Какъв е цветът на дълбоките води? Той е побрал цяла вселена от нюанси, в които като в огледало се отразяваме самите ние.
И се иска огромна сила, за да застанем срещу всичко, което крием в душите си – и добро, и зло.
В това е убедена актрисата Бойка Велкова, която е избрала да дебютира като режисьор с пиеса, носеща интригуващото заглавие „Цветът на дълбоките води“. Стоп, две от последните твърдения не са съвсем точни. Първо, Бойка вече е поставяла – собствения си моноспектакъл „Пътят към Афродита“ по текстове на Исабел Алиенде, но сега вече ще режисира и други – в случая колегите си Емануела Шкодрева, Вяра Табакова, Ева Данаилова и Павел Иванов. И второ, тя не само е избрала пиесата, но в някаква степен и е инспирирала създаването й.
С Емануела Шкодрева и Теодосий Спасов преди първата репетиция
„Цветът на дълбоките води“ е историческа драма, в която главни героини са две забележителни кралици, оставили ярки следи не само в летописите на Албион, но и в световните литература и киноизкуство: Елизабет Първа и Мария Стюарт. Неин автор обаче е не някой мастит сър от Острова, а младата българска писателка Оля Стоянова, носителка на „Аскеер“ за друга своя пиеса. „След като прочетох нейни работи и видях колко богато, интересно, съвременно пише, аз потърсих Оля. Срещнахме се и, тъй като с Еми Шкодрева отдавна имахме намерение да направим нещо заедно, предложих на Оля темата за тези две изключителни исторически личности, години наред оспорвали си една и съща корона“, разкрива Бойка Велкова.
Самата тя ще бъде в ролята на Елизабет в своя първи режисьорски спектакъл – по-силната и доминираща персона, докато Шкодрева ще е по-деликатната и женствена Мери, останала в хрониките като „Кървавата“... И двете обаче ще се окажат по равно самотни. „Винаги ми е било интересно да изследвам женската природа. Аз самата съм жена, която не се познава докрай – всъщност всеки човек е една бездна и да потънеш в нея е голямо предизвикателство“, казва актрисата режисьор. За нея двете кралици са не само архетипни образи от световната история – пример за съдбата на жените във властта, но и пълнокръвни човешки същества със своите чувства, страхове и комплекси, с мрака и светлината в душите им, а това за актьора е огромен шанс да бъде изследвано.
Оля Стоянова обаче не бърза да отговори с „да“. Близо година тя проучва темата в различни архиви, отива и в чужбина, за да черпи от извора... И след това направо дава готовия текст. Още малко го шлифоват с актрисите и дълбоките води някак естествено потичат към сцената на ІV етаж в Народния театър. „За първи път работя така с автор, беше прекрасно. Благодаря на Оля за доверието и смелостта, за това, че не се усъмни и не се отказа“, признателна е Бойка, която се радва възможността да поставя именно в своя театър, където има отлични артисти.
След повече от 90 забележителни роли на сцената с някои от най-големите ни режисьори – Стоян Камбарев, Крикор Азарян, Явор Гърдев, Пламен Марков и мнозина още, Бойка Велкова е жадна за нови професионални провокации. „Аз съм работохолик и почувствах, че не мога да стоя със скръстени ръце и трябва да продължа да се развивам. Поисках да споделя това, което разбрах през тези 35 години в българския театър, да го съпреживея по друг начин с колегите си и с публиката“, казва актрисата. Така естествено се случва преминаването й от другата страна на рампата. Преди това обаче притежателката на 2 статуетки „Аскеер“ и 2 „Икар“ за актьорско майсторство завършва и режисура при проф. Красимир Спасов и проф. Чавдар Кърстев, а посвещава и един месец на специализация при големия руски режисьор Кама Гинкас в Санкт Петербург.
Дебютният й режисьорски опус „Цветът на дълбоките води” ще изправи една срещу друга две харизматични жени, които в действителност никога не са се срещали очи в очи, но дълги години са си писали любезни писма, докато всъщност безмилостно са се борили за надмощие. В тъканта на текста са включени откъси от запазените послания между тях; всичко останало е творческо обследване на женската същност – на способността да обичаш и да се жертваш, да бъдеш добър политик в едно несигурно време.
„Има огромна документация по темата, много биографични книги са написани и много филми са заснети, така че за мен подготовката за спектакъла бе пътуване към епохата и нейните нрави, които, за наше съжаление, не са се променили особено от човешка гледна точка от ХVІ век до днес. Светът неизменно върви напред, но човекът е направил много малка крачка в своята еволюция. Същите терзания, страхове и предразсъдъци ни обладават и сега“, констатира Велкова.
Пиесата предлага най-мечтания разкош за актьора - чудесен диалог и интригуващи сюжетни лъкатушения, а авторката признава на Бойка, че през цялото време, докато е създавала репликите на Елизабет, е чувала нейния глас. Героинята й е жена воин, която си е забранила слабостта, присъща на пола й, за да служи на своята страна. Историците я определят като най-великия владетел след император Октавиан Август, но на Бойка й е близка именно с онези „пропуквания в бронята“, които издават човешките й колебания и моменти на отказване. Дали и тя, подобно на неустрашимата кралица, ги има във всекидневието си?
„Животът ме е научил да пътувам навътре в себе си, за да запазя своето равновесие. Надявам се, че узрявам и помъдрявам, а каква е Елизабет - ще видим на сцената, когато се вдигне завесата“, подхвърля магнетичната актриса. Царствена, с покоряващ темперамент, короната ще й прилича.
Бойка и Мария Каварджикова като Дора Габе и Елисавета Багряна в "Две"
След пиесата „Две“, в която с Мария Каварджикова се превъплъщават в образите на големите поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна, Бойка Велкова пак е в ситуация на съдбовно женско съперничество на сцената. „В света винаги има конкуренция, на всякакво ниво. Ако тя е градивна и си струва, за да се развиваш, да проумяваш и да осмисляш повече неща, тогава и ти самият ставаш по-дълбок и интересен в професията си“, разсъждава тя и добавя, че оголеното боричкане с лакти и нокти за хубавите роли е отживелица от 20-и век...
Саундтракът за спектакъла ще бъде на нейния съпруг, кавалджията на Вселената Теодосий Спасов. Не, това не е поредно негово романтично обяснение в любов. „Той е голям музикант и композитор, на когото вярвам и на когото безрезервно се опирам за моята първа работа с повече хора в театъра“, обяснява Бойка Велкова. Синът им Теодор учи международни отношения, но и той не е могъл да устои на изкуството, което владее атмосферата в техния дом, и е записал да следва кино като втора специалност. Дали то ще стане част от живота му, бъдещето ще покаже. Бойка в момента се снима и в игралния дебют на Камен Донев, ще репетира в театъра до средата на юли, процесът на подготовка ще продължи през септември, а на 13 и 14 октомври очакваме премиера. Но преди това семейството се надява да си отпочине добре сред природата и край морето, и на планина.
Актрисата, която през 1981 г. изгря в киното като Десислава, съпругата на севастократор Калоян от филма на Захари Жандов „Боянският майстор“, добре познава властта, която красивата жена има над мъжете и без да носи корона.
„Властта е нещо, което може да те вкара в капан, ако не знаеш какво да правиш с нея, ако не запазиш известна доза скромност. А красотата може истински да властва, ако е и вътрешна красота, защото само тогава тя е хармонична, разбираща, любяща“, категорична е Бойка Велкова.
И в заключение добавя: „Да даваш любов – няма нищо по-красиво от това. Всичко останало е временно. Хубаво е да си здраво стъпила на земята и да си даваш сметка, че опаковката понякога има срок на годност“.
Красотата може да властва истински, само ако е подплатена с красива душевност, смята актрисата
Ирина Гигова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар