Акад. Георги Марков: Никола Вапцаров е изключителен поет, който е изпреварил времето си

"Никола Вапцаров е жертва на Гражданската война в България. Поуката е - да се съхраняват талантите, защото те представят нацията ни пред света."
 
Това каза историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 75-годишнината от разстрела на поета Никола Вапцаров. 

По думите му Гражданската война в България се разгаря още преди 100 години. 

„През септември 1918 г. по време на Първата световна война, след злополучния край на бойните действия на Южния фронт, избухва метеж. При Владая българите започват да убиват българи. Това продължава твърде дълго. Продължава след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание, след атентата в „Св. Неделя“, движението на съпротива 1941-1944 г и при отмъщението на комунистите. 

Вапцаров е безспорно изключителен поет, който е изпреварил времето си. Неговата партия не го е оценила тогава, защото когато става въпрос дали да спасят Никола Вапцаров или Младен Исаев, те смятат, че Исаев е поетът на партията“, каза акад. Марков. 

По думите му много млади и талантливи поети стават жертва на една война, като Димчо Дебелянов, който загива през 1916 г. в Македония на Южния фронт, Гео Милев, който е жертва на Гражданската война след атентата в „Св. Неделя“. 

Акад. Марков обърна внимание, че стихотворенията на Вапцаров са преведени на много езици. 

„В началото на 80-те години специализирах във Федералната република Германия и като събрахме стипендианти от цял свят, един англичанин попита за един поет, убит през Втората световна война. Веднага се сетих кой е. Те искаха да чуят как звучи едно стихотворение на български. Тогава казах в компанията стихотворението „Предсмъртно“, разказа историкът. 

Според него е цяло чудо е как Вапцаров е намерил в сили в себе си да напише стихотворението „Предсмъртно“.

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе, 
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. - 23.07.1942 г.