Че София и Брюксел са в различни светове, личи най-добре от суматохата около предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година.
Още през май прогнозирахме, че "Ще водим ЕС на куц крак", но днес, изглежда, че куците крака са... три. Отговорният за мероприятието министър Лиляна Павлова обяви тези дни, че приоритетите ни, докато сме начело на общността, били базирани на три основни стълба. В правителството дори ги наричали "трите К-та" - "консенсус", "конкурентоспособност" и "кохезия". Ако обобщим: имаме си три К-та на П-то (председателството, но може да се каже и на Павлова).
Иначе в Националната програма за председателството, която правителството одобри през седмицата, е записано, че зад посланието "консенсус" властта разбира съгласие и подкрепа най-вече за европейската перспектива на Западните Балкани. Разбирателство щяло да се търси и по темата "сигурност и миграция", както и за политиките и процедурите по макрорегионалните стратегии за Дунавския и за Черноморския регион.
При "конкурентоспособността" приоритетите ни ще са единният пазар, дигитализацията, за която вече отговаря новият български комисар Мария Габриел, Икономическият и паричен съвет, подкрепата за социалните иновации и малките и средните предприятия. Що се отнася до "кохезията", там Павлова смята да обсъждаме бъдещата Финансова рамка "2020 Плюс", реформата на кохезионните инструменти и Общата селскостопанска политика.
Всичко това звучи добре - вижда се, че има някакъв план, по който се работи. Само че именно от него става ясно, че централните събития по време на българското председателство на Съвета на ЕС всъщност няма да се провеждат в София, а в Брюксел и в Страсбург. Само една от срещите на министри от ЕС ще се състои в България, докато останалите важни форуми ще се разпределят между формалните столици на общността. Така е и с по-малките събития - от общо 2000 заседания, планирани за първите шест месеца на 2018-а, едва 300 ще се организират в българската столица.
Според депутата от ГЕРБ Тома Биков разпределението на събитията е нормално и следва практика, възприета и от други страни. Така излизало по-евтино, а и по-сигурно. Велислава Кръстева от ДПС обаче твърди, че някой нарочно е решил да изнесе масовата част от събитията извън България. Съмненията са, че поради слабата подготовка, лошата инфраструктура, корупционните скандали и липсата на гаранции за сигурността самите европейски лидери не искат да идват у нас. А властта го извърта така, сякаш е по-изгодно хем да сме председатели, хем да не организираме нищо. Прието е, казва министър Павлова, че всички председателства на ниво Европейски съвет, на ниво формални съвети на министрите се провеждат само в Брюксел, а два пъти годишно - през април и октомври - в Люксембург.
"Както за всички, така и за нас 22-те формални срещи на министрите ще се провеждат в Брюксел и в Люксембург. В столиците на държавите ще се състоят само неформалните срещи на съветите на министрите. България планира да проведе общо 32 такива срещи и поне засега 205 заседания на експертно и работно ниво", казва Павлова.
Затова и премиерът Бойко Борисов не се притеснява кой знае колко: "И утре да кажат, и утре ще се справим. Какво толкова има - има хотели, зали, ще се наемат коли и ще се направи председателството. Това да ни е проблемът", беше казал преди време той. И наистина - той проблемът взел, че се решил от само себе си, щом големците няма да идват.
Питаме се тогава кому беше нужно да се харчат 150 млн. лв. - че и повече, за подготовката на това председателство?
Ивайло Станчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар