Никой друг не умее да се изпързаля сам така зрелищно, както балканецът умее.
Тези дни румънците, тази наша пътеводна звезда в реформите, изведнъж станаха черната овца на Европа.
Както се изрази “Вашингтон пост”, в Румъния, която е “проядена от корупция”, тя вече има две форми. Голямата корупция продължава да води в затвора. Но има и приемлива, която се наказва само със свиване на раменете.
Румънското правителство прие извънредно едно скандално постановление, с което хвърли в оркестъра и Брюксел, и десния президент Клаус Йоханис. А и общественото мнение, ако се съди по 300-хилядните протести във вторник, които скандираха “Крадци, крадци!”.
Постановлението е за декриминализиране на злоупотребата със служебно положение до 45 000 евро. Кабинетът прати в парламента и проектозакон за помилване на затворници.
Както се твърди, и двете промени ще направят много щастлив персонално лидера на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня, вече осъден по едно дело и с обвинение по второ, но и десетки други политици с обвинения.
Какво всъщност стана през последната година и половина в Румъния?
Ноември 2015 г. Надигна се вълна от антикорупционни протести след пожар в нощен клуб в Букурещ, в който загинаха 64 души. В резултат правителството на социалдемократите подаде оставка.
Декември 2016 г. На предсрочните избори социалдемократите (PSD) взеха 45% и съставиха правителство в коалиция с либералната АЛДЕ.
Лидерът на PSD Ливиу Драгня не стана премиер тъкмо заради проблемите му с правосъдието.
Но новият министър-председател Сорин Гриндяну увери, че борбата с корупцията ще е твърда, но твърда ще е и защитата на основни човешки права. Твърда, твърда... до тези дни.
Правителството успя с един удар да отбележи поне две исторически попадения. Наблюдатели наричат сегашните протести най-големите след тези срещу Чаушеску през декември 1989 г. А постановлението за декриминализация - най-голямото отстъпление на Румъния от реформите след 2007 г., когато тя влезе в ЕС. Както се казва, изложиха се пред чужденците.
Та Румъния е в политическа криза с неясно бъдеще.
Точно както друга наша съседка - Македония.
Там сценарият е различен, но моделът е подобен.
Преди година - оставка на правителството след скандал и протести. Кабинетът на ВМРО-ДПМНЕ с премиер Никола Груевски падна заради скандал за подслушване.
Декември 2016 г. На изборите ВМРО-ДПМНЕ спечели 51 места, а социалдемократите - 49. За мнозинство в 120-членния парламент е необходима коалиция с 10-те депутати от ДСИ, партията на етническите албанци.
Но бившият премиер Никола Груевски не можа да се договори с ДСИ. Която има две условия - албанският да бъде обявен за втори официален език и да продължи разследването по скандала с подслушването.
Сега Груевски иска нови избори през април, а социалдемократите на Зоран Заев - мандат от президента Георге Иванов да пробват те да съставят правителство. Резултатът - Македония е в най-дълбоката политическа криза от 2001 г. насам, твърдят наблюдатели.
Брюксел впрочем съветва македонските политици да направят широка коалиция.
Това ли е актуалният балкански сюжет: корупция, протести, избори, пак скандали, протести, избори...
На фона на румънския и македонския сюжет България изглежда стабилно, а проблемите ни - бели кахъри. Но колко стабилен може да си, когато край теб стават пропадания?
И колко стабилен може да си, когато в обществото има силно разделение? Това е, по което си приличаме - и у нас, както в Румъния и Македония, очевидно политическите драми задълбочават разделението между хората.
Това ли е новият балкански капан?
Юри Велев, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар