Предложенията вероятно не само ще поставят нови бариери пред влизането на България във валутния съюз, но дори може да засилят разделението в ЕС между тези, които са в центъра му, и тези, които пъплят в периферията.
Затова политиката, която София ще предприеме, ще е от решаващо значение.
Коментарът на министъра на финансите Владислав Горанов беше традиционното "Ще кандидатстваме, когато сме готови". Това обаче не е достатъчно като ангажимент. Както не е достатъчно да се посочи и общоизвестният факт, че България е далече от равнището от 70% от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което други държави са имали, кандидатствайки за присъединяването си към единната валута.
Ясно е, че има огромно препятствие за преодоляване. Но това, което българските данъкоплатци очакват да чуят от финансовия министър, не е обтекаем отговор дали то ще може да бъде прескочено, а как да стане това.
За България влизането в еврозоната е императив, който не присъства пред страни като Полша или Чехия. Бидейки във валутен борд, страната е изложена на всички политики на Централната европейска банка, без да може да се ползва от предимствата на зоната. Затова и присъединяването към еврото трябва да стане максимално бързо.
Вместо вдигане на рамене Горанов е длъжен да посочи стъпките това да се случи. Дали първата от тях ще е влизане в общия банков надзор в ЕС, дали ще е реформа на финансовия надзор, няма значение, важното е да има ясен план.
Обратното означава, че кабинетът е наясно с необходимите болезнени (основно за политици и олигарси) реформи, но не иска да го обявява, за да не бъде държан отговорен, ако те не се случват.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар