Пропагандата на светлооката толерантност

Докато в Барселона се борят за умиращите и броят ранените, на 120 километра по-далеч – на улицата – излизат хора, разбрали за случилото се, сядат зад воланите и се вливат в тълпата...

Това се нарича „техника на хилядите прорези“. 

Имало е някога в Китай такава публична, особено мъчителна екзекуция („линч“): завързват човека за стълб и режат къс по къс тялото му. И за да бъде мъчението още по-страшно, не го доубиват, а го напомпват с опиум и продължават...

Днес тази техника, даже нейното предназначение, бива използвана от ислямския тероризъм при отпускащата хватка на световната политическа коректност.

Общественото съзнание е заливано от захаросана агитация и пропаганда, подредена в убедителни речи за безграничната толерантност и изкупуване на вината за колониалното минало – докато режат къс по къс плътта на европейската…

От името на ИДИЛ действат куп достатъчно отдалечени една от друга малки „клетки“ и отделни „ентусиасти“, водени най-вече от един-единствен основополагащ принцип: „Режи къс по къс Европа с подръчни средства, сядай в колата, дай газ, руши, стреляй, взривявай. Нямаш кола – грабвай ножа и бягай в тълпата.“

Всичко най-просто винаги е непредсказуемо и затова – непредотвратимо.

Ако поредната терористична атака е дело на една и съща група терористи, като отвличаща вниманието маневра се използва допълнителен трик: на различни места в света едновременно се извършват няколко терористични акта, като „най-малките“ са предназначени да привлекат силите за бързо реагиране за сметка на по-големите. Така беше в Париж, когато полицията се втурна към стрелците на терасите на кафене  в столицата на Франция, докато основната част от терористичното „шоу“ се вихреше в концертната зала „Батаклан“.

Самата идея за използване на подръчни средства заменя изпипването и организацията на акта, защото като подръчни средства биват използвани даже медиите – този най-ефективен начин за подаване на мигновена информация и подтик към действие. Като залп от крайцера „Аврора“: дори несвързани помежду си групировки просто се мобилизират и действат по сигнал в уговорени часове.

Докато в Барселона се борят за умиращите и броят ранените, на 120 километра по-далеч, на улицата излизат хора, разбрали за случилото се. Сядат зад воланите и се вливат в тълпата. В същото време информационните канали въртят поредната приспивна песен.

В деня след събитията в Барселона всеки можеше за пореден път да се убеди как, като смазан механизъм, действа методът на помпането с опиума на блаженото невидение: целият информационен блок до последния момент с благоговение твърдеше, че „случващото се не бива веднага да се квалифицира като терористичен акт и да бъде приписвано на ислямския тероризъм“.

Това, до момента, в който ИДИЛ направи официално изявление, поемайки върху себе си отговорността за трагедията. Без съмнение – „въртележка“ чрез „развлекателна информация“ в най-чистия ѝ вид. „Информация“, която в буквалния смисъл замъглява мозъка на обърканата аудитория, предизвиквайки гадене: на телевизионния екран се изреждат един след друг всички видни и недотам видни политици, които изразяват дълбоките си съжаления, които на фона на случилото се отдавна вече се възприемат като отметка: „Отчетох се, свободен съм.“

Само по себе си случващото се отдавна не учудва никого. Дори не ужасява никого. От чисто приличие. Европа си припомня старата истина „на война като на война“. Всички точно са разбрали и добре са усвоили главното: когато и където е удобно, във всеки един момент.

Както се предполагаше и се очакваше, от началото на тази година „произшествията“ от време на време поутихваха, след което отново набираха сили – благодарение на нападенията на свои поддържници, извадили ножове срещу мирни хора:

– 9 юли, Франция, Орлеан;

– 11 юли, Франция, Сент Етиен;

– 15 юли, Франция, Сен Дени;

– 18 юли, Италия, Милано;

– 20 юли, Франция, Лион;

– 25 юли, Испания, Мелила;

– 26 юли, Франция, Лион;

– 28 юли, Германия, Хамбург;

Не е трудно да се досети човек как, при този трафик бързо намалява степента на възприемането на същността на случващото се. След успешното налагане на имунитет срещу чувството за ужас, в случай на еднократна агресия, хората привикват да възприемат подобни актове като терор, за тях това е някакъв риск, станал всекидневие.

Затова трябва да очакваме като неизбежни, още по-мащабни, подобни представления.

Когато пренебрегнеш веруюто си „уважавай себе си, това задължава“, из под дланите ти се изплъзва единственият изход за всеки един фанатик – отчаяно небивал жест, жест с ефекта „11 септември“.

Прогнозите за следващо нападение са за Франция. Докато цялата самодоволна и все още благоденстваща „политическа коректност“ продължава да обсипва публиката с обезболяващата агитаторска пропаганда на светлооката толерантност…

Модата на самолетите някак си затихва. Пикапите, пълни с експлозиви, имат твърде ограничен обхват на действие.

Внимание, въпрос! Какво, в нашето преситено с трагедии време, може да унищожи света?

Елена Кондратиева-Салгеро, vz.ru, превод: Glasove.com