Във времената на антипазарната икономика обичаха да ни поучават с лафа: „Религията опиум за народа”. Още в онези години обаче на фона на полупразните ни магазини всяка лъскава опаковка на чуждоземска стока събираше опашка пред витрините.
Явно от тогава все не успяваме да се отърсим от комплексите и да не налитаме на всичко лъскаво с неразбираеми надписи. Сега избухна скандалът с двойния стандарт на чуждите доставчици на стоки от старите страни - членки от ЕС. В Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия разкрили, че храни от най-известни марки само по опаковка са същите, а иначе съдържанието им е доста по-различно.
Стигна се дотам да се заговори дори за дискриминация на по-бедните „събратя” от общността, като им се пробутват некачествени стоки. В същото време въпросните продукти дори са по-скъпи, отколкото в богатите страни, от където идват. Относно цените обаче не са виновни вносителите, а и местните търговци, но това е друг въпрос.
Четирите страни от Централна Европа, били някога в Австро-Унгария, смятана за по-просветена и демократична, вече вдигнаха шум и открито заявиха, че няма да допуснат да ги третират като втора категория европейци. Сега дойде и нашият ред да го направим и дано да успеем да си свършим работата добре.
От друга страна обаче, не бива да забравяме, че след като ще търсим треските в очите на другите, трябва да видим и гредите в нашите. От някои родни потребителски организации съветват първо да намерим начин да накараме родните производители на всякакви стоки да работят качествено и за вътрешния пазар. Да си припомним как по времето на соца обикновено най-хубавата ни стока, предимно земеделски продукти, заминаваше за същите тези страни, чиито храни ще проверяваме - Германия, Швейцария, Холандия, Италия, Австрия, Франция, защото плащаха в западна валута. Останалото отиваше за руснаците и за вътрешния пазар. Та оттогава на немалко от родните производители им е останал рефлексът у нас да продават главно каквото остане, и то въпреки конкуренцията на евтиния внос от другите страни от ЕС.
Иначе обичат да се оплакват от нея и да призовават да предпочитаме българското. За млечните ни продукти например е трудно да се каже колко от тях се правят с наше мляко, че да ги предпочетем, след като и то се внася от други европейски страни в големи количества за суровина от мандрите.
Като споменахме млечните продукти, трябва ли да си припомняме, че рядко сме сигурни дали в бучката сирене, която купуваме, няма палма независимо на каква цена ни я продават или в опаковката с надпис „био” не са ни сложили каквото им падне.
Васил Нанчев, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар