Лидерът на “Воля“, депутатът, че и заместник-председател на Народното събрание Веселин Марешки, вече е с повдигнато обвинение.
От прокуратурата съобщиха, че „Марешки е обвинен за това, че от есента на 2012 г. до края на 2015 г. в градовете Варна, Добрич, Видин, Плевен и София е заплашил 7 собственици на аптеки с увреждане на имущество и други противозаконни действия с тежки последици за тях. Целта му е била да принуди собствениците на аптеките да се разпоредят със свое право – да прехвърлят дружествени дялове от управляваните от тях търговски дружества на търговски дружества, собственост или контролирани от Веселин Марешки, или да прекратят търговската си дейност.“
Но да оставим юридическия език настрана. Това, което ни казва прокуратурата с обвинителния си акт, е само едно: става дума за рекет.
Друга подробност от информацията на прокуратурата е, че аптекарският бос е имал приближени нему служители в Изпълнителната агенция по лекарства и по този начин е успявал да осъществява административен натиск върху собствениците на аптеките, чиито бизнес е пречил на неговия. Ще преведем и тази част от обвинението: най-вероятно става дума за корупция, която е „приближила“ до Марешки държавни служители, а те на практика са злоупотребили със служебното си положение. И ако държавната власт си е затваряла очите за това безобразие, бихме могли да използваме още по-тежки думи: съучастие на държавата в рекет.
Надяваме се, че кой какво и правил – подчертавам години наред – ще бъде изяснено в хода на разследването и в съдебната зала.
Тежкият въпрос обаче е друг: как Марешки стигна не само до парламента, а почти до самия му връх – заместник-председателското място на Народното събрание? Отговорът може да влезе в учебниците по политология, защото в сюжета участват държавни органи, специални служби, магистрати, партии, политически интереси и една не малка част от избирателната общност, която бе водена за носа месеци, че и даже години наред.
Политическата му звезда изгря на местна почва още през 2007-а, когато от листата на РЗС (партията на печално известния като политически номад Яне Янев) стана общински съветник. Две години по-рано Марешки за първи път става партиен строител – основал е Национално движение за свобода и демокрация (НДСД). Обърнете внимание на гръмките думи – национално, свобода, демокрация.... През 2007-а, неизвестно защо, завива в либерална посока и създава друга партия – Либерален алианс. На местните избори през 2011-а стига и до балотаж за кметското място във Варна, отчитайки 47 565 гласа на втория тур. Което е нищо в сравнение с президентските избори, където 427 660 гласа го класираха четвърти. Междувременно Либералният алианс претърпя още една-две метаморфози, за да стигна до днешната „Воля“ - успешно пласирана като воля за промяна и за каквото се сетите още.
Че зад Марешки и партиите му няма никаква идеология е повече от ясно. Той е само един от примерите за политическа мимикрия и брокерство, които намериха благоприятна почва за развитие в годините на прехода. Лошото е, че този образец на порочните политически практики бе оставен безпрепятствено да стигне до Народното събрание.
Не бяха ли известни варненските „подвизи“ на Марешки, за които има събрани стотици страници със специални разузнавателни средства? Още през 2014-а срещу него има сигнал за изнудване във връзка с имот и по искане на прокуратурата бъдещият заместник-председател на Народното събрание е бил добре проследен.
Към края на 2015-а той вече е подсъдим по дело за изнудване. Оставен е на свобода срещу 20 000 лева гаранция. (Може би за такава свобода се бори Марешки със своята най-първа партия?) Има и повдигнато обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на варненския общински съветник Костадин Костадинов.
Дали правосъдието действа бавно по принцип или действа още по-бавно, когато става дума за политик и габаритен бизнесмен?
Какъвто и е да отговорът, търпимостта към явлението „Марешки“ е направо забележително.
Та този подсъдим бе тръгнал да става президент на страната!
Не успя, но вместо да напусне политическата сцена, той се завтече към парламента. С две партии! В ЦИК – с „Воля“. В същото време регистрите показаха, че е лидер и на първото си отроче НДСД. И отново нямаше ничия друга ВОЛЯ, която да го спре.
Медиите си лаеха, предизборният керван си вървеше...
В случая с двупартийността на Марешки обаче си струва да споменем един факт: твърдеше се, че законът не забранявал изрично лидерството на две партии едновременно. Това е абсолютна глупост. От духа на закона е ясно, че подобна практика е напълно неприемлива. Просто нямаше кой да действа и да спъне Марешки в спринта към Народното събрание. ЦИК, съдът и прокуратурата си подхвърляха горещия картоф и никой не прояви кураж да каже редовна партия ли е „Воля“, след като половината ѝ учредители са учредявали и НДСД.
Случаят се замаза и днес обвиняемият Марешки заедно с още 11 свои роднини и служители гласува закони, определя политиката на страната, дава акъл. Във всеки един парламентарен ден Марешки ни гледа от трибуната на Народното събрание. Гледаме го и ние, даже го видя и папата, тъй като президентът го взе в делегацията за традиционната аудиенция при Негово светейшество.
Това е унизително!
По конституция България е република с парламентарно управление.
В Народното събрание, където се озова и Марешки, би трябвало да е събран елитът на нацията. Би трябвало...
Целият елит на България – политически и юридически – трябва да си даде сметка, че случаят „Марешки“ е сериозен удар върху неговия авторитет. Безпрепятственото издигане на един обвиняем до най-влиятелните постове в страната поражда подозрението, че „Воля“ е политически инженеринг, зад който стоят незнайно чии интереси. Или е обикновена проекция на лидера си, който е способен да нанесе тежки щети върху имиджа на страната.
Да, има нужда от ВОЛЯ, но политическа ВОЛЯ за връщане на държавността и доверието в институциите.
Една от най-лошите новини днес е, че освен обвинения Марешки има и публичност. Публичност, която пак му дава възможност да се саморекламира като борец за справедливост и жертва на системата. Не е нито едното, нито другото.
Проблемът е защо не го научихме навреме?
Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар