Синьо лято с дъх на зелени интереси

Имаше едно време един учебник, в който някой умник мъдро беше написал следната сентенция: „Сините сливи са зелени, когато са червени“.
 
Та, винаги като чуя нещо за еколози у нас, не знам защо, ама се сещам точно за тази гениалност от менюто на МОН.

Сигурно защото у нас природозащитниците преминават като сливите през различни окраски, преди да достигнат до зрелия си „син период“. Първоначално са много зелени – като джанки. Леко кисели, те скачат с еднакво принтирани плакатчета срещу най-различни проекти както по морето, така и по тузарските курорти в планината. 

Ако хвърлите един поглед върху местата, за които се борят „зелените“, ще забележите, че все са свързани със сериозни бизнес интереси – в картата на еколозите няма да видите територии край обгазеното Гълъбово или близо до някой открит рудник. Няма да попаднете например на драмите, които дружествата на един мастит техен приятел с няколко медии и интереси в добива на каолин предизвикаха в малкия град Меричлери. 

Интересно защо, но всичките крясъци на еколозите са насочени все към развиващи се части от Черноморието или два-три планински курорта. Просто защото парите, които се лапат от екооценки на тези места и блокирането на инвестиции, различни от „правилните“, е добър бизнес, който храни десетилетия „зелени“ джанки.

Ако се вгледате по-добре в тези млади сливи ще видите, че с времето червеното в тях започва доста да избива. Не защото са прегорели без пари на уж дивия плаж „Корал“, където като истински природозащитници са опънали жици за ток, опасли са гората с незаконни водопроводни връзки и отказват да си плащат за масрафа, та общината се налага да вади пари от собствения си бюджет, за да чисти боклуците на самозваните еколози. Червеното в тях се дължи на потомствената номенклатура, от която произхожда голяма част от реколтата на гласовитите джанки. И усещането, че са незаобиколим фактор, каквито са били техните предци – важни кадри на БКП-то, ясно си проличава именно в поведението им „друг да плаща моята сметка“.

Защото нека да вдигнат ръка онези от вас обикновени пролетарии, които могат да си позволят да опънат незаконно палатка или каравана в чужд имот, да смучат ток и вода, да цапат гората, която бранят и най-важното – да прекарат цяло лято край морето без пари. Ако това не е соц в най-изконния му смисъл – здраве му кажи. 

Защото тия, дето нямаме мама или тате безценни кадри на един отминал режим и бачкаме целогодишно за едната заплата, не можем да си позволим 3 месеца да печем задни части по морето. Нито имаме толкова пари да си платим подобен лукс, нито някой ще ни търпи да не ходим цяло лято на работа.

Еколозите обаче не ги мислете. Като мине периода на безплатно синьо лято идва реда на реалния „син период“ на добре узрялата слива. 

Тя си знае цената – може да скача по площадите, да обикаля ТВ студиата и да пише статуси във „Фейсбук“, които да й плащат сметките.

Наталия Радославова, "Монитор"