Само директорът на едно софийско училище беше честен: призна, че той и неговите колеги изобщо не знаят какво да правят при терористичен акт.
Със сигурност никой от властите не му е обърнал внимание.
Репликата му мина и замина по телевизията.
Обаче десет пъти повториха, че и Парис Хилтън била съпричастна с жертвите в Лондон.
Тази дума е вече направо мръсна – толкова е куха и равнодушна.
За държавните лидери да не говорим – каканижат едно и също – вместо да признаят, че вече нищо не зависи от тях.
***
Седем трупа в Лондон – 10 в България.
Общо 17 са били нашествениците – само в микробуса, катастрофирал на магистрала „Тракия“ – 10 убити, седем тежко ранени.
17 души прекосяват България само в този епизод.
Но щом стана външен министър Екатерина Захариева веднага се похвали, че кризата с „бежанците“ била овладяна: за една седмица тогава били хванати само 13 души.
Тия хора живеят в някакъв паралелен свят, по-див дори от обикновения, нашия.
Нямат представа от нищо – и не искат да имат.
***
Заради неукостта и нахалството си те са по-опасни от всякакви нашественици.
Ще са съпричастни с чуждите трагедии – и ще се хилят победоносно.
Маниаци до последно.
***
Няма медии: всички са хванати и седят разкрачени в очакване на подаяния.
Как нито една телевизия не се осмели веднъж в седмицата да изисква справки от сръбските гранични служби – за да сме наясно колко нашественици ни препикават седмица след седмица.
И всички ли напускат страната ни?
Тя е раят на терористите – при такъв министър-хвалипръцко.
***
Преди една година и нещо, след атентата в Брюксел, написах дописката
„СТРАХУВАЙТЕ СЕ, СМЕЛЧАЦИ“.
Приканвах нашите „първенци“ да не зариват страха си – а да го изразяват с пълно гърло.
Да не се лезят – а да казват, че ги е страх, че треперят от страх.
Да се молят на Господ Бурята да ни отминава още известно време.
***
Нищо не се е променило: същите хвалби, същото лезене, същият фалш.
***
Един приятел тия дни ми разказа следната история.
Бил в гримьорната на знаменития оперен певец Никола Гюзелев в Миланската скала.
Малко преди да започне представлението, влязъл някакъв тип, дал някакво листче на Гюзелев, прошушнал му нещо и си излязъл.
„Кой беше тоя?“ – попитал приятелят ми.
„Местният Капо-клак“ – отвърнал Гюзелев.
Капото, Кръстникът на клакьорите – ако не платиш нещо, могат да кихат и кашлят по време на спектакъла, дори и да го освиркат.
Плати си – за да ти е мирна главата.
***
Най-опасни вече ми се виждат нашите капо-клак от властта.
Все са съпричастни, все пляскат възторжено – дори когато гемията ни потъва.
Кеворк Кеворкян
Няма коментари:
Публикуване на коментар