Дори да не е време за президентски избори.
И това без задължително да се интересувате или не дай си боже да следите (пък макар и с едно ухо) събитията от земите на почитателите на виното, охолния живот и революциите.
Русокосата дама беше обявена миналата година от списание “Тайм” за втория най-влиятелен евродепутат след доскорошния председател на Европарламента Мартин Шулц. И все още е с реални шансове да бъде следващият френски президент. Поне на теория де, до 7 май. Така или иначе, имайте едно наум!
Затова ще бъдем откровени – няма съмнение, че във всеки следващ век (докато сме още тук) от Втората война насам Франция ще има своя “Льо Пен”. Било то Жан-Мари от ХХ, дъщеря му Марин през ХХI или племенницата й Марион, която дебне на завоя – династии, какво да се прави. Западняците са податливи на такива неща!
В този смисъл да определим Марин льо Пен като “униформен политик” ще е прекалено слабо твърдение. В крайна сметка френската госпожа, която изправя косите на бюрократична Европа с всяка своя дума, е в “борбата” на баща си, откакто ходи по планетата Земя. За добро или за лошо.
Марион Ан Перин льо Пен (просто Марин за приятелите) е родена на 5 август 1968 г. в парижкото предградие Нюи-сюр-Сен, по-популярно в нашата изстрадала нова история като “Ньой”. Първите си стъпки в политиката наистина прави на ранна младенческа възраст (8 г.), когато оцелява със сестрите си в бомбен атентат срещу апартамента на татко Жан-Мари във френската столица през 1976 г.
Опитът за покушение идва само четири години след основаването от него на крайнодясната партия “Национален фронт”, на която Марин е действащият лидер. Но преживяването несъмнено е достатъчно травмиращо за едно дете, за да предопредели посоката на житейския му път. До степен всичките є партньори в живота – от “гаджетата” до двамата бивши съпрузи и актуалния є компаньон – да са били винаги от котилото на Националния фронт – стажанти, пресаташета, съветници, депутати – “фирмата” трябва да се пази чиста! Сигурно е казал татко. Кафявите мундири не са задължителни.
Така или иначе, Марин се записва в редиците на фронта още с навършването на 18 години и през 1989 г. вече е в листата на партията за кандидат-депутат. И продължава напред. В края на гимназията в края на 80-те Льо Пен влиза да учи право в “Париж II” – университета “Пантеон-Асас”, където покрива и магистратура. Неин ментор е дългогодишният съратник на баща є, професорът по данъчно право Жан-Клод Мартинес, който години по-късно я определя като “просто един посредствен студент”. Това не го спира и сега да е кандидат за депутат от Националния фронт. Дамата явно “го раздава” алтруист. Съдейки по единствения й професионален опит преди политиката – в парижка адвокатска кантора и в защита на нелегалните имигранти във Франция, можем само да се съгласим с подобно наблюдение.
Лицемерието настрана, Марин льо Пен влита във френския политически живот през 1998 г., но започва да се чува реално едва през 2002 г., когато баща й достигна до балотажа срещу Жак Ширак, а тя ръководи кампанията му. Оттам нататък посоката е нагоре. Или настрани, в зависимост от гледната точка. В годините (80-те, 90-те), в които Западна Европа гледаше на Европейския парламент като на “гробище за слонове”, да паркираш “Льо Пен”-ите там си беше едно добро демократично решение. И Марин (както и татко й преди нея) грабеха с шепи, за да посочат недостатъците на ЕС – вкратце, европейската политика на Франция от нивото на средностатистическия данъкоплатец, във версия 2.0 – “хората пари дават, ние вземаме” влезе в континенталната схема. На този вот обаче Марин търси “патриоти”, а не “националисти” – както настоя самата тя… и опонентът є Еманюел Макрон. С идентична реплика. Горките френски избиратели!
Когато помощта дойде отникъде
При изборите през 2002 г. Жан-Мари льо Пен сгази социалистите, за да стигне до балотажа срещу Жак Ширак. Последният заложи на подкрепата на левите избиратели, за да стигне до търсената две десетилетия победа. В първите дни след вота във Франция най-шокиращата позиция досега е заетата от движението на вечните демонстранти (популярни като “красивите и умните” у нас) – разбирайте, нещо средно между комсомол, скаутска организация и семинария, но с гражданска съвест – които призоваха “всички за Льо Пен”! Примерно!
Благовест Бенишев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар