Герасим Георгиев-Геро определено не може да се оплаче от липса на благодатни роли в кариерата си.
Имената на някои от неговите герои са станали буквално нарицателни в съзнанието на зрителите – Г-н Балкански на Георги Данаилов му лепва като ръкавица, безнадеждно влюбеният Сирано на Едмон Ростан му е близък с благородството на романтичната си душа, никой не може да остане сериозен и безразличен пред войнишкия хумор на неговия Швейк, излязъл от шинела на Хашек.
Наскоро актьорът се превъплъти в пореден емблематичен персонаж на сцената на своя театър „Зад Канала“ - Ромул Велики, тъжния император на Дюренмат, който не вижда смисъл в съществуването на една на практика отдавна мъртва държава и прави всичко възможно по свой парадоксален начин да рестартира историята...
Предстои да гледаме Геро и на големия екран: през ноември ще излезе филмът „Възвишение“ на Виктор Божинов, където той е в малка, но характерна роля; в новата лента на Стефан Командарев „Посоки“ пък е един от главните таксиметрови шофьори, поели, образно казано, към престижната програма „Особен поглед“ на 70-ия юбилеен кинофестивал в Кан, който започва на 17 май.
Геро си спомня, че като дете в Русе често го водели на театър и любопитството да узнае какво има зад вратите от декора и как се случват нещата на сцената го насочило към актьорската професия. „Нямах много колебания с какво искам да се занимавам – от малък като разбереш какво те влече, не си губиш времето в различни посоки, а преследваш една“, обяснява. Тогава бил изкушен и от хубавите български комедии с големите ни артисти, но самият той се почувствал на прав път в занаята чак доста след НАТФИЗ, в спектаклите „Жена за полковника“ и „Районна болница“ по Христо Бойчев, поставени от Пламен Панев в Габровския театър.
Със съпругата Цвети и първокласничката Йохана.
Герасим е имал привилегията да играе рамо до рамо с великия Георги Калоянчев и навремето не е крил от него, че една от причините да се отдаде в служба на Мелпомена е именно той, Калата. Въпреки всичко общуването им в спектакъла „Вчерашни целувки“ в Габрово започва със сблъсък. По принцип пиесата е писана от Юри Дачев за Калоянчев и Стоянка Мутафова, те са първите, които са я играли в Сатирата. На габровска сцена в нея се изявява друг забележителен актьор – Васил Попилиев, и когато той си отива от света, ръководството кани на гастрол Калоянчев, защото познава текста. „Обаче нашето решение беше по-различно и той не знаеше, че част от неговите реплики са дадени на моя герой. Та излизаме ние и... нещо не можем да се разберем“, издава Геро.
„Туй момче какво приказва, бе?!“, възмущава се доайенът. „И така два-три пъти аз отстъпвах и той надделяваше, защото просто не исках да влизаме в конфликт. Но пиесата вървеше объркано. Докато един ден реших, че ще си отстоя моето. Калоянчев тръгна, аз – отгоре. В един момент той млъкна и продължихме по моя начин“, разказва по-младият.
„Какво направи ти, бе?“, вика му Калата след представлението и Геро изтръпнал очаква да му набива канчето. Ала вместо това легендарният актьор обявява на всеослушание: „Ти си от наш`те, ти си за Сатирата!“. Оказва се, че двамата имат много допирни точки – като начин на изразяване, като виждане за спектакъла, като игра. „Дори на моменти сме се спирали изумени, защото сме се хващали в едни и същи реакции – отбелязва Герасим. - Много исках, ако мога, да „открадна“ от него това, че е като влекач на сцената. С огромната си енергия дърпаше цялото представление“. Мнозина вече провиждат, че и Геро е постигнал тази тяга, макар да няма дързостта да се смята за наследник на Калоянчев. Никой не би могъл...
Висшата актьорска школовка се усеща и в най-новия образ от колекцията на Геро под режисурата на Бина Харалампиева – Ромул Велики, който, съсипвайки с привидно безхаберие прогнилата империя, всъщност я спасява. „Тази пиеса е истински учебник за политици. Има какво да купят нашите управници от тези герои“, коментира актьорът. И дава за пример сцената, когато императорът и вождът на варварите си стискат ръцете с думите: „Дай да останем разумни политици и да оправим каквото все още може да се оправи“. „Но това нашите едва ли си го повтарят всеки ден като се събудят, според мен те са изгубили отдавна почва под краката си“, подозира Герасим. Който се захване с политика в България, изведнъж се променя рязко, забелязал е той: „Имам приятели, които просто не мога да позная. Властта ли, парата ли... трудно е да устоиш“. И добавя, че за пореден път в нито една партийна платформа не е чул да е формулирана конкретна политика спрямо културата, която определя лицето на нацията ни.
Въпреки че и неговият Ромул, и героят му в „Бел Ами“ имат талант за „голямата игра“, самият той засега отхвърля подобна възможност за себе си. „Не, не, не ставам за това. Може би съм давал ясни знаци, контактувайки с политици, че аз не съм за тая работа. За да станеш политик, според мен, трябва да си стигнал връхната точка в своята професия, да си научил доста уроци. На години дори трябва да си малко по-възрастен“, убеден е 43-годишният вдъхващ доверие Рак.
С Малинко като съ-водещи в тв предаването
Покрай работата си на водещ в тв предаването „Господари на ефира“ Герасим Георгиев се е сблъсквал с какви ли не потресаващи истории. Според него, българина го мъчи най-вече това, че няма институции, които да решават проблемите му, затова едно развлекателно шоу за гафове в ефира се е превърнало в институция. Сънародниците ни предпочитат, вместо да се оплачат в полицията или да внесат въпроса в съда, да звъннат на „Господари“-те.
„Лошото е, че толкова много сигнали има в редакцията, та не е възможно всички да се появят в едно 20-минутно предаване. Струва ми се, че всеки втори или трети българин е писал до „господарите“ за някакъв проблем, който трябва да се реши“, смята Геро. Незапознатите си мислят, че от водещите зависи техният случай да стигне до екрана, но реално те нямат право да се месят в мониторинга на проблемите, за да не ги обвинят, че лобират за свои хора.
И все пак има толкова фрапантни казуси, че Геро буквално го сърбят ръцете, като вижда, че думите са безсилни да оправят нещата. „В нашата държава в скоро време може да стигнем до това, че хората да хванат тоягите, то не се издържа вече...“, пророкува той. Добре, че в момента малко си почива от предаването, та е по-спокоен, но през новия тв сезон след Нова година ще застъпи пак за 2 месеца.
Ако не беше актьор и телевизионен водещ, Герасим охотно би се занимавал със спорт. В продължение на 13 години е бил в ансамбъл за народни танци, обожава и футбола, но скъсан ахилес го закотвя на пейката и става причина да натрупа доста килограми. За него футболистите са съвременните гладиатори на арената, заклет фен е на "Манчестър Юнайтед", членува в официалния английски фенклуб. Иначе е левскар откакто се помни, но признава: „Това сега не е моят „Левски“, който аз знам, не мога да го разпозная като тима, за който съм викал по стадионите. Болно ми е и за вечния противник ЦСКА, това, което се случва с него, е абсурд. Един „Лудогорец“ остава островче в тая лудница, но ми се ще повече българи да играят в отбора“.
Геро твърди, че наедрялата му фигура не го закрепостява към комедийния репертоар, напротив – можем да го видим и в любовни конфигурации с красиви актриси: с прекрасната пиеса на Уилям Гибсън „Двама на люлката“ обикалят страната с Елена Атанасова, а с Йоана Буковска са в разгара на неловка свалка в „Симулатор за чифтосване“ в Театър 199.
„Клишето, че ако изглеждаш по определен начин, трябва да играеш определен тип роли, е глупаво и тези режисьори, които са го престъпили, само са спечелили“, казва актьорът и припомня успеха на Александър Морфов, който навремето обръща местата на Кръстьо Лафазанов и Владо Пенев като Санчо и Дон Кихот противно на шаблонната логика. Изтъква и още нещо: в световното кино и театър най-добрите драматични роли са направени от комедийни актьори.
Герасим доверява, че в живота извън светлината на прожекторите не е особено забавен, предпочита тишината, самотата и спокойствието.
„Тези емоции, които те блъскат по цял ден, изтощават жестоко. Но като свърши представлението, така ти се е вдигнал адреналинът, че не можеш да заспиш. После викат: те, актьорите, били алкохолици, щото стоели по заведенията“, обяснява.
За щастие, Геро има чудесно семейство: съпругата му е спортен журналист в Канал 3, а дъщерята Йохана е първокласничка. Скоро малката имала рожден ден и много искала да посетят европейския Дисниленд в Париж. „Мисля, че желанието й ще се сбъдне, но друг път – когато се поосвободя“, обещава татко й преди поредния гастрол.
Ирина Гигова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар