Зима

Зима
Пролет

9 май 2017 г.

Младост е нашата главна вина

В началото на пълнолетието лутането в живота тепърва започва...
 
В салона за коли: Имате ли лимузина, която да отива на абитуриентска дълга червена рокля с гол гръб?

Или разговор между зрелостнички: „Нашите ми подариха за абитуриентския бал вечеря с Брад Пит в най-скъпия френски ресторант. А на теб какво ще ти подарят?“ „Договор за фолкпевица“. 

Това не са просто вицове, а отражение на реалността у нас – все по-пищни балове за отпразнуване на завършването на средно образование и навлизането в пълнолетието. Все повече разхищение на пари за скъпи тоалети, лимузини и куверти за ресторанти, което струва на родителите средно по 3000 лв. Екскурзията в чужбина вместо бал излиза съвсем малко по-евтино. 

Да му мислят бащите и майките как ще плащат. За много от тях направо е гордост, че са теглили кредит да изпратят абитуриента „подобаващо“. За други това е тежест, която едва поемат, изнемогвайки да се справят с нея.

Независимо дали с пари назаем или спестени от домашния бюджет, зрелостниците всяка година правят голям масраф на родителите си в луда надпревара кой ще е по-изтупан или оригинален.

Благотворителните акции вместо абитуриентски бал са все още само екзотична рядкост и се броят на пръсти. Това е някакъв плах опит за отрезвяване. Някакво просветление, че завършването на средно образование далеч не е голямата житейска победа, която заслужава толкова пищни тържества. 


Вероятно хиляди зрелостници не са съгласни с мен и си искат купона – с прескъпи или изчанчени тоалети, със съответните салтанати по изпращането от къщи от цялата рода и гости, които продължават празненството в стил годеж или сватба без младоженците, с висенето по колите и бибиткането по улиците, с пиянството и повръщането и т.н.

Всичко това е съвременна народопсихология, но на мен лично ми е много по-симпатично например времето от филма „Момчето си отива“. Не култовата реплика на зрелостника Ран /Филип Трифонов/ към продавачката от сладкарницата Тинка /Невена Коканова/: „Една боза от 6 стотинки“, а онези кадри със скованите и непохватни от днешна гледна точка абитуриенти и влюбената в Ран негова съученичка. И прекрасният текст на песента „Хора и улици“: „Хора и улици, град като град. Тръгваме някъде, после назад. Тръгваме някъде, път като път. Иска ли питане, наш е светът. Погледи до един, без имена. Младост е нашата главна вина“. 


Младостта е прекрасният виновник и за онова влюбване на ученика в продавачката, и за непокорството на новобранеца от „Вилна зона“, и за неприемливите за мен модни предпочитания на много съвременни абитуриенти. „Тръгваме някъде, после назад. Хора и улици, свят като свят“, така завършва песента. 

В началото на пълнолетието лутането в живота тепърва започва. Независимо дали ще го отпразнуваш с рокля за 24 лв. от подлеза на НДК, каквато беше моята в средата на 80-те години, или с тоалет за 2000 лв. през 2017 г.


Мария Кадийска, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар