Вън от блатото – спомен за Емил

Непознатият (днес) идол

Радвам се – и ви благодаря - че донейде привличам вниманието ви със своите дописки.
 
Но все ви тегля към Блатото – онова аморфно нещо, което у нас минава за политика.
 
Знам, че надеждите ви – и по-скоро гневът ви – с основание са насочени натам.
 
От доста време обаче се каня да проверя нещо: как ще приемете спомени за хора, които са оставили отпечатък върху Времето – по един или друг начин.
 
Хора, които са ви възторгвали – и които със сигурност щяха да се чувстват неуютно днес, сред общата врява и грубости.
 
Мисля, че дори нямаше да проумяват онова, което се случва пред очите им.

***
Не знам дали сте обърнали внимание, но в раздела „Интимно от профила“ /вляво на страницата/ вече представих неколцина известни личности – Парцалев, Радой Ралин, Казаков-Нерона, Димовски, Стоичков…
 
Там има и едно любопитно четиво за скандала, който навремето, малко изкуствено, спретна Лили Иванова – в една задочна разправия със Слави Трифонов.
 
Още когато качих въпросната публикация си казах, че трябва да представя и Емил Димитров – за да си спомним не само за един глас, но и за един друг стил – житейски и творчески.
 
Правя го сега.
 
Дано и подобни четива ви допаднат.
 
Ако се случи – заедно ще си припомним още много светли имена…
 
***
НЕПОЗНАТИЯТ /ДНЕС/ ИДОЛ

Лили казала, че си е заслужила званието полковник – смееха се мои приятели.
 
При такъв военен министър може и да е права.
 
Но тогава той посмъртно трябваше да произведе Емил Димитров в звание генералисимус – но не го направи, понеже Емил нямаше как да пее на предизборното му пъчене в Сливен.

***
Някои ходеха край смъртното легло на Емил, само за да се уверят, че си отива и вече няма да има с кого да делят „славата”.

***
Никога няма да забравя един епизод от 25 годишния юбилей на „Всяка неделя”.
 
Слязох да го посрещна на входа на НДК.
 
Двама души с мъка го извадиха от колата.
 
Държаха го здраво, докато той ситнеше с видими усилия.
 
Смъртта вече беше край него.
 
И изведнъж той забеляза камерите.
 
За миг лицето му претърпя неизразимо с думи превъплъщение.
 
Маската на страданието изчезна - заменена от погледа на Краля на естрадата.
 
Защото той знаеше, че хората го обичат и не воюваше с тях.
 
Сетне влязохме в НДК и всичко се разпадна.

***
Никога не сме били близки, нямал съм и претенцията, че съм проявявал някакво специално отношение към него.
 
Затова се учудих от думите му пред Антон Стефанов / „77 свидетелства. Легендата и нейните герои“/ - ето ги:
 
„Благодарен съм на „Всяка неделя“, защото Кеворкян ме покани в един период, в който имах проблеми с изяви, записи.
 
Не ме пускаха по радиото и телевизията.
 
Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре“.
 
***
Нищо особено не бях направил – затова останах поразен от благородството на паметта на този човек.

***
Предлагам ви две снимки от срещата ни в НДК, както и малък фрагмент от едно напълно забравено интервю с него – 22 април 1990 година, взето е в навечерието на неговия юбилей.
 
В него няма големи лафове или фукни – Кралят като Човек…

Кеворк Кеворкян