Това е изводът от данните на Агенцията по заетостта, според които средно по 500 позиции остават незаети повече от 3 месеца.
В същото време от началото на година в бюрата по труда са се регистрирали над 128 000 души.
Това не е парадокс. Това е абсурд по нашенски. Този параграф 22 не е от вчера и скоро няма да приключи, защото се подхранва и от двете страни. От една страна, работодателите имат големи очаквания за квалификацията и опита на служителите, срещу които предлагат малки заплати. От другата страна, работниците очакват големи заплати, докато си цъкат в компютъра, а претенциите им са подхранени от парчето хартия, получено в университета.
Работодателите се оплакват от две неща – кандидатите или имат нереалистични очаквания, или нямат опит. В повечето случаи под „нереалистични“ очаквания се има предвид заплащане около средната заплата, т.е. 1000 лв. Това е възнаграждение, което фирмите рядко са склонни да дадат, дори на квалифицирани хора с опит. Аргументът в тези случаи е, че или сме в криза, или фирмата няма толкова работа, че да си позволи да плаща високи заплати.
Вариант две – кандидатите нямат опит. И затова или не ги наемат, или им предлагат ниски заплати.
Какво става с онези служители, които имат „реалистични“ очаквания и достатъчно опит? Нищо! Заплатите им не се увеличават, шефовете им не инвестират в квалификацията им. След година – две тези хора напускат и колелото се завърта отново.
Потенциалните служители са не по-малко виновни за тази реалност, в която безработните са хиляди, а незаетите места стотици. Високите претенции на безработните не са мит, за разлика от заблудата за трудолюбивостта на българина, която незнайно защо продължаваме да подхранваме.
Нашенците са трудолюбиви, само когато работят в чужбина. Там не е проблем, че работят по 12 часа нещо, за което не са учили. Не е драма, когато в Испания берат портокали, въпреки че имат диплома за учител. Защо? Защото за месец бране на портокали учителката ще спечели толкова, колкото за два месеца в класната стая.
Затова, драги работодатели, местата ви ще останат незаети. Защото, докато не се научите, че служителите работят за пари, а не за чест и слава, ще продължите да чакате подходящия кандидат.
Но помнете, че той може да си купи билет за Испания, където няма да има значение какъв опит има, нито дали има високи претенции.
Анна Ефтимова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар