Днешното международна обстановка повече от всякога подчертава и откроява главните проблеми в геополитиката и най-вече целите, които си поставят великите сили.
Великите сили винаги са противоборствали, но са го правили по различен начин и заради различни цели. Дори и тогава, когато сякаш са били в ненарушим мир и братско разбирателство. Още повече когато враждуват.
Великите сили управляват света, като са го разделили на зони на влияния. Всяка от тях има една такава зона и тя е неприкосновена до размера на допустимата външна намеса, установена гласно или негласно в споразумение между тези сили. Но не е задължително намесата да е пряка. Достатъчно е да се постигне някаква форма на влияние, провокиране на настроения, демонстрация на възможности и постижения, каквито титулярът на зоната не притежава и дори е далеч от тях.
Освен това не всички държави в света влизат в тези зони. Зоните са формирани в зората на Модерната епоха, а тогава светът е бил сведен до Европа – всичко останало е било само някаква “Индия”, до която са търсили път, за да се сдобият с нейните суровини и с работната й ръка. Но после е трябвало тази грешка на времето да бъде поправена – особено след създаването на САЩ и нейното въздигане до равнището на велика сила. Всички тези държави извън Европа е трябвало да бъдат строго подредени и “прикрепени” към влиянието на една от великите сили. Иначе светът е заплашен от хаос, който може да нанесе много злини и беди на Европа.
Великите сили се надпреварват да търсят нови съюзници и съучастници; те се стремят да разширят влиянието си и да получат правото да се намесват безпрекословно в живота на народите – независимо къде се намират. Тази надпревара не е спирала.
Тя определя облика, духа и характера на геополитиката. Особено днес. Тя обяснява и защо се водят войните.
Никоя велика сила не харесва напълно разделението и разпределението на света. Това означава, че мирът е невъзможен, защото пренареждането и преначертаването на политическата карта на света няма как да става по мирен път. Всъщност, самото пренареждане се извършва по взаимно съгласие и на преговори. Но за да се стигне до подобно съгласие непременно се водят ожесточени войни, в които загиват много хора и се разрушават цели държави.
Нашето време е време на преобразуване на света, на ново устройство и управление, на промени в зоните на влияние, поради което ще се преначертае политическата карта на света. Това престои в най-близко време. Дори вече се подготвят различните варианти и се търси моментът, в който най-великите измежду великите сили (както винаги се прави в подобни случаи) ще започнат преговори и ще постигнат съгласие.
За такова голямо и отварящо радикална промяна в света е необходимо време, за да се подготви и осъществи. То не е въпрос просто на една среща, а изисква проверка на силите на всяка велика държава поотделно, както и в коалициите, военно-политическите и икономическите съюза, на техните армии, но и на икономиките и способността и готовността им да заработят, при това дълго, за военни цели. Проверяват се в различни позиции и ситуации държавните ръководства, идеологическите нагласи, симпатиите и антипатиите на населението към властта му. Не се изключват, дори се налагат проверки във военни действия, за да се види степента на въоръжение и боеспособността на самото оръжие, неговата сила, точност, способност да поразява всякакви цели. И понеже е опасно това става в пряк сблъсък между велики държави, те изострят споровете си, но тръгват да доказват могъществото във военни операции срещу трети страни.
Ако не гледаме на войните, примерно, между Русия и Украйна и САЩ и Израел срещу Иран като проявление на подготовка за установяването на нов световен ред, няма никога да си обясним защо се водят толкова упорито и с настървение, когато вероятно може и по друг начин да се решават враждебните конфликти между държавата. Но тези конфликти в случая не са за територии, суровини, работна ръка, а за разрешаването на глобални проблеми, които вече не търпят отлагане.
Ако така прочетем същността на проблемите в днешния свят, няма да изпускаме нелепи оценки от рода на “САЩ затънаха в Иран” или “Русия ще преживее втори Афганистан”, а още по-малко, че “икономиката на Русия е в критично състояние” и други подобни наивни приказки на дилетанти, чиито автори се стремят да сведат всичко до битово равнище и да го обясняват с познати думи и категории.
Великите сили, когато са наистина велики и притежават огромни военни, икономически, финансови и политически възможности, не могат да изпадат в подобни състояния. Ако случайно видят, че нещата се усложняват и е възможно да понесат по-големи поражения, отколкото е допустимо, те са в състояние да спрат военните действия и да излязат от конфликта. И това няма да накърни авторитета им.
Чрез тези войни се вижда световното разположение на силите, прегрупирането им; оценява се настроението към войни и готовността на великите държави да ги водят. Защото светът не само ще бъде разчертан по нов начин, с нови линии и граници, но и съобразно общественото настроение и мнение, симпатии и антипатии. Великите сили, особено тези, които водят война, получават нови приятели и врагове. Световното обществено мнение се променя. Другите големи и малки държави се преориентират във връзките си с големия партньор, договарят се за бъдещо съдействие, подготвят се самите те и техните съседи за бъдещия свят.
Това, което днес се случва, е нещо като нова световна революция, но тя не засяга характера на социално-политическата и икономическата система и няма да доведе до нейната смяна. Макар че тази смяна преминава през днешната глобална трансформация и начертаването на новите граници. Но процесът си има своята логика и не може нито да бъде ускоряван, нито забавят.
От друга страна Русия и САЩ заедно със своите съюзници интензивно работят в дипломатическите канали на дипломацията за подготвянето на голямото събитие. Тази работа не се вижда, защото държавите държат да озвучават споровете си, а само от време на време правят достояние на света постигнатите съгласия. Така поддържат настроението най-вече на собствените си населения, които по начало изпитват вражда към държавните ръководства на страните. Поради тези вражди се смята, че всяка отстъпка е проява на слабост и компромис с традиционната идеология. А това за масата от хора не е допустимо, защото не е честно, защото уронва националното самочувствие и е в ущърб с националния интерес.
Нашите анализатори гледат международните събития отстрани, но по-лошото е, че ги гледат отдалеч и с невъоръжено око. Каквото видят, веднага го прехвърлят на битова основа, за да им стане по-просто и ясно. Но когато преобразиш едно световно събитие, олицетворяващо историческо явление, в улична случка едва ли не, то от него нищо не остава.
Не знам защо този тип политически и геополитически анализи са толкова чести и се харесват на публиката, щом в тях не се съдържа истина.
Когато спорещите велики сили преценят, че е дошло времето, те непременно ще намерят начини, за да спрат военните конфликти и да покажат резултатите от продължилата доста история, довела най-сетне до радикалните промени в световния ред. Аз мисля, че това ще стане скоро, в обозримо бъдеще, но трябва да се знае, че тези неща се афишират и влизат в действие, когато узреят напълно. Те са обективни, неподвластни на човешката воля.
Широката общественост и непрофесионалните хора бързат, защото нямат търпение да видят и да чуят какво се случва.
Анализаторите обаче са длъжни да бъде търпеливи, спокойни и с трезви мисли, за да не пропускат истината и да не се подвеждат по случайното, ежедневното, профанното.
Панко Анчев, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар