Зима

Зима
Пролет

10 март 2017 г.

Стил свободен гьонсуратлък

По замърсеност на нравите, нашата келява политика може да претендира за званието абсолютен шампион.

Тя е нещо като спортното божество плувецът Фелпс – обаче в дисциплината „политическа арогантност“, стил свободен гьонсуратлък.
 

Медиите вече забравиха за удивителната въртогъзовщина на някои кандидат-депутати преди предстоящите избори.
 

Занимаваха се с това ден-два и им омръзна.
 

А може и да са завидели на тарикатите за ловкостта им.
 

Позорното нагаждачество беше заченато още през далечната 1990 година.
 

Тогава във „Всяка неделя“ излъчих една песен на „НЛО“ /можете да я видите по-долу/, тя много остроумно представяше присламчването/ прискимбичването, което се оказа най-трайната тенденция на Прехода.
 

Тя постепенно напълно ликвидира политическата почтеност у нас.

***
Първенци в приспособяването и политическото неприличие - в политическото боклукчийство - се оказаха някои от манекените на „дясното“.
 

Като се започне от Костов – с неговото унизително хленчене преди 89-а година пред дверите на БКП, сякаш са Райските порти – и се свърши с политически булонки като агов, а защо не и късният комичен превръщенец Плевнелиев.
 

Голяма част от бедите на Прехода се дължат именно на въпросните фалшиви антикомунисти.
 

Те превърнаха антикомунизма си в препитание - а това доста бързо стана ясно за публиката, която се отврати от тях.
 

И те си остаряха като клоуни.

***
Като изключим истински съпротивяващите се, другите АК /антикомунисти/ - реколта 1989-а, си бяха просто актьори, поне повечето от тях.
 

И някои бяха дори по-добри от звездите на Народния театър.
 

Актьори на съвършеното преструване…

***
Не може за една нощ да се събудиш антикомунист.
 

Това трябва да втаса у теб, да мине през центрофугата на страданието, а сетне и през изпитанието на разума.
 

Късният български антикомунизъм затова е бутафорен, защото се изповядва от нискочели приспособенци.
 

Те са просто някакви пластмасови манекени на собствения си фалшив живот.
 

Активните борци срещу фашизма и капитализма бързо бяха задминати от късните АК – в алчността и лакомията, в надписването на биографии и всичко останало.
 

Ония изглеждат днес като кротки палета, изправени пред зиналата паст на някакъв зъл мелез.
 

Късният български антикомунизъм е песен, пята от пиян слепец. /фрагменти от „Надписване на сметки“, 2011 година/

***
Още две думи около песента на „НЛО“.
 

Когато в края на 1989 година вятърът задуха от различни посоки - а не само от изток, се случиха най-различни неща, включително и в естрадата.
 

Появи се песента „Развод ми дай”, в изпълнение на Асен Гаргов - а преди това „Всяка неделя” продуцира две песни, в изпълнение на НЛО и Миодраг Иванов.
 

Представих ги в програмата, а след това поканих Радой Ралин да ги рецензира.
 

Радой хареса най-много песента на Миодраг, която скоро също ще ви представя.


Кеворк Кеворкян

Няма коментари:

Публикуване на коментар