Министър Порожанов най-сетне установи нещо, което от години се знае.
Западноевропейските вериги супермаркети продават в Източна Европа детски храни, шоколадени изделия, млечни изделия, месо и колбаси, и други стоки, които са по-некачествени. Но пък за сметка на това по-скъпи! Не разбирам само неговата загриженост. В края на краищата, какво му плащаш?
Да си припомним оня виц, в който грузинец излиза от московски ресторант и, за да се изфука, колко е богат, казва на гардеробиера: На ти 100 рубли, а палтото задръж! Та и ние, източноевропейците, сме такива едни горди планинци.
Само че опашките ни са подвити. И възнамеряваме да молим Брюксел за справедливост. Което не е много умно. За да е възможна тази потребителска дискриминация в рамките на единния европейски пазар, това значи, че действа картел. Че членовете му се договарят, как да извлекат повече печалба от второсортните граждани на Съюза. Логиката е проста: ако нямаше заговор на големите вериги, някой щеше да внася от по-качествения и по-евтин вариант на същите стоки. Това не се наблюдава. Значи? Значи пазарът не е свободен.
Защо в Западна Европа същите продукти, със същото название и производител са по-качествени и с по-нисък процент нездравословни съставки (от рода на фруктоза и аспартам вместо захар, тлъстини, овкусители, оцветители, ароматизатори и консерванти, вместо месо в колбасите)? Защо ни захранват с мумифицирани плодове, с ябълки, които биха надживели тялото на Тутанкамон?
Първо, защото там търговските вериги са много и съществува конкуренция. А тук пред очите ни за около 15 години западноевропейски вериги супермаркети взеха клиентите на десетки хиляди семейни магазинчета и изтласкаха българските вериги. В резултат около 3 големи концерна застанаха на пътя между производителя и потребителя в България. И диктуват на пазара и цени, и качество. Така по-дребните нашенски търговци са принудени да играят според техните правила.
И, второ, защото в Западна Европа има необявена, но нескриваема политика на фаворизиране на експанзията на собствените фирми на Изток.
На колко български вериги супермаркети сте попадал, читателю, в Германия или Франция? Поне домати от BG да сте виждали? Вие сте свидетел, как напук на теорията на гравитацията, стоките в единния пазар текат по нанагорнището. България притежава природно предимство в хранително-вкусовия сектор, но почти не изнася завършени продукти. Обратно – внася 80 на сто от храните, които яде. Ако се спазваха правилата, за 10 години еврочленство, агросекторът все щеше да натрупа достатъчно технологии, капитали, опит, за да отвоюва поне вътрешния пазар.
Мерките срещу картелите са описани в Закона за защита на конкуренцията: Глоби, задължения за етикетиране, отнемане на лицензи, дела срещу западни производители на храни. А без тях описаната комбина не би била възможна. Има и български съд, и Комисариат по конкуренцията, и Европейски съд в Хага. В нормите не се предвижда жалене до арменския поп. Брюксел, също като Москва, не вярва на сълзи. Там големите играчи имат стотици регистрирани лобисти. Източна Европа пък има на своя страна буквата на закона. И трябва да я използва.
Но управниците, не само нашите, предпочитат да не го правят. Вместо това прилагат няколко елементарни хватки. Да ги изброим. Първо, обясни, че мултинационалите тактично приспособяват храните към регионалните (разбирай, ниски и вредни) вкусове. Второ, създай продължителна процедура. От миналата година правителствата не само на България, а на страните от Вишеградската четворка се занимават с химико-биологически проверки на едни и същи продукти, продавани оттатък и тук. Сякаш на етикетите разликите не са написани черно на бяло. Трето, дай доводи на виновните. Щом тестовете не са установили вредност на храните, значи туземците няма да легнат веднага в токсикологията. Какво толкова искат?
Ами ето какво. Преди месец сайтът Медиапул публикува репортаж на Би Би Си от германското градче Алтенберг. В супермаркета не се чува немска реч. Пълно е с чехи, пристигнали с коли от близките градчета. Пълнят багажниците с всичко – риба, месо, колбаси, сирена. „Я опитайте да намерите кренвирши с 87 на сто месо в Чехия!“, коментират хората пред журналиста. И сочат идентични консерви с риба Тон, които отсам струват 1 евро, а оттатък новата Саламена завеса – 1.50 евро. И твърдят, че такива разходки правят три пъти в месеца.
Колко странно, тези второсортни европейци не ходят полуголи, нямат самоубийствено влечение към палмово масло и не са готови да плащат по-скъпо за него.
Да, за малко щях да пропусна четвъртото! Ако гореуказаните похвати не сработят, обвини #Кой и Путин, разбира се!
Няма как да не подейства!
Чавдар Найденов, Baricada.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар