Либералната демокрация, наложена и поддържана в ЕС, има малко общо с разумната либерална идеология от XIX в., но има доста общо с комунизма в късното му съветско изпълнение
По върховете на властта в Евросъюза и НАТО шестват все по-странни люде, чудновати, силно различни, сравнено с проебладаващите социално-психологически типажи в страните членки. Събрали се в Брюксел лидерите на тези страни да дирят пътища и средства за борбата с тероризма, а първите дами плъзнали по посещения в културни центрове.
По време на едно от тях в музея на световно известния белгийски художник Рене Магрит решили да се снимат за спомен и показване в медиите. Кадрото несъмнено е обиколило света и хвърлило в потрес милиони зрители и читатели. С луксозно облечените дами цъфнал(а) и Готие Дестене, който има брак с премиера на Люксембург. Костюмиран(а), с вратовръзка, но щом се е строил със съпругите, ще да е откъм женската страна на кефа.
Барабар Петко с мъжете, шегуват се по нашенско, а тук – барабар Готие с жените. Според повечето източници обаче архитектът играе мъжката роля в гей връзката. Коя ли тоалетна е посещавал хубавецът по време на разходката с дамите, че да стане ясно женен ли е или омъжена?
С луксозно облечените дами цъфнал(а) и Готие Дестене, който има брак с премиера на Люксембург
Съществено е, защото не се касае за изолиран случай. Впечатлява очевидната тенденция в европейските страни във властта политтехнологично да се прокарват своеобразни личности. Със силно различно социално-психологическо поведение от широките народни маси, несъмнено и със силно различни в перспектива интереси. Джоана Сигурдардотир в Исландия влезе в историята и като първият премиер в света, с публично признание за хомосексуални наклонности. В Белгия Елио Ди Рупо стана първият гей премиер в Европа.
Ако понечим да изброяваме министрите и кметовете в Евросъюза с призната нетрадиционна сексуална ориентация, на читателя ще му стане скучно. Още повече са онези, които са такива, но предпочели да останат без брак или да бъдат под прикритието на сключен хетеросексуален такъв. Споменатата Джоана Сигурдардотир е такъв пример преди в Исландия да узаконят гей браковете.
И у нас своеобразните в политиката не изостават от европейската тенденция, имаме такива партийни водачи, министри, депутати и дори премиери. Ми няма да се излагаме пред чужденците, я! Ще достигнем и надминем най-напредналите в овластяването на сексуалните малцинства!
Има и други показатели, по които усилено се стараем да ги догоним. По демографския например. Там лютата битка с популизма в политиката води до траен ръст на депопулацията в почти всички западни европейски страни. И ако някога тя е била като последица от епидемии, войни, стихийни бедствия и масова емиграция, днес като основна причина се очертава сривът на семейството като социален институт. Като най-доброто от хилядолетия място за оцеляване на човека, за създаване и отглеждане на деца.
Като се хвърли поглед върху биографиите на лидерите на всички европейски страни, бързо се убеждаваме, че с редки изключения те са кривнали от дълбоко вкоренената традиция на човечеството и не са положили никакви усилия за продължението на рода си. Напротив, дали са обратен пример за населението в своите държави.
Иди че се надсмивай над конспирологията! Очевидно се касае за процес, който е следствие на замисъл и настойчиво се стимулира. Деца нямат формално хетеросексуалните водачи на трите водещи в Евросъюза държави. Бездетни са Ангела Меркел в Германия, Тереза Мей във Великобритания и Еманюел Макрон във Франция. Същото важи за Марк Рюте в Холандия, Стивън Лофвен в Швеция и Паоло Джентильони в Италия. Самият шеф на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер е в тази редица!
Народите следват водачите си, духовните и цивилните си пастири. В резултат на личния пример на управниците, на подкрепата им за криво тълкуваните политкоректност, гейпарадизъм и мултикултурализъм. Европа се обезлюдява откъм носители на европейски дух и традиционни християнски ценности. Неизбежно нахлуват носители на други ценности и традиции. Очевидно за мнозинството разумни коренни европейци в държавите от Евросъюза протича ускорен процес на деградация на политическото водачество.
Реакциите на населението спрямо политическата класа според социологическите сондажи са забележимо отрицателни. За повечето е ясно, че проблемите от различно естество се увеличават, а сегашните управници не са на ниво не дори да ги решават успешно, а просто да ги обозначат и подредят по значимост. Стабилността в Европа, продължила шест-седем десетилетия, се превърна в несигурност, а те се правят, че не я забелязват. Защото са необходими сериозни реформи, а те не могат и не желаят да ги подхванат. Всяка организация, която спре да изпълнява функциите си, започва да деградира.
Либералната демокрация, наложена и поддържана в ЕС, има малко общо с разумната либерална идеология от XIX в., но има доста общо с комунизма в късното му съветско изпълнение. Преди всичко с месианските претенции за единствена правота и с методите да се прилага репресия под лозунгите за свобода и демокрация. Познава се по практиката да се търсят и издигат на ръководни позиции правоверни вместо способни и подготвени.
Ето защо по наложените избирателни процедури, обслужващи „правоверните“ партии, гражданите неизменно получават повече от досегашното и после са недоволни и дори отвратени. От хората днешната доктрина предполага да загърбят обществото, а не да се освободят от властта, както някога е настоявала либералната идеология. Но за да се освободи от обществените си връзки и ангажименти, човекът неизбежно следва да се отдалечи от семейството, вярата си, от икономиката!
Ето как подобно на комунизма днешният също извратен либерализъм се превръща в религия. Управниците един по един режат корените на европейската цивилизация, следователно и на европейските народи. Дървото олицетворява взаимодействието на трите фази на Времето – Минало, Настояще и Бъдеще. С прерязването на християнските корени например, се причинява загниването на ствола, на Настоящето, логично капят и листата от короната, олицетворяваща потомците, децата, внуците и правнуците – бъдещето ни.
Логично е за такава операция да се изтласкват във върховете на властта представители на различните малцинства, а от политически безплодни хора няма как да се дочакат плодове. Става пределно ясно, защо всички други възможности се оказват популистки, нацистки, фашистки, еретически, а за носителите им много скоро ще започнат да искат някакви съвременни форми на публични auto da fe – актове на вярата със символични в началото изгаряния.
У нас е набрала скорост и друга тенденция – все по-често и без друго малобройната челяд на първенците ни е изнесена или е на път да се изнесе в Америка или Западна Европа. Следват примера им много обикновени млади българи, бъдещето на България се изнася извън от небългарски управляваната ни родина. Същевременно тук вече се публикуват списъци на неправилни според непеошките „правоверни“ инквизитори медии и журналисти.
Тенденцията все още може да се обърне, но с друг тип водачи, които ще дават други примери за подражание.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар