За да не са мерките само на хартия

Държавата е тази, която трябва да гарантира на всички граждани, че правата им ще бъдат спазвани
 
Търтеи и мързеливци. Това са българските работници според някои представители на бизнеса. 

Същите тези хора, търтеите, са склонни да понасят какво ли не в името на прехраната. Дори да работят без пари. Размерът на изработените, но неизплатени възнаграждения всяка година варира около 20 млн. лв. Изработени, но не платени. 

С други думи някои работодатели карат служителите си да работят за чест и слава, залъгвайки ги, че този или следващият месец ще получат полагащото им се. Работата без пари, каквато са принудени да извършват тези хора.

Неевропейските споровете за неизплатени заплати, в които за всички е ясно кой е крив и кой прав, се решават по европейски начин – в съда. Хората, решили да търсят правата си в храма на Темида обаче, са малко. Защо? Първо, защото отново говорим за пари, каквито очевидно работникът няма. И второ, защото е унизително в една държавна институция да се бориш да докажеш, че има закони!

Точно така, има закон, който задължава работодателят да изплати изработеното на служителя си. Е, и?!

Депутатите приеха промени в Кодекса на труда, които да задължат фирмата да изплати всички задължения към служителя до месец след прекратяване на договора. Всъщност и сега има закон, който задължава работодателя да изплати изработеното на служителя си. С тези промени просто добавяме още едно задължение на работодателя, което той, ако иска, може да нарушава.

Разбира се, има лъч светлина. Промените дават възможност на служители да получат полагащото им се, без да влизат в храма на Темида.

И понеже теорията не е като практиката, само времето ще покаже дали поредните промени в защита на работниците ще свършат работа. Начинът е лесен – контрол. Колкото повече се затяга контролът над задълженията на работодателите, толкова по-сигурно е, че поредните мерки не са останали само на хартия.

Държавата е тази, която трябва да гарантира на всички граждани, че правата им ще бъдат спазвани. Затова е време, когато фирмата обяви несъстоятелност, имащите да вземат служители, да се наредят в челните позиции на чакащите пари. 

Сега, след държавата и банките, те - обикновените работници, са най-беззащитните чакащи. За техния интерес мислят само те самите. Нямат шанс да получат дължимото им, защото са вкарани в схемата да чакат от умрял писмо. 

Някои чакат безнадеждно, други с надежда тръгват към терминалите 1 и 2. Избират място, където изработеното се плаща.

Анна Ефтимова, "Монитор"