Докато пишех тази статия, изгледах десетки безмозъчни видеа в YouTube и изчетох безброй постове във фейсбук, от които не помня нищо.
Направих си кафе, за да съм бодра. Разлях го, започнах да чистя, за да ми е подредено, докато работя. Междувременно осъзнах, че ми трябват нов препарат и домакински гъби, и отидох до магазина, където се отдадох на пазаруване за цялата седмица. Дойде време за обяд и приготвяне на нещо леко. Следобеда вече наистина трябваше да започна да пиша, затова реших да направя като фрийлансърите – да се разположа да работя в някое кафене, където би трябвало да съм по-концентрирана. Уви, срещнах познати и денят мина, без дори да съм отворила работния файл. Аз съм класически прокрастинатор – човек, който отлага вършенето на работата (обикновено творческа) до последната минута.
Прокрастинацията е термин в психологията, означаващ склонност към редовно отлагане на спешни задължения. Специфичното е, че прокрастинаторът много ясно осъзнава належащия характер на конкретни задачи и въпреки това ги игнорира и се разсейва с всякакви битовизми или възможно най-безсмислени дейности.
Хората се делят на два вида: такива, които отлагат и се размотават, и други, които обичат да се готови много преди крайния срок, защото самата мисъл, че имат висяща задача, ги изнервя.
В момента проблемът с организирането на времето и протакането или прокрастинацията се засилва, защото все повече хора работят на свободна практика или от вкъщи. Работата от разстояние изисква много повече усилия на волята и дисциплина, за да може човек да се съсредоточи и да не се пилее.
До 1980 г. над 90% от американците са се отчитали пред мениджъра си на всекидневна база, а през 2016 г. повече от една трета от тях работят на свободна практика и се отчитат само пред себе си. Подобно е положението и в Европа. И в такъв момент мотивацията и доброто управление на времето стават все по-важни.
Огромна спънка се оказват и все по-умните технологии –дори рекламите и спамът в социалните мрежи или в YouTube са таргетирани така, че да са ни интересни. Със събраната информация от Google и от цялото ни поведение в интернет алгоритмите знаят каква музика, лекция или видео с котки да ни предложат за гледане или каква спонсорирана обява да ни изскочи тъкмо за екскурзията, която планираме – хиляди начини да се залисаме още повече в браузване, защото това са все неща, които ни вълнуват, и са свързани с нашите индивидуални вкусове и хобита.
Редакторката Емилия Янева споделя, че се наложило да деактивира фейсбук акаунта си за две седмица заради важен проект в работата: "Всеки казва: "Е, какво толкова, няма да го отваряш!" Но не ми е толкова лесно - изкушавам се и знам, че единственият начин е пълното откъсване."
Условията, в които работим се променят, и именно хората, които могат да се приспособят и да намерят сили в себе си, да определят сами сроковете и задачите и да се самоконтролират, са новите успешни специалисти.
Ключът към мотивацията според носителя на "Пулицър" и журналист в The New Yorker Чарлз Дъхиг е чувството за контрол. В неговата книга Smarter Faster Better от 2016 г. се описват опитите на психолози и невролози да изследват мотивацията и причините за прокрастинацията. "Колкото повече липсва чувство за контрол над ситуацията, защото правилата не са ясни или срокът е кратък или по някаква друга причина, толкова повече липсва мотивация, съответно започва протакане."
Според психолозите има различни нива на прокрастинация, но първата стъпка винаги е да осъзнаем, че сме склонни към нея. Не е задължително цял живот да сте този от тип хора, които отлагат отмятането на работата. Може и просто да сте в такъв етап.
"Отлагането може да е плод на личностна нагласа при някои, но е и налагащ се във времето модел. Липсата на удовлетвореност от труда, признание и осмисленост на усилията в много висока степен са резултат от несигурността и неопределеността, в която живеем", казва Маргарита Бакрачева, психолог и доцент в БАН.
Друга възможна причина за отлагане на конкретна задача е страхът, че не можем да се справим с проекта или страх от обратна връзка от колеги или клиенти. Ключово е да се разбере, че дори да е спорадична, с времето склонността към протакане се засилва, защото лошите навици се оформят много лесно.
Според доц. Бакрачева въпреки факта, че всеки има необходимост от дългосрочни цели, отсъствието на директен стимул намалява не само външната, но и вътрешната мотивация: "В един момент човек си дава сметка, че единственият смисъл е случващото се тук и сега." С две думи, водеща е вътрешната ни мотивация. Когато обаче хронично липсва външно подкрепление, тя спада.
Това външно подкрепление може да си създадем изкуствено чрез техники за организиране или някакви малки награди. Например, ако работя без прекъсване до обяд, ще изляза на разходка, ще си купя малък подарък, ще поиграя половин час на плейстейшъна.
Но признаем ли вече веднъж, че имаме склонност към прокрастинация, всичко става по-лесно. "След като замалко щях да съсипя кариерата си с отлагане миналата година, тази реших да си давам повече време за изпълнение на задачите и да поемам реалистични отговорности, научих се да казвам не и да си давам реална сметка колко работа мога да поема и да свърша качествено", казва Радостина Кейн. Тя се научава да си планира дни за почивки и да не се обвинява, че не е достатъчно продуктивна, както и да не изисква твърде много от себе си. Радостина Кейн интуитивно е усетила каква е една от честите причини за прокрастинацията – преумора и синдром на прегарянето - и успява да се измъкне от затворения кръг.
"След като намалих темпото на работа, нещата се случват доста по-добре през последните месеци."
Прокрастинацията като характеристика на креативните
Забравете всичко, което изчетохте дотук, защото някои хора като преподавателя в Университета в Пенсилвания Адам Грант се учат нарочно да отлагат работата си до последната минута. "Самият аз съм от хората, които винаги са приключвали много преди крайния срок, и за мен това беше хубава черта на характера до момента, когато ми попречи да взема правилното решение", казва Грант. Така пропуска да инвестира в стартъп на негови студенти – Warby Parker. "Първоначално бях много уверен, че идеята им да продават дизайнерски очила на приемлива цена онлайн, ще е успешна. Но когато трябваше да пуснат сайта в експлоатация, той още не беше готов, те дори не бяха измислили име на бранда, аз реших, че са прокрастинатори, които не могат да си организират времето, и ще се провалят."
Година след това те се превръщат в един от най-успешните стартъпи и продават над 500 000 чифта очила. В този момент Адам Грант се замисля, че отлагането на взимане на решение до последния момент може да не е признак на безсилие или безотговорност, а всъщност да води до измисляне на най-оригиналното решение. Той и професор Джихае от Университета в Уисконсин правят заедно експеримент със студенти, на които дават едни и същи задачи, но докато притискат едните да ги свършат веднага, на другите оставят време да отлагат до последния момент и именно те дават по-добри и оригинални решения на поставените предизвикателства.
Психологът Тимъти Пихил обори заключението на Адам Грант в своя статия, публикувана в Psychology Today. Според него експериментът не е проведен правилно и бърка "закъснение" с "прокрастинация". В опитите на Грант отлагането на приключването на задачата е целенасочено и планирано, докато хората, които са склонни към прокрастинация, често отлагат неосъзнато или дори да осъзнават, че протакат, те се измъчват и ситуацията им тежи.
Въпреки това много хора споделят, че наистина работят най-добре, притиснати от времето. "Аз съм от професионалните прокрастинатори, нещата ми се получават най-добре, когато ме притискат крайните срокове. В началото се ядосвах и измъчвах, но вече се примирих, че гарантирано най-добрата ми идея блесва именно тогава, когато имам изключително малко време, за да я изпълня", казва Вася Атанасова – доктор по информатика в БАН.
"Затова вече спокойно си прокрастинирам до последно, докато накрая не усетя едновременно пронизващото чувство в стомаха от наближаващия краен срок и ентусиазма от оригиналната идея."
Тамара Вълчева, Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар