Щом отминат изборите, те се опитват да формират определен политически консенсус, на чиято база впоследствие да се опре правителството им. С което се цели постигането на три резултата.
На първо място, да бъде остракирана дейността на политическата опозиция до степен тя да загуби своята автентичност. Ако подкрепяш големите цели на едно управление, звучи неискрено да искаш неговата промяна.
На второ място, лишени от идеология, ГЕРБ използват проблемите от злободневието, за да ги налагат като дневен ред на цялото общество. Те наистина са добри да представят изграждането на една ограда от бодлива тел като основен национален приоритет.
И трето – реализирайки първите две цели, те получават възможността максимално да прикриват управленските си провали и да потискат обществените настроения срещу себе си.
Донякъде поради по-малкото на брой парламентарни групи, задачата на ГЕРБ днес е улеснена. Те имат срещу себе си реално само БСП. И както стана ясно, вече са ѝ били отправили своята оферта – председателския пост на Народното събрание за Корнелия Нинова и оставането на Деница Златева в кабинета на Борисов. Социалистите отказаха предложението и явно сега ще се мине към втората фаза – опитите за тяхната изолация и стигматизация.
Стрелите вече полетяха към лидерката им. И като че ли има резултат. Нинова бе вкарана в обяснителен режим. Тя трябва да се оправдава както за изборната загуба, все едно че обществените сондажи преди вота са показвали категорично предимство за червените, така и за проевропейската ориентация на партията си. Което освен че е признак на слабост, затръшва опцията на БСП да се бори за подкрепата на голямата евроскептична общност в България. Анализаторите се надпреварват да тръбят как думите, че „демокрацията ни е отнела много” са помогнали на ГЕРБ, но пропускат факта, че може би са донесли и немалко гласове за социалистическата партия.
Така или иначе, днешното предизвикателство пред БСП е не толкова да устои на ударите, колкото да не се съблазни от опциите на колаборционизма и апатията. Успее ли, тя би сполучила да играе ролята на основна алтернатива на ГЕРБ, което само по себе си е благодатна позиция и в допълнение ще държи в постоянно напрежение третото правителство на Борисов. А това е най-големият кошмар за самия премиер – да бъде поставен под вътрешен мониторинг, който да следи всяко негово действие и да се отзовава критически за него.
От елиминацията на тази заплаха или нейното реализиране всъщност зависи съдбата на самия кабинет. Не гласовете в парламента, а репутацията му ще определят неговата съдба. Затова и сблъсъкът Борисов-Нинова ще предопредели и близкото ни политическо бъдеще.
С останалите партии ГЕРБ като че ли няма да има проблеми. „Воля” на Марешки ще бъде готова на всичко само за да продължи по-дълго съществуването на парламента, защото живот отвъд него за партията няма. ДПС току-що извоюва тежка победа срещу ДОСТ и не гори от желание да повтори двубоя. Нужно ѝ е време, за да бъдат демобилизирани и разложени структурите на Местан.
С патриотчетата проблемът е вече решен: те с радост се насадиха в ролята на младшия партньор. Горкичките, заслепени от дребните си далаверки, дори и не разбраха, че се превърнаха в опитни мишлета за герберските манипулатори. Първо, веднага след изборите ги набедиха, че са поискали доста места в бъдещия кабинет, последва масираното им канене във всевъзможни студиа, където те трябваше да се оправдават, че няма такова нещо, и накрая, за да демонстрират своята пълна безкористност, заявиха, че са готови да подкрепят правителството и без да влизат техни хора в него. Тук се яви добрата бащица от Банкя, които каза, че държи да има представители на „Обединените патриоти” в кабинета, но Сидеров, Каракачанов и Симеонов вече бяха влезли в образа на получаващия подаяние.
Сега те ще имат министри не защото искат да провеждат определени политики, а защото Борисов е бил милостив към тях. Но те така и не схванаха играта, запленени от собственото си стоене пред телевизионните екрани, отдадени на усещането, че с много кураж и енергия прокарват предизборните си обещания. А всъщност, след като не успяха да наложат основното си послание – за 300 лв. минимална пенсия, всичко останало кънти на кухо. Като собствените им манерки.
ГЕРБ изпълниха програмата си минимум – осигуряване на парламентарна подкрепа за третия си кабинет, работят по програмата си максимум – дискредитацията на Корнелия Нинова, и изглежда, че са на път най-сетне да реализират пълен управленски мандат. Но всъщност положението им не изглежда розово.
За първи път те влизат в изпълнителната власт с ореола, че са част от проблема, а не че са решението му. Опитват се да се прикрият с международното положение, но българите едва ли ще се вържат на уловката им. Няма как виртуозите на корупцията да продуцират стабилност. Основният им апел – „оставете ни да управляваме, за да не стане по- лошо”, все повече ще отеква като „не гледайте как крадем”.
Скандалите с „урановата” вода в Хасково, срещата Цацаров-Дончев, медийната атака срещу Валери Симеонов задават не толкова реална проблематика, колкото симптом на обществото, че е готово да възприема анти-ГЕРБ посланията. На този фон да се говори за пълен четиригодишен мандат означава умишлено да се „дърпа котката за опашката”.
Ако си получил доверие в повече, отколкото заслужаваш, и не го оправдаеш – разочарованието настъпва бързо. А ГЕРБ не оправдава доверие. Той може само да имитира подобна дейност. Когато в партията не крадат, те хвърлят усилията си в създаването на една виртуална реалност. В която Борисов управлява мъдро и справедливо, където се строи, без да се краде, където съдебната власт е независима, медиите са свободни, а народът процъфтява.
Всъщност, ако се говори за паралелна държава в България, си струва да се замислим дали нейното съществуване не вдъхва живот и на феномена ГЕРБ. След като са налице такава маса от неформални отношения между институции, групи и индивиди, изградени с цел обогатяване, нормално е те да се канализират и политически.
Затова ГЕРБ и лидерът ѝ стоят така естествено на обществено-политическия ни фон. Те ни носят една красива фикция, която все повече кара действителността ни да деградира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар