Митове за Хитлер

Той се оказва нужният човек в нужното време и в нужното място и съумява да се възползва от предоставената му възможност...

През цялата история на ХХ век не може да се намери толкова митологизирана личност като лидера на Третия райх. 

Митове, легенди и небивалици са съчинявани за него приживе, а след смъртта му той се превръща в персонаж на много анекдоти, разкази и филми. В този Адолф Хитлер, който ние познаваме днес, няма нищо от реалния човек. Останали са откъси от биографични данни, малко портретни черти, характерни жестове и интонации. Сресан на една страна и Чаплинови мустачки. Останалото отдавна е в рамките на ноосферата, превърнало се в мит, в комедиен образ.
 
Истината в представите е по-малко, отколкото измислицата. Днес вече никого не интересува какъв е бил наистина този опасен човек. И това не може да не поражда опасения. Защото, ако се върне отново, злото може да не се ограничи с характерна прическа.
 
В един от своите романи Ремарк чрез един от героите си твърде ясно е обрисувал положението в следвоенна Германия. Щом Германия капитулира, казва той, в нея няма да остане нито един нацист. Ще останат само нещастни немци, измамени от Хитлер. И наистина първите следвоенни десетилетия във ФРГ минават под знака на „забравата”, когато периодът на националсоциализма е обявен за случайност, абсолютно нехарактерна за германската история. Всички се стараят да забравят за Третия райх колкото може по-скоро. А когато това не се получава, мнозина се опитват да докажат, че всичко е станало по вина на един човек – на Адолф Хитлер.
 
Особено усърдно в това отношение е по-старото поколение, което напълно комфортно си е живяло по време на този режим. Един от най-големите историци на Германия, Герхард Рихер, говорейки за „сатанинската природа” и „демонията” на Хитлер, всячески се старае да го противопостави на традициите на германския народ, които според него са били абсолютно чужди на нацизма. 

Пригласят му и мнозина други в стремежа да отговорят отрицателно на два съдбоносни въпроса: има ли приемственост между предшестващите периоди на германската история и Третия райх? И дали германският народ или отделни негови групи са виновни за престъпленията на националсоциализма?
 
„Демоничната същност” дава възможност аргументирано да се отговори с „не” на първия, и на втория въпрос. Как могат да бъдат виновни сегашните, а още повече предишните поколения германци, че кой знае откъде се е появил човек, който е притежавал свръхестествен дар да убеждава и е увлякъл след себе си германците както легендарният ловец на плъхове?
 
Привържениците на ирационалната концепция се опират на множество свидетелства за влиянието на Хитлер върху хората, както върху големи тълпи, така и върху малки групи и даже върху отделни представители на човешкия род. Неговата дарба да убеждава, както твърдят историците, е била направи мистична. Той е могъл да убеди всякаква аудитория, независимо от нейните размери, в правилността на своите идеи и нещо повече, да я хвърли в религиозен екстаз.
 
Но да се върнем към главното – дали нацизмът наистина е бил случайно явление в германската история, а Хитлер се е издигнал на върха само благодарение на някакви свои свръхестествени таланти. За голямо съжаление на много германци и на двата въпроса се налага да отговорим отрицателно. Идеите проповядвани от Хитлер, съвсем не са измислени от него. В много случаи той просто логично ги завършва.
 
Да обобщим. Никакви убедителни доказателства за „демоничната сила” на Хитлер не съществуват. Митовете за връзката на Третия райх с окултните сили са създадени от журналисти и белетристи за развлечение на публиката, докато митът за някакво ирационално влияние на фюрера върху околните е измислен от историци, които се стремят да заобиколят истинските причини за идването на Хитлер на власт.
 
А тези причини са много прости: идеите на Хитлер се оказват в много отношения съзвучни на потребностите на епохата. Той говори и прави именно това, което биха искали да видят и чуят много германци. Той умее да използва момента и да извлича изгода от сполучливото стечение на обстоятелствата. При това не може да се премълчи фактът, че Хитлер се изявява като твърде умен политик, изтъкнат стратег и тактик на вътрешнопартийната и политическата борба, умел и талантлив оратор, добър психолог. Той не е бил проста бездарност, изхвърлена на върха от течението на времето, но не е бил и и изключителен гений или демонична личност, поставила се на служба на свръхестествени сили. Той се оказва нужният човек в нужното време и в нужното място и съумява да се възползва от предоставената му възможност. В това изиграват ролята си и неговите лични качества, и обективните процеси, извършващи се в страната, и не на последно място, елементът на случайността.
 
Що се отнася до умението му да убеждава събеседника си, на което се придава някакво магическо влияние, то действа далеч не на всички и се обяснява с твърде банални причини, което няма нищо общо с ирационалното и свръхестественото.
 
Ще завърша с цитат от книгата на един от най-известните биографи на Хитлер, Йоахим Фест: „Не бива да не се взима предвид, че издигането на Хитлер става възможно само благодарение на уникалното съвпадение на индивидуални и всеобщи предпоставки, благодарение на онази трудно поддаваща се на разшифроване връзка, в която този човек стъпва с времето, а времето с този човек. Тази ясна взаимна зависимост лишава в същото време от почва всякакви твърдения за свръхестествени способности на Хитлер. Не демонични, тъй да се каже, „нормални” черти облекчават неговия път.”

Адолф Хитлер е роден на 20 април 1889 г. в Браунау, Австрия. Самоубива се на 30 април в бункера на Имперската канцелария в Берлин, дни преди градът да бъде превзет от Червената армия

 

Откъс от „Десет мита за Хитлер” на Александър Клинге
 
Realzoom.org