Зима

Зима
Пролет

10 юли 2017 г.

Къпане като за последно

Българинът е някакъв доста странен индивид, човек на крайностите...
 
133-ма души са загинали от удавяне в България само през миналата година, а за първите 6 месеца на тази – 24-ма, сочи черната статистика.

Звучи доста тъжно и стряскащо. След войната по пътищата къпането в охраняеми водоеми у нас като че ли заема второ място по брой на отнети човешки животи. Нещо, което звучи нелепо и абсурдно за една цивилизована страна в началото на ХХI век. 

Звучи, ама си е истина. Българинът е някакъв доста странен индивид, човек на крайностите. Каквото и да прави, трябва да е на макс. Кола ако кара, педалът на газта трябва да пробие ламарината, а стрелката на километража да залепне поне на 150 км/ч.

Дори и когато трябва да извърши нещо толкова нормално и обикновено като едно къпане в реката или в морето, нашенецът пак иска як адреналин и екстремни усещания. „Какво е то това да се къпеш в морето на десет метра от брега и под зоркия поглед на спасителя. Няма никаква тръпка, никакъв екшън. Пълна скука”, мърмори нашенецът и се хвърля в морето на първия попаднал пред погледа му неохраняем район. 


Или пък ако все пак е послушал съвета на жена си и се е примирил да се къпе на охраняем плаж, то българският мачо и тук гледа каква щуротия да направи, така че да бъде забелязан и за него да се говори. А какво по-забележимо от това да се метнеш в морето на черен флаг и да пориш вълните далече зад шамандурата, докато зад тебе спасителят неистово се дере: „Върни се бе, кретен! Къде си тръгнал? Ще се удавиш!” 

Ето това е тръпката, майка - да вървиш срещу правилата и срещу реда. Кой е па тоя, че да ми каже кога и къде да се къпя. Аз съм си платил и ще правя каквото си искам. Може пък да съм дошъл тук да се удавя, отде да знаеш?!

Особено любима за българина обаче е комбинацията храна-алкохол-къпане. Напук на всички писани и неписани правила и закони за вредата и опасността за живота от една подобна комбинация нашенецът си умира да се натъпче с пържоли и кебапчета като за последно, да изпие едно галонче бира (че и малко ледена мастика в допълнение) и така с пълен корем и замъглено съзнание, с викове „Булгар, булгар!” да се метне право в дълбокия вир, подобно на любимия си национален герой Бай Ганьо. Да, ама Бай ви Ганьо, мили мои, явно все пак ще да е имал някакво, дори и малко чувство за самосъхранение, защото не се е хвърлял мъртвопиян във виенската баня, като вас.

Страшно социално животно е българинът. Едва ли има някой друг народ по света, който като нашего брата да си честити банята. И това, впрочем, си е като че ли нещо съвсем естествено. Защото само допреди стотина години българите са смятали миризмата на пот, чесън и оборска тор за най-мъжката миризма, на която никакви болестотворни бактерии, вируси и зарази не могат да устоят. (Впрочем някои хора и днес продължават непоколебимо да отстояват същото мнение и могат с часове да убеждават, че ежедневното къпане е причината за отслабването на организма и за появата на повечето заболявания.) 


Та открай време за нашенците къпането си е повече някакъв ритуал, отколкото нормално ежедневие. А след като е ритуал, то той трябва да се изпълнява подобаващо и запомнящо се. И българинът всячески се старае, когато отиде на някой водоем, да се държи така, че да бъде забелязан и запомнен. Без значение дали е на река, море или на басейн, той трябва винаги да бъде център на вниманието с поведението и действията си, а къпането му трябва да е като за последно. 

И не стига това, ами през последните години нашенецът дори успя да зарази с поведението си и чужденците, идващи у нас на алкохолен туризъм. Вече има най-малко два случая, при които пияни англичани пострадаха, след като влязоха да се къпят в морето и в хотелски басейн, напити до козирката. 

Оказа се, че бацилус булгарикус не е май само в киселото мляко, не винаги е чак толкова полезен и като че ли е доста заразен и прилепчив към генетично заложената простащина, без значение на етнос, религия и национална принадлежност.


 Иван Първанов, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар