Анализът на Иван Николов за „В Гърция и Сърбия възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България“, публикуван от Епицентър.бг., предизвика реакция на експерта Боян Чуков.
В профила си във „Фейсбук“, Чуков оборва внушенията на Иван Николов за историческия характер на подписания договор за добросъседство между България и Македония.
Ето какво написа Боян Чуков:
Според автора на анализа: „След разпада на Югославия, Гърция зорко бди Република Македония да не бъде допусната да стане член на ЕС и НАТО преди Сърбия. А това изключва всяко сближаване с България и всяка инфраструктура по оста „изток-запад”, което в Атина и Белград се възприема като смъртна заплаха“. Това е основният геостратегически акцент на анализа.
Според мен точно тук съзнателно или не се пропускат ключови факти от 90-те на миналия век. След промените България получи много изгоден кредит от Япония с цел да бъде реализиран пристанищния проект „Супер Бургас“. След известно време под натиска на глобалния хегемон нашата страна върна на японците кредита. Проектът „Супер Бургас“ бе забравен. Защо? Защото в този момент се предвиждаше пристанището на Бургас да бъде свързано с Новоросийск /недалеч от Крим, Русия/! Което е в разрез с интересите на атлантическия геополитически полюс и в полза на евразийския. Особено след като Крим стана част от Руската федерация. Тогава Атина и Белград не считаха „Супер Бургас“ за „смъртна заплаха“.
В анализа на Иван Николов липсва и намесата на фактора „Косово“ и „албанския фактор“ на Балканите през последните 15-на години. Експанзията на албанците в Западните Балкани промени ситуационния анализ. И то радикално. Сега вече коридор №8 /Бургас-Вльора, Албания/ е изцяло под контрола на атлантическия геополитически полюс. Няма черноморски български пристанища, които да са свързани или да се планира да бъдат свързани с Новоросийск или Крим... и вече както твърди авторът „всяко сближаване на Македония с България и всяка инфраструктура по оста „изток-запад”, което в Атина и Белград се възприема като смъртна заплаха“.
Естествено, имаме нова ситуация на Балканите с експанзията на албанците в Западните Балкани и настъплението на албанците в Македония. Когато България призна независимостта на Косово нанесе удар в дългосрочен план върху интересите на Гърция и Сърбия. Македония /и индиректно Косово/ като територия блокира коридор №10, който е трансевропейски и свързва Атина с Белград. Какво спечели София от признаването на Косово? Да не би Прищина да призна българско малцинство в Косово? Или имахме икономически изгоди от признаването на Прищина? Ползите за България са нищо и половина.
Просто обслужихме атлантическия геополитически полюс за сметка на интересите на Русия, Гърция и Сърбия. Подобни ходове с признаването на независимостта на Косово трябва да са придружени с дългосрочна стратегия на София в региона. Оказа се, че София няма стратегия в региона. Нямаме даже локален геополитически код. Има само васално обслужване на хегемона, без никакви ползи за обслужващия. Необходимо е всеки външнополитически ход на София да бъде обвързван в дългосрочен план перманентно с националните интереси на България. Ако това не е така... защо се сърдим на нашите съседи, които имат своя стратегия и гонят своите интереси? Механичното налагане на стари исторически „схеми“, „постановки“ и „аргументи“ върху актуалната геополитическа обстановка на Балканите има манипулативен характер. За тези, които имат слабост към теорията: Транспортните коридори „изток-запад“ обслужват предимно интересите на атлантическия геополитически полюс.
Транспортните коридори „север-юг“ обслужват предимно интересите на евразийския геополитически полюс. Коридор №8 е „ изток-запад“, а коридор №10 е „север-изток“. Остава логичният въпрос: Защо само се говори за свързване на пристанището в Солун с българско пристанище на река Дунав, а нищо не се прави по въпроса? И все не се прокопава тунел под връх Шипка? Защото това ще бъде коридор „север-юг“, а както сочи геостратегията той ще обслужва интересите на евразийския геополитически полюс.
Геостратегията ли, че то било много просто! Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар