Есен

Есен

9 юли 2017 г.

167 години от рождението на Иван Вазов


Иван Вазов налага нов модерен поведенчески писателски модел, несъществуващ до този момент
 
Навършват се 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.

Той е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов.

„Борът" е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание". Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния - при чичо си.

Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев. Тогава той създава повестта „Немили-недраги".

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора".

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - „Под игото".

През 1889 година, завърнал се в родината, писателят се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година.

От 1897 – 1899 г. е министър на народното просвещение. През 1911 г. става отново депутат, този път във Великото народно събрание.

Иван Вазов е първият професионален писател в българската литература. Налага нов модерен поведенчески писателски модел, несъществуващ до този момент. Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.



Няма коментари:

Публикуване на коментар