Бюджетният излишък е толкова излишък, колкото 10 лв., хартисали на някого от майската му заплата и доживяли деня, в който дават юнската.
Излишък се свързва в мисълта ни с нещо в повече, с нещо излишно. Но нито за семейния, нито за държавния бюджет има дори и лев отгоре, ненужен, излишен. Освен това в случая "нещото, което в даден момент остава", може да е резултат от завишени неочаквано (или очаквано) приходи или от занижени разходи. Или от двете заедно.
Така или иначе, бакалското понятие "излишък" е добило гражданственост и го използват дори и хора, стоящи на по-височко интелектуално ниво - като депутатите. Като лидерката на БСП Корнелия Нинова, която в декларация на партията си наблегна на това, че бюджетният излишък се харчи без санкцията на парламента, а както тя каза: "еднолично от премиера".
Права е в някакъв смисъл. През август миналата година 43 общини - с решение на Министерския съвет, получиха 27 млн. лева. Даже след като подаде оставка - през ноември, кабинетът "Борисов -2" раздаде още 50 млн. лева. На 14 декември - още 15 млн. лв., пак с решение на МС. Според Нинова, ако се събере цялата сума за годината - около 1 млрд. лв. са "разхвърляни" единствено по усмотрение на изпълнителната власт.
Тук Нинова бърка - без да иска, е занижила цифрата. С две свои решения от края на ноември 2016 г. правителството успя да "намести" около 2.2 млрд. от излишъка - 1 млрд. лв. получи Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. (Едва ли това се харесва на масовия данъкоплатец. Със сигурност против са хора, като пишещият тези редове, който живее в къща, която сам е санирал и е категорично против да се харчат неговите данъци за комфорта на хора, които могат да си платят за това удоволствие.)
Други 1.177 млрд. лв. заминаха към Министерството на енергетиката. С тях беше платено поръчаното преди години оборудване за АЕЦ "Белене".
Нинова обаче знае къде да удари - тя постави акцента върху избирателното финансиране на общините. "Не сме против да се финансират общините. Против сме начина, по който го правите, рече тя. - Вместо да внесете актуализация на бюджета и тук - в парламента, да решим как се финансират общините, вие го правите еднолично - от премиера Борисов, и то по политически начин", извиси глас лидерката на социалистите. Тя имала доказателства, че са се възползвали предимно общини, управлявани от ГЕРБ, че се поощряват удобните и се наказват неудобните кметове, а чрез тях и хората, които живеят в тези общини. "Разделяте българските граждани по користен, партиен и лобистки принцип." В крайна сметка, принципът бил: "който не е гласувал за нас, няма да получи от нас".
"Настояваме за актуализация на бюджета в тази зала, това е парламентарна република и бюджетните средства се разпределят в парламента, а не субективно от един човек, не сме премиерска република", каза още тя.
Да, ама не. Попитахме член на Фискалния съвет дали Нинова е права. Той отговори, че морално има право, но формално - не. Защото в нашия Закон за публичните финанси няма и дума как да се управлява "превишението на приходите над разходите", както е точното наименование на това дето го наричаме "излишък". Да подчертаем, че в повечето страни от Европейския съюз такива текстове има и предназначението им е именно да ограничат възможностите изпълнителната власт да се възползва безразборно от сухата пара. У нас такава уредба няма. Така че патосът на госпожа Нинова е безполезен. И по тази причина всяко българско правителство, което и да е то, не нарушава закона, като разпределя огромните суми от бюджетното превишение.
Европейската комисия неотдавна е написала обемен документ по въпроса за изразходването на превеса на приходите над разходите в бюджета. В него има два индикатора за оценката на прогнозните приходи и колко е "позволено" да се отклоняват от реалните. По формулите от доклада отклоненията в приходите като съотношение към брутния вътрешен продукт (първият индикатор) в нашата финансова практика са много малко и са съизмерими със средните за Европейския съюз. Но спрямо номиналните прогнози отклонението на реалните приходи при нас е едно от най-големите в ЕС.
Обяснението е, че няма грешка в събираемостта на приходите, голямата врътка е в макроикономическата прогноза, на базата на която са направени. Което пък значи, че още на ранна фаза прогнозните макроиндикатори са манипулирани. Или по-миловидно казано - не ги улучваме, лоши прогностици сме. И то все - в полза на излишъка.
Моралният въпрос остава - как така бюджетни пари ще се разпределят от изпълнителната власт, при положение че те не са записани в бюджета и тяхното харчене не е одобрено от парламента, който всъщност одобрява бюджета. Забавният контрааргумент тук може да се синтезира в следното изречение: "Изпълнителната власт в резултат на собствените си усилия е изработила излишък, защо пък да не го похарчи по собствено усмотрение?" Но "изработване" е също толкова спекулативен термин като "излишък", защото излишък може да се появи и само от рязане на разходи.
Корнелия Нинова обаче, макар и неизкушена от финансовата наука, правилно е налучкала, че причина за това състояние е Законът за публичните финанси, "където вие с изменение допуснахте отношенията държава - общини или изпълнителна и местна власт, да се уреждат през Закона за публичните финанси с акт на Министерския съвет". Това според нея противоречи на конституцията. Затова след искането за актуализация на бюджета тя реши да "довърши" темата и даде закона на Конституционния съд.
"Събрали сме подписи и от "БСП за България" предприемаме крайната мярка - искаме отмяна на този член от Закона за публичните финанси, който си приехте и който ви дава възможност да изопачавате бюджетната и финансовата политика на страната в теснопартиен, користен и лобистки интерес. Отиваме в Конституционния съд", завърши ударно изказването си в парламента тя.
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар