Зима

Зима
Пролет

5 юни 2017 г.

Четвърти километър

Из делниците на един луд (29 май - 2 юни)

Понеделник, 29 май

Миналата седмица Борисов каза: “Самолетът не е най-важното в една армия, а сухопътните сили. Не само за бронираните машини – и за флота, и за авиацията. Това са 3 рода войски. Трябва така да се планират парите, че от 2023 г. всичко това да стане факт. Самолетите трябва да са последни”.

И това му мнение остана валидно цели три дена. Не за друго, а се случи уикенд. Но в понеделник нещата отново се промениха. След заседанието на КСНС Борисов се коригира: “Ние нямаме никакъв спор с президента, че трябват нови самолети, танкове и всичко останало…“

Ако мъничко разбирах от войски, щях да поспоря с премиера, но с моите армейски познания, базирани на Уикипедия, мога само да изкажа някои съмнения. Като например, че това не са „три рода войски“, а са 3 вида войски: Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. А те съответно се делят на родове войски. Например Сухопътните се делят на мотострелкови, ракетни, артилерийски, танкови и т.н.

Каракачанов, дето, разправят не е ходил войник, е малко по-наясно, поне говори за видове, а не родове: „Фаворизацията на един или два вида въоръжени сили за сметка на останалите би било грешка.“

Видове, родове, кой ти гледа… Да върви алъш-вериша. Какво значение има дали комисионните ще са от самолети, или от танкове. Така де, не е ли така?

Мисля си, че стана добре, дето Борисов не се кандидатира за президент и съответно главнокомандващ. Представяте ли си как командва армията? Ще рече първо пехотата напред, след това ще се поправи, пехотата да чака, да тръгнат танковете, после да се върнат танковете, да стреля артилерията, оставете артилерията, пуснете самолетите… Враговете лудички ще станат.

Само един кусур има като военоначалник. Малко е несмел, ако мога така деликатно да се изразя. На село биха казали, че е бъзлив, но все пак не сме на село.

Обаче пък има силно изразено чувство към победата. За него победата не е най-важната цел, тя е единствената. И понеже тази му философия е добре известна, всички, с които се състезава, правят възможното, а понякога и невъзможното, Борисов да победи. В неделя спечелил турнира за известни личности “Асикс Мастърс”. Играл срещу зам.-председателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев и кмета на Банкя Рангел Марков. Отнесъл ги като пенсионер типов хляб… И вдигнал купата за четвърти пореден път.

Лишени от спортен ентусиазъм злобари разказват една срамна случка от преди години, когато Борисов игра срещу Борис Бекер и Маги Малеева. Сговорили се, че ще го щадят, той ще поведе и ще се направи, че го чакат на друго място и срещата ще свърши без победител. Борисов повел, но вместо да си тръгне, решил, че тия са пълни ливади и лесно ще ги победи. Но не станало така, а станало точно обратното. За нула време Бекер и Малееева му напълнили шортите… Той се ядосал, хвърлил ракетата и напуснал без да си вземе довиждане. Та Бекер после питал дали е нормален и дали наистина си е мислел, че може да победи световен шампион… Такива работи.



Ей, моля ви, ако някой знае, да ми съобщи кой му тури името Бойко Наддал. Искам да го почерпя една бира. Голяма находка. Хем намеква за големите умения на премиера в тениса чрез асоциацията с Рафаел Надал, хем и не прикрива факта, че Борисов е наддал едно 20-30 кг. откакто е на власт. Което го нарежда ако не сред най-добрите в тениса, поне сред най-дебелите.

Някои хора бяха много възмутени, че в делегацията, която Радев заведе при папата, нямало поп, но пък бил включен подсъдимият за побой и изнудване Веселин Марешки. Което вбеси лидера на „Воля“ и той призова депутатите в парламента да попълват декларация за хомосексуални и наркотични зависимости, за да се знае кой кой е в парламента и кой какъв закон гласува. “Няма да допусна откровен хомосексуалист да ми задава въпроси имам ли право да бъда някъде… Всеки трябва да излезе явно да каже своите зависимости.”

Възмутени от сексуалната му нетолерантност граждани подеха подписка “За разкриване на хетеросексуалните зависимости на Марешки”, в която настояват да декларира всичко: Кога, къде, с коя, колко пъти, как го е оценила… „Само така българският народ ще е в състояние да прецени дали самият Вие страдате от зависимости от някого.”

Така трябва. Като ще се декларират зависимостите, ще се декларират всички. Не знам колко страшна е хомосексуалната зависимост, но за хетеросексуалната гарантирам, че е много опасна. Ние самият сме изпаднал в такава зависимост, да не ви разправям… Оня ден в шоуто като „Две капки вода“, когато Миро почна да пее песента на Кольо Гилъна „Най-щастливия ден, когато ти ще си далече от мен…“, без да се усетим сме станал на крака и сме започнал да пеем с телевизора. Не, нямаше скандал. Само един ироничен поглед. Демек, надай се… Как беше оня виц? Вдовица си ме взел, вдовица ще ме оставиш…

Вторник, 30 май

Доклад на Института за икономически изследвания при БАН твърди, че „лиxвитe пo влоговете ca намалели 40 пъти зa 8 гoдини“. През 2009 г., преди кризата, банките плащали средно 8.24% по годишните влогове, а сега 0.2%. Само през 2016 г. депозитите са поевтинели повече от два пъти. От което разходите на банките са намалели с 400 млн. лева. Но въпреки това депозитите продължават да нарастват. Което, естествено, увеличава печалбите на банките. През 2016 г. тези печалби са се увеличили с 40.5% спрямо 2015 г. и са стигнали рекорд от 1.263 млрд. лв. Принос към печалбата имат и таксите и комисионите, които са се увеличили за година с 3.6%, или с 37 млн. лева.

С една дума ограбват ни както си искат. Скоро ще трябва да им плащаме, задето печелят от парите ни.

Пак от доклада на ИИИ на БАН разбираме радостната новина, че ни остават само 30 г., за да настигнем другите страни в ЕС. Ако поддържаме ръст от 3%, разбира се. Но, ако го увеличим на 5%, което според Борисов е напълно реалистично, ще ги стигнем за 15 г. Пенсиите, може дори и некои от вас да го дочакат, не ли?

Министърът на икономиката Караниколов вика, че не знаел защо името му се свързвало с Пеевски.

Тоа па… Цяла България знае, само той не знае. Виж, бе, пич (иронизирам го лекинко!), сега ще ти кажа. Защото като шеф на АП си затвори очите за няколко крупни сделки на Пеефски – продажбата на ИПК “Родина”, “Булгартабак”, Дипломатическия клуб в Бояна. После си затвори очите за следприватизационния контрол и постанови, че закриването на завода на БТ в София не е закриване, а преструктуриране. Дребни работи, но достатъчни да тръгне име.

Сряда, 31 май

„Ген. Атанасов разцепва ДСБ“, пише „Стандарт“. Смятал да се кандидатира за шеф на партията, обаче членовете искали Малинов. „Генералът, пише „Стандарт“, не смее публично да заяви намерението си. Обявил го е с пост във фейсбук…“

Фейсбук е едно такова дискретно място, че каквото кажеш, там си остава. Ако искаш нещо да не стане публично, просто го кажи във Фейсбук.

Говорителят на гл. прокурор Арнаудова съобщи, че на шестима души от “Агромах” са повдигнати обвинения за участие в група за данъчни престъпления за над 14 млн. лв. Сред тях е и Методи Бачев, който лани на кукерския събор в с. Черноочене се изцепи по микрофона, че кметът на Симитли бил содомизирал Бойко Борисов. В момента и шестимата се укриват в болница „Софиямед“.

До тук тази просташка шега на Бачев, му излезе няколко милиона лева, но това е само началото. Вероятно ще потърка и наровете. Казвам шега, но не съм съвсем убеден. Щото, от една страна, властта реагира съвсем не като на шега, а, от друга, кметът на Симитли Апостол Апостолов стана кмет на десетилетието без някакви забележителни успехи. Та не знам какво да мисля.



Бизнесменът Киро Киров, който бе отвлечен от “Наглите”, бил потресен от вестта, че двама от групата могат да излязат от затвора предсрочно. “Учуден съм и съм стресиран, че такова нещо може да се случи.”

А то почти се случи. Съдия Петър Стоицев освобождава Любомир Димитров-Гребеца с мотива, че наказанието е имало “коригиращ ефект” върху затворника, имал добра дисциплина и е награждаван многократно. Рискът от рецидив бил снижен от 60 на 38 точки. А висящото дело за убийство нямало отношение към условното освобождаване.

Съдия Николай Младенов пък освободил Ивайло Евтимов-Йожи, защото родителите му били болни, а той бил много грижовен син… Некакви такива глупости. Магистратът отчита нисък риск от рецидив, въпреки че от затвора твърдят, че не се е поправил…

Такива решения не се вземат за пари. Вземат се за много пари. Нали помните, че парите от откупите така и не се намериха.

Цветанов направо се разплака по телевизора. “Ако това наистина се случи, вика, значи няма държава. Държавата е фалирала”. И пусна една-две сълзи… Възмущението му е разбираемо. В края на краищата той беше човекът, който обикаляше „с един багер да копае и вади трупове”. Но…

Тетка Цачева също много се възмути. И в качеството си на юрист препоръча: „Съдът да отсъди според очакванията на обществото.” Не според закона, а според очакванията на обществото. Това е много опасен популизъм, а в известен смисъл и самоубийствен. Щото, ако се гледат очакванията на обществото… Моите специално ако бъдат уважени… Забелязахте ли, че ние не осъдихме намерението на Ердоган да върне смъртното наказание?

Възмущават се! Де гиди дърти лицемери! А когато приеха промените в закона, не се възмущаваха. Защото промените, които правят възможно предсрочното освобождаване на рецидивисти като Гребеца и Йожи, са предложени от министърката на ГЕРБ Захариева, приети са от кабинета на ГЕРБ начело с Борисов, гласувани са от мнозинството на ГЕРБ в НС… По това време Цветанов е шеф на вътрешната комисия, а Тетка – председател на НС. И сега кой ми сра в гащите, без извинение.

Четвъртък, 1 юни

Борисов поздравил децата за 1 юни и написал във Фейсбук: „Мои Фейсбук приятели ме зарадваха със снимка на това прекрасно детенце – Денис Иванов, на 8 месеца. С тяхно позволение бих искал с нея да поздравя всички дечица по случай 1 юни, да им пожелая много радости, усмивки, безгрижно детство и щастлив живот.“

Помня през 2006 г., Станишев беше премиер, група пенсионери, явно сини реститути, се бяха събрали пред МС и скандираха: “Благодарим ти, Сергей, за щастливото детство.” Излязла Илияна Йотова и ги навикала: “Какво детство, бе, когато вие сте били деца, Сергей не е бил роден!”

“Точно за това и благодарим!”

За съжаление днешните дечица няма да имат тоя късмет. Но мисля че ние с право можем да благодарим на Борисов за щастливото детство. Благодаря, г-н Борисов!

Да поздравиш децата уж с детска снимка, а, всъщност, пак да пробуташ твойта си. Хитро! Или нахално…

Между другото, чета, че Адриана Лима се омъжила за себе си. Снимала се с красива халка и качила снимката в Инстаграм: “Какъв е пръстенът ли? Символичен, аз съм отдадена на себе си и на своето щастие. Омъжих се за себе си.”

При определени условия това също е вариант.

Велизар Енчев твърди, че Сидеров бил в Москва. Отседнал бил в тузарския „Риц Карлтън“. Официалната причина била участие в международен форум на тема „Какво ни обединява?“, организиран от партията на Путин “Единна Русия”. Но това било само за парлама. Всъщност, разправя Енчев, Сидеров бил там с цел „управление на банков депозит“, цитирам, щото транзакции от рубли в долари през таен депозит се правят лично и само в банката-депозитар.

Заедно със Сидеров в Москва е и бившият гл. секретар на МВР Светлозар Лазаров, широко известен като човек на Пеевски и ДПС, който отскоро бил станал национален координатор на “Атака”, т.е. втори човек в партията. Не знам верно ли е. Просто ви съобщавам какво прочетох, за да сте информирани или, съответно, дезинформирани.

Вестник “Атака” се хвали, че любимата на вожда Деница Гаджева се е появила в малка роля в продуцирания от Любо Нейков и Евтим Милошев лекарския сериал “Откраднат живот”.

Ролята ѝ е на ендокринолог. Ендокринологията, както някои от нас знаят, е медицинска специалност, която изучава жлезите, заболяванията свързани с тях и методите за лечението им.

Ако не бях убеден, че Нейков и Милошев са замислили некоя далаверка, за чийто успех им е нужна подкрепата на Сидеров, бих могъл да си помисля, че, давайки тази роля на Деница, интелигентно подбъзикват Сидеров. Щото, мисля, че не е тайна, той има известни проблеми с хормоналната система. Доста известни…

Петък, 2 юни
„Сега“: „В цялата страна вчера беше отбелязан Денят на детето.“

Така беше. Имаше мероприятия навсякъде. С което ние като общество и държава отметнахме и ангажимента си към децата. Така, де, един ден за децата, един ден за жената, един ден за труда, един ден за независимостта, 2-3 дена за благотворителността… Ми те дните ни не са безкрайно. Толкова много проблеми имаме, че не можем да си позволим да им отделяме по повече от един ден.

Оня ден чета из медиите: „Българин е сред фаворитите на „Гласът на Франция“. Момчето се казва Винсент Винел. Родено е сляпо и е изоставено, а на 3 годинки осиновено от френско семейство. Струва ми се малко цинично да наричаме това захвърлено някъде из българските сиропиталища  и отписано от всички дете българин. Сега е българин, а преди 20 години е бил никому непотребен несретник. Та не е българин. Щеше да е българин, ако беше получил този шанс и беше станал това, което е станал, у нас. Но това не е станало и не би могло да стане нито преди 20 г., нито сега, нито след 20 г.

В словото си на тържествената заря-проверка по случай Деня на Ботев във Враца президентът Радев казва: „Преди 141 г. един юнак „в младост и сила мъжка“ загива от куршума там горе в Балкана. За 28 години той написва 20 стихотворения…”

Не го разбирам. Хвали ли го или го упреква? За 28 г. той написа САМО 20 стихотворения? Или: За 28 г. той написа ЦЕЛИ 20 стихотворения! По-вероятно е да го упреква и то с основание.

Както и да го гледаме, изключително ниска производителност. Представете си например, че се беше приело предложението на министъра на културата, а сега шеф на съответната комисия в НС, Вежди Рашидов творчеството на писателите и поетите да се оценява по системата СИ: “Когато сложиш на масата творчеството на един писател, когато една над друга книгите се издигнат, един ще има 50 см., а друг 10 см…” Ботев, сиромахът, надали ще ги докара и до 3 см.

В тая връзка само ще отбележа, за тия, дето се оплакват, че пишем дълго. Нека има. Та както и да се реши да се мери – било в сантиметри, било в декари, все да ни хване мярката. Лично на нас ще ни е най-сгодно в декари. Ако не ви мързи можете да сметнете – 15 години всяка седмица по едно вестникарско фолио. Ако ни се въздаде в земя, направо ще станем кулак.

Обажда се колегата Иван Бедров. „Докторе, вика, какво е сап?“ Щото е наясно, че сме от село и ги разбираме тия работи. Интересувал се, защото евродепутатът Ангел Джамбазки написал, че и по него „ще игра сапот“ и той не знае да се зарадва ли, да се притесни ли. Не можах да скрия от него, че сапът е нещо като „на теслата дръжката“, но доста по-голямо.

Да ви въведа с две думи. Ивайло Дичев написал остра статия по повод новата мода абитуриентите да ходят на бал с народни носии в „Дойче веле“. И Бедров я препечатал в Клуб Z. Което вбесило патриота и евродепутат Джамбазки и той написал една… едно… А, бе, жанрово е неопределено, но звучи страшно. Само един откъс за илюстрация: „Няма гаранция, че псевдо-интелектуалният импотяга и национален нихилист, изкарал тази „мъдрост“ от южния край на храносмилателната си система, няма да завърши вечерта като дрогиран, който прави секс с пръч. Или осел… Жалкари… сополи… Искат да заличат традицията… Да наложат на нейно място собствения си образ на грантово-мотивиран и безполов импотентен транс-джендър-плужек със запек и поглед на пикаеща крава, устремен в светлите бъднини на комунизма, пардон на глобализма… Обаче няма да им мине номерът. Ке игра сапот.“

Не знам Джамбазки дали някога е обличал шаячни потури да походи малко с тях в некой топъл ден. Ние сме го правил и не веднъж. Като единствено селянче в класа на нас се падаше за всеки 24 май да се обличаме в потурите и абата на дедо и да минаваме през целия град. След което майка с дни подмазваше с крем „Здраве“ прежулените места, които от учтивост няма да споменем. И понеже Джамбазки споменава „южния край“, да ви казвам ли как се правят тия работи с пояс и потури? Добре, няма…


Сега се сещам. Виждали ли сте Цветанов в народна носия? И това ви харесва? Не мога да ви помогна тогава.

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!


Ех, Ботев, Ботев…

Слушам сирените и си мисля. Ако сега се случи една такава ситуация, да трябва да се освобождава народът, аз бих ли дал живота си? Честно казано, не съм единодушен. Може би, но не за целия народ. Първо ще извадя едни 33.54%, гласували за ГЕРБ, ще извадя и едни 9.31%, гласували за патриотите, а също и 4.26% за Марешки, 2.94%, гласували за ДОСТ. За малко да забравя, задължително ще извадя и 27.93% соцсимпатизанти. Щото, съгласете се, че ще бъде много глупаво да се жертвам за хора, на които главите им още са пълни със сърпове и чукове… 


На останалите 20% ще направя социално-демографски разрез, да видя по етноси как са, по възраст, по образование, сексуална ориентация… 

И тогава ще реша окончателно да се жертвам ли.

 Тони Филипов, д-р  Reduta.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар