точно по този начин – без особена историчност, защото сме разглеждали подробно механизмите на тия исторически събития, а само като се поогледаме наоколо, няма начин да не заключим с прискърбие – изтеглихме късата клечка; и няма никакво значение дали някой ни подтикна или ние съвсем сами си го причинихме – от глупост, дебелоглавие или по принуда. Да, наистина вече е без значение, макар истината да поизлезе малко по малко на бял свят.

Само за протокола ще отбележим сега, че Шоколадовата революция в България от зимата на 1996/1997 г. бе активно мероприятие на задокеанските специални служби, подготвяно поне година-две по-рано; тези събития си бяха типичната цветна революция, която за българските нужди не бе нужно даже да се адаптира към родните условия; тя съвсем сама си протече като по ноти.

На 4 февруари 1997 г. водещите в БСП Георги Първанов и Николай Добрев наложиха на партията да върне мандата за съставяне на правителство; макар да бе ясно за всички, че протестите около Народното събрание са добре заплатена чуждоземна направа – дори от прозорците на втория етаж на жилищната сграда точно срещу Народното събрание, където живеех тогава, виждахме как се раздават пари на протестиращите, наредени на дълга опашка.

И това се е виждало от моя прозорец, а самото Министерство на вътрешните работи трябва да е имало къде по-многобройни доказателства за външна намеса в българските работи. Самият Николай Добрев пък отказа да използва специални средства за разгонване на платената тълпа, защото протестърите можело да настинат под ледените струи; впрочем осигуряването на неизползване на сила от законните власти е белег на всички цветни революции. На 12 февруари Шокаладовата революция завърши и формално – бе назначено служебно правителство, начело със Стефан Софиянски, което да направи предсрочни избори.

Сега знаем, че в този момент вече сме били изтеглили късата шоколадова клечка, подготвена ни предателски; и все още и все по-здраво я стискаме, омазвайки се, вече две десетилетия. По случай новата 1997 г. Дядо Мраз ни бе донесъл цял чувал с дарове, поне така си мислехме; и точно от чувала със Снежанките ние изтеглихме една Кончита Вурст.

* * *

Ще е добре да припомним набързо, че нарекохме „Шоколадова” нашата цветна революция заради една леля реститутка, която в интервю по време на събитията на въпроса защо е тръгнала да протестира, отговори чистосърдечно, че цените на шоколада са се вдигнали до небесата; да, нито повече, нито по-малко – жената бързаше за протестите, защото й бе непоносима цената на шоколада.

Може би от срам, може би от неудобство някакво 20-ата годишнина от Шоколадовата революция потъна в безконечния низ от съвременни свръхважни събития; само няколко позакъснели коментатори и един бракоразводен адвокат, дето запълва за наш срам бройката на българските президенти, с извинение, ни съобщиха пещерните си коментари за събитието.

А е възможно сега някои да си кажат – уж цветни революции, пък ние с шоколад се разписваме; няма грешка, на тези критикари ще напомним само какъв е цветът на шоколада, всички се сещате. 

Та, те така те – такава беше нашата Шоколадова революция – и на цвят, и на вкус.

Иван Петрински, Glasove.com