Да не сте на мястото на премиера Бойко Борисов тези дни.
Докато договаря стотици милиони от Европа за Балканите и още толкова за транзит на газа с Русия и Турция, разбра, че някакъв гербаджия от Добрич съдира от негово име кожата на местен бизнесмен. И то за суджуци, луканки и филета на колосалната стойност от 45 000 лева.
Щеше да мине в графата куриози, ако не беше в България. Някога страна на Чудесата, а сега страна на чудесиите. Защото рекетът за луканки е само частица от всекидневните пакости, които вършат хора, случайно попаднали във властта.
Като Иван Миховски, който блъснал човек с мерцедеса си, но за да избегне закона, се вредил за депутат. Друг като шефа на охраната на АЕЦ "Козлодуй" Пешко Караджов решил, че
не е проста пешка, а голям началник и затова може да ругае полицай. Трети оглавил НДК и вместо за ремонт, дал парите както и на когото намери за добре. Драстични случаи не толкова за корупция, колкото за самозабравяне.
И няма значение дали става въпрос за управляващи или опозиция.
Както Манол Генов и бат Сали спокойно си пазаруваха гласове, а патриотите се снимаха с нацистки поздрави, докато се веселяха. Общото между всички тези герои в кавички е усещането, че са богопомазани. И могат да не спазват правилата.
Като резултат нарушеното чувство за справедливост, което витае в обществото, започна да придобива застрашителни размери. И да кара всеки да живее на автопилот. Защото не може да различи истинските от фалшивите новини. И да разбере какво се случва в държавата – лятна политическа жега или предвестник на политически трус? Защо сега избухна далаверата с НДК, при положение, че парите отдавна са източени, за измислени постановки и пиар?
Защо сега гърми скандала с клас "прослужено време", при положение, че държавните фирми от 10 години не го плащат?
Също без отговор остава и въпроса – защо беше парламентарният цирк с исканото намаляване на кеша до 1 000 лева. С абсурдната теза, че сме в Европа, където се плаща с банкови карти.
Не, господа депутати, ние сме в България.
Където няма значение дали 1000 или 10 000 лева може да се плаща кеш. Защото тази седмица стана ясно за пореден път, че това са джобни пари за политиците и играчите в бизнеса. Какъв е техният размах стана ясно с разкриването на два емблематични обира.
Единият бе в Бистрица, където в сейф в къщата на двама братя, добре познати от трагедията в дискотека "Индиго", задигнаха 50 милиона. Които разни хора си ги държали там, за по-сигурно.
А другият обир, разбира се, е прословутата КТБ. Където се оказа, че третата по големина банка в държавата по време била пирамида. Защото капиталът бил изяден още преди 6 години, а 1,5 млрд. лв. раздадени в куфари и чувалчета. Като средната продължителност за отпускането на кредити била 1,7 дена !
Очевидно есента ще мине под знака на шумния съдебен процес около фалиралата банка. И много вероятно е да повлече знакови хора от елита. Както вярно написаха едни наши колеги, обвинените и свързаните с тях хора в КТБ надвишават бройката на тези в Нюрнбергския процес. Разбира се, това ще дойде дюшеш на политическите лидери. Част от тях вече побързаха да обявят, че който е бил в пирамидата КТБ – изгаря.
Поговорката, че пилците се броят наесен, този път ще се окаже вярна. Въпросът е кои ще са оцелелите и на каква цена.
Иван Петров, "Стандарт"
Няма коментари:
Публикуване на коментар