Историкът акад. Георги Марков коментира Договора за добросъседство с Македония пред Епицентър.бг и заложената в него клауза съвместна комисия от историци да изглади спорните моменти в миналото.
Ето и основните му тези:
Заев го рече – да оставим историята на историците, но аз неговите скопски историци добре ги познавам. Историята е наука – историята изисква факти, анализ и синтез.
Дори си го представям как ще стане – ще ни черпят по едно кафе в Министерския съвет, ще ни поставят срок и ще си гледат часовниците! Политиците много обичат да работят със срокове.
В Македония създадоха нация, но им трябва национална история, национални герои. И се получава като на Женския пазар – я, ни дайте Сандански, но си вземете, например, Иван Михайлов!
Само царят ни пожали нас, историците! И при БСП, и при СДС имаше пренаписване на учебниците. Симеон II прояви историческо мислене.
Отричането на македонизма в България не е от 1989 г. А от 1963 г.! През 80-те Живков непрекъснато говори за български национален дух, затова върна лъва на Паметника на Незнайния войн, който беше изхвърлен през 1946 г.
Откъде накъде Груевски ще си нарича организацията ВМРО? Преди организацията да се нарече "Вътрешно македоно-одринска революционна организация", тя се нарича Български македоно-одрински клубове! Има документ! Е, добре, ще се съберем историците, ще извадим този документ и какво? Отсреща Чепреганов ще каже – ние този документ няма да го признаем!
- Вие най-образно описахте начина, по който се стигна до договора за добросъседство с Македония, акад. Марков. Казахте „Чичо сам изтласква Дядо Иван от Балканите“. Защо смятате така?
- Защото за този Договор говорим от десет години, нещата вървяха изключително бавно и в последните два – три месеца някой засили скоростта на движение, а този някой според мен е Чичо Сам. Разбира се, има двустранни отношения. Смятам, че договорът е пробив в отношенията с Република Македония. Съединените щати подсилват позициите си във връзка с тази очаквана нова Студена война между САЩ и Русия, засега тя е търговска. Вижте картата – дори Черна гора влезе в НАТО, а исторически черногорците имат славата на най-големите русофили на Балканите, не сме ние. В Косово е най-голямата американска база на балканите, Албания е в НАТО и сега идва ред на Република Македония. Така че Чичо Сам даде тласък на преговорите, които водеха премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев. Както винаги на Балканите се намесва и някоя велика сила.
- Геополитическият фактор е бил решаващ за подписването на този договор, така ли?
- Да. Казват – ще има експертна комисия, да се съберат историците от двете страни в една такава комисия, да сложат картите на масата и да се разберат. Но как да се разберем?! Медиите пропуснаха факта, че 26 от най-известните скопски историци излязоха с едно обръщение до македонската общественост против Договора. С тях ли ще седнем на една маса?! С тези, чийто хляб ще искаме да отнемем?! Аз ги познавам, те никога няма да се откажат от фалшификациите, това е начин на съществуване при тях. Бившият директор на техния Институт за национална история Тодор Чепреганов неотдавна даде интервю за бТВ, в което беше категоричен – ние няма да отстъпим от нашата македонска история - още от цар Самуил и преди това! Как ще се разберем?!
- Да, но тази Комисия ще бъде формирана от политици, те ще имат решаващата дума кой да бъде включен в двустранната комисия.
- Аз съм бил потърпевш и преди, и след 1989 г., когато политиците казват на историците: „Стига сте я ровили тая история, я, да не пречим на добросъседството!“ И все повтарям, че историята не е слугиня на политиката. Заев го рече – да оставим историята на историците, но аз неговите скопски историци добре ги познавам. Ние не можем да правим компромис с историческата истина!
- А Франция и Германия как „изковаха от мечовете плугове“ и преодоляха историческата си вражда?
- Преди години, когато Първанов - колегата историк, беше президент, дойде в аулата на Университета с френския посланик. Френският посланик се изправи и каза: "Ето, ние даваме пример как се помиряваме с германците!" И представи един учебник, написан от историци от двете страни, но за периода след Втората световна война - за Студената война, когато те са съюзници. Питах – а, историята преди това, а Френско-пруската война, а Първата световна война, а Втората световна война, къде са? Отговориха ми – рано е още! Тези неща са много трудни. Ние правихме опит да напишем общ учебник по история на Балканите в края на 90-те години. Но никой с никого не се разбра!
- Чърчил не случайно е казвал, че на Балканите има повече история, отколкото могат да понесат.
- Да, така че няма да стане с вълшебна пръчица – да ни извика Бойко Борисов и да каже – вие, историците, запретнете ръкави! Имам едно подозрение, дано не се сбъдне. Ще наредят: "ще подберете историци с умерени възгледи в комисията, акад. Георги Марков да стои по-настрана, той е обременен с национализъм". Ще подберат някои по-млади колеги, свързани с определени фондации, чиито имена не искам да споменавам, и които ще отидат на равнище микроистория, всекидневна история. Ще изключим събитийната история, войни, въстания, революции, кланета – всичко това се изключва в името на помирението на Балканите. И ще се занимаваме с това как сме се хранили и какви черги сме тъкали.
- А, и тази територия е „минирана“! Имаше един документален филм „Чия е тази песен?“ за песента „Ясен месец веч изгрява“, химна на тракийците. Оказа се, че върху същата мелодия има песен едва ли не от всички земи на Балканите.
- Да, така е. Освен това политиците много обичат да работят със срокове. Дори си го представям как ще стане – ще ни черпят по едно кафе в Министерския съвет, ще ни поставят срок и ще си гледат часовниците! Политиците много обичат сроковете. Ние, историците, обаче не може да се откажем от фактите. В Македония създадоха нация, но им трябва национална история, национални герои. И се получава като на Женския пазар – я, ни дайте Сандански, но си вземете, например, Иван Михайлов! Много съм се парил от политиците и затова говоря така. Преди 1989 г. имаше една партийна линия, съгласно тази постановка на акад. Михаил Покровски, съветски академик, че историята е политика, обърната с поглед към миналото. Преди 1989 г. имаше цензура, но пък след това какво пренаписване на историята падна!
- Може би този съветски академик просто е бил цинично откровен и думите му са общовалидни – и преди, и сега?
- Преди 1989 г. често се позоваваха на него, а след 90-та като се сменеше една партия, като паднеше от власт, и се издаваха нови учебници по история. Първо през 1992 г. имаше едни „Свитъци“, после при управлението на БСП имаше едни учебници, след това СДС се върна на власт – хайде други. Само царят ни пожали нас, историците! Въпреки че е най-заинтересован. Не каза: "Как описвате баща ми, как описвате дядо ми!" Той не се намеси, прояви историческо мислене. Кунева и Плевнелиев като „жертви на комунизма“ искаха да има урок за жертвите на комунизма. Слагат „Белене“, което е естествено, но аз казах: Сложете и НДК! - Как така, казват?! - Да, и НДК, имаше и култура, имаше и наука преди 1989 г.
- И сега покрай Договора с Македония много се говори за ролята на Коминтерна за изковаването на македонизма, но не се споменава, че БКП отрича тази линия още през 60-те години на ХХ век.
- От българска страна тази линия е отречена на Мартенския пленум 1963 г. от Тодор Живков. Той не е коминтерновец, Тодор Живков е от местните комунисти, има различия. Още през 1965 г., септември, когато у нас идва Тито и когато приближава преброяването през1966 г., Тито пита: „Моите 340 000 македонци какво ще правите?“, Живков му казва: „Няма такива македонци, има македонски българи, а ако настоявате, аз ще попитам какво направихте с милион и половина българи във Вардарска Македония!“ Отричането на македонизма не е от 1989 г., системата има развитие, едно е при Георги Димитров и Червенков, друго е при Живков. Особено през 1981 г., живи свидетели сме как се отбеляза 1300-годишнината на българската държава. И този Живков, който през 76-та година казва на академиците в Историческото дружество:„Какво става? Вие говорите за български национален дух, къде е класово-партийният подход? Има феодали, има крепостни, буржоа и работници“, през 1981 г., може би под влиянието на дъщеря си, непрекъснато говори за български национален дух. И Живков върна лъва на Паметника на Незнайния войн, който беше изхвърлен през 1946 г. През 1981 г. беше върнат лъвът. Съветвам по-младите колеги да не изпадат в положението на онези млади историци, марксисти сталинисти след 1944 г., когато отричаха изцяло Царство България и заклеймиха Иван Вазов като поет националист. Тогава забраниха военните му стихосбирки. Многоцветно трябва да се гледа историята!
- Живков противопоставил ли се е на съветската линия по темата за Македония?
- Не. Той тогава, през 40-те години на ХХ век, е функционер на друго ниво. В Градския комитет на БКП в София е. Георги Димитров, Трайчо Костов, цялото Политбюро, с изключение на Владимир Поптомов, който е от Пиринска Македония, на пленум през август 1946 г., когато се взима решението да има македонска нация и македонско малцинство в тогава още Царство България (б.р. - референдумът е месец по-късно), се решава по околии комитетите на БКП да се съревновават кой повече македонци ще запише. Познавам братя, единият, който е в София си остава българин, но другият в Сандански са го писали македонец. Двама братя от една майка раждани! Македонизацията е едно голямо престъпление на комунистическата партия!
- По-късно, когато Живков е начело на държавата и ревизира този курс, той прави това в разрез с Москва? Или си го позволява, защото междувременно между Москва и Белград са задухали студени ветрове?
- Да, вече можеше да си позволи. Но можеше да си го позволи и Вълко Червенков, скъсването между Сталин и Тито е още през 1948 г. Вълко Червенков, който говори против югославските ревизионисти, продължава да твърди, че има македонска нация. А пък нашият акад. Тодор Павлов (нашият, защото е председател на БАН), подарява като регент костите на Гоце Делчев! Неслучайно вчера премиерът Борисов се поклони пред костите на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас“ в Скопие. Акад. Павлов ги подарява, защото заветът на Гоце Делчев бил, когато Македония се освободи, костите му да бъдат в Македония. Тодор Павлов, който е от Щип, през 1946 г. казва: „Аз съм българин!“, а кара други там да се пишат македонци. А Георги Димитров? Неговите корени са от Разложко и той е македонски българин. Вярно, че Сталин разпорежда, Бащата на народите, всичко това. Тогава Сталин цени Тито. През 1946 г. Тито има голям авторитет – не само на Изток, но и на Запад. И тогава Сталин казва на Георги Димитров: Правите македонска нация, давате Пиринска Македония на Югославия, а Тито ще ви върне Западните покрайнини. Като на Женския пазар!
- Може би това е възможно, защото от камбанарията на големите държави, отношенията на малките не личат добре?
- Кимон Георгиев, все пак полковник от войните, казва: „Другарю Сталин, как ще правим нация в средата на ХХ век?“. Бащата на народите отвръща: Аз как правя нации, имаше ли белоруска нация – не, имаше ли молдовска нация – не, но аз ги направих. И вие ще направите македонска нация!"
- Самият македонизъм обаче не е измислица на Сталин и Коминтерна, но е възникнал по геостратегически причини.
- Да, корените му са в Белград, в Кралство Сърбия в края на ХIХ век. Сърбите разбират, че няма как да направят българите „прави сърби“. Крал Александър след Първата световна война започва да тероризира и унищожава българите в Скопие и казва – ще станете „прави сърби“, защото и Бог е сърбин. Но това така не става и се стига до македонизма. Стоян Новакович и Йован Цвиич (защитници на Великосръбската доктрина – б.р.) казват: Добре, там край Вардар има една аморфна славянска маса, няма сърби, няма българи, но ние ще ги направим сърби. Това е в края на ХIХ век. Но тогава Сърбия среща голяма съпротива за териториално разширение към Босна и Херцеговина, тъй като там е Австро-унгарската империя. И въоръжената пропаганда на Белград се насочва на юг. През Вардарска Македония се стремят да имат пристанище в Солун, както става след 1913 г. Тогава те заграбиха Вардарска Македония, а гърците като техни съюзници, им дадоха свободно пристанище Солун. Сърбия тогава още няма излаз на Адриатика. След Първата световна война вече има, но продължава да окупира Вардарска Македония, заграбва освен Западните покрайнини и Струмишко, което е част от Българска Македония.
- Ако Сърбия е глезеното дете на Великите сили през целия ХХ век, както се шегуват ваши колеги историци, може би сега идва наш ред? За реванш след Договора, който бе подписан на 1 август.
- Да, през ХХ век ние бяхме черната овца, сърбите смятаха, че са вечни победители. След края на Студената война вече Югославия не беше необходима на Великите сили. След Първата световна война, когато решават да направят т.нар. Санитарен кордон срещу болшевизма от изток и срещу победена Германия откъм Средна Европа, правят нови държави – Финландия, Прибалтийските държави, Полша, Чехословакия и Югославия. Югославия е създадена толкова голяма, защото трябва да се бори едновременно срещу болшевизма на изток и срещу германците. Тогава я наричаме Сърбославия, защото сърбите на Карагеоргевич доминират. Тогава има съпротива, ВМРО оказва отчаяна съпротива. След Втората световна война пък, когато Чърчил се пазари със Сталин, Чърчил отстъпва България и Румъния на Сталин, но казва – влиянието в Гърция и Югославия е 50:50%. И пак разшириха Югославия. Но след края на Студената война Съветският съюз изчезна, няма германска заплаха – германците вече не умеят да маршируват, а и не искат, Югославия се саморазпадна. Нищо че в Белград продължават да говорят за дългата ръка на пангерманизма. Нищо подобно!
- Възможна ли е ребългаризация на Македония?
- Имам впечатление от хората, които са взели българско гражданство - чудя се как някои са запазили кръщелни свидетелства от баби и прабаби, издадени от Българската екзархия. Там пише народност „българин“. Е, има един пропагандатор Боже Ристоски в Скопие, който като студент по време на Втората световна война в Софийския университет, се казва Благой Христов. Имаха един генерал академик Михаил Апостолов, който се прекръсти на Михайло Апостолски - той, който като офицер от югославската армия през 1941 г., когато цар Борис освобождава 12 000 македонски българи от германски плен, попълва декларация за произход и в нея пише, че е роден в Щип от родители българи. А след това е от най-върлите "македонци" и преследва тези, които искат да запазят българското си самосъзнание. Те са изкуствено създадени, но вече има и промити мозъци от по-младите поколения. И Груевски казва: "Вижте ги, българите, кръстили си градовете Сандански и Гоце Делчев, откъде накъде ще ни крадат националната история, аз съм учил друга история!" Но Груевски е роден след Втората световна война и са му промили мозъка. И откъде накъде ще си нарича организацията ВМРО?! Това е запазена марка, преди организацията да се нарече Вътрешно македоно-одринска революционна организация, се нарича Български македоно-одрински клубове! Има документ! Е, добре, ще се съберем историците, ще извадим този документ и какво? Отсреща Чепреганов ще каже – ние този документ няма да го признаем! Защото Българската екзархия е поддържала български училища в Македония и ги направили българи?!
- Членството на държавите в НАТО ще спира ли враждебните аспирации на полуострова? Ще спре ли желанието за Велика Албания, например? Питам за тях, защото демографски те са най-младата нация.
- Няма да ги спрат! Гърция и Турция са в НАТО от 50-те години, но на няколко пъти бяха на ръба на войната. Не само заради Кипър. Историческото наследство на Балканите е тежко, и друг път съм казвал – албанците рано или късно ще извикат: „Да живее Съединението!“ Косово ще се присъедини към Албания и Сърбия няма как да ги спре. Но те искат Велика Албания, тя е начертана от Мусолини през 1940 г. Когато цар Борис отива при Хитлер през пролетта на 1941 г., Мусолини иска цяла Северозападна Македония и Охрид за Велика Албания, плюс Косово и Южна Черна гора! Италианският крал е и крал на Албания, от 1939 г. тя е в пределите на Италианската империя. Тогава цар Борис възразява – Охрид е българският Йерусалим! А председателят на българския парламент Логофетов (Никола Логофетов, председател на XXV Народно събрание – б.р.) подава оставка. И Хитлер се съгласява. Затова, когато Рибентроп и Чано (Йоахим фон Рибентроп и граф Галеацо Чано – външни министри на Германия и Италия) правят споразумението, Охрид и Дебър остават в България.
Албанците са млад, демографски силен народ, те веят тази карта и вярват, че рано или късно ще с обединят. Кой ще им попречи? Това трябва да го знаят в Скопие. Като влезеш в Тетово всички надписи са на албански. В Тетовския университет нямат проблеми с финансовите средства, правят конференции. Казват ни: "Ние с вас, българите, нямаме проблеми, отдавна се знаем, но има някакви между нас, които ни пречат, които не знаят какви са". А Тетово се води в Република Македония все още!
- Да, на Балканите има не само много спорове. И Ислямска дъга си имаме.
- И тя е вече разширена, Ердоган я продължи. В книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина“ Ислямската дъга започва с Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Родопите, Западна и Източна Тракия. Но преди година и половина Ердоган я продължи към Търговище, Шумен и Разград. И тогава външният министър Митов ни успокояваше, че това, видите ли, била някаква реч на Ердоган, той бил емоционален, само сърцето го теглило към Шумен и към Разград. Говори ли така външен министър?! Ислямската дъга се чертае от Анкара и Анкара има много силни позиции и в Скопие, и в Албания. Бил съм в Цариград на конференция на военните за Балканската война – много албански офицери се обучават във Военната академия в Истанбул, албанската армия се въоръжава от Турция. Трябва да си отворим очите – НАТО не е гаранция! Северен Кипър още е под турска окупация.
- Кой тогава е основният фактор за това Балканите да са спокойни и стабилни, след като такава мощна организация не може?
- Основният фактор е Чичо Сам, който смята, че ще мести пешките. Съединените щати са разглезена свръхсила, след като Съветският съюз се разпадна, Бил Клинтън обяви САЩ за световен лидер. Ние ще управляваме света, ние ще доминираме света! А когато се говореше за двете световни войни, англо-американците непрекъснато ругаеха, че Германия искала световно господство. Сега те искат да доминират, а това е същото! Великобритания излиза от ЕС, един канал разделя Великобритания от Европа, но тя е много по-близо до бившите си колонии, нищо че такъв голям океан ги разделя. Англосаксонските сили – има такъв термин от двете световни войни. Чърчил има едно писмо до Рузвелт през 1943 г., в което казва – ние ще управляваме света, англосаксонската раса. Той говори за раса! Слушаме някакви приказки по фондациите, четете тяхната кореспонденция! Англосаксонците смятат, че те трябва да управляват. Китай обаче се издигна. Какво да го правят Китай?! Да го заличат ли Китай?! Русия също се завръща.
- И направи военно-морски маневри с Китай в Балтийско море! За пръв път в историята.
- Американците по време на Студената война залагаха много на противоречията между Съветския съюз и Китай и печелеха от това. Никсън отиде при Мао Дзедун през 1971 г. и се прегърнаха. Срещу Съветския съюз. И печелиха. Но сега е друго – вижте глобуса, представете си човешките ресурси на Китай и материалните ресурси на Русия. От това трепери Чичо Сам. Там е големият въпрос, Евразийският съюз, за който говори Путин. Това, разбира се, не е онзи замисъл на княз Трубецкой след Първата световна война за Евразийски съюз. Той пише книгата си за Евразийския съюз като емигрант в София. Китай и Русия са фактори, а Съединените щати не ги зачитат, държат се господарски. Сега разбирам защо в Латинска Америка има силни антиамерикански настроения.
Но да се върна на Балканите. Бойко Борисов казва – ние няма да гледаме назад, защото ще се препънем, навремето Иван Костов казваше същото. Но ние идваме от миналото. Както всеки човек има сянка, така и ние не можем да се разделим с историческото си наследство. И другите балкански народи също. Ние трябва да пишем историята каквато е. Поуките от историята са – че трябва да скъсаме с балканизацията на Източна Европа. Поуките трябва да ги вадим от онази, истинската история, а не от политизираната история. Историята е наука – историята изисква факти, анализ и синтез, а не преднамерени становища и ние не можем да премълчаваме част от историята. Защото политиците какво казват – да, така е, но това е неудобната истина, вие гледайте удобната истина. На политиците им е по-удобно да гледат удобната истина. Но моят съвет е – нека те правят историята, да са живи и здрави да останат в историята, но историците пишат историята!
Няма коментари:
Публикуване на коментар