В зората на демокрацията култовата формация "НЛО", нашумяла заради трима популярни актьори - Георги Мамалев, Павел Попандов и Велко Кънев, изпя десетки песни, които са по-скоро нещо като химни на прехода, а някои от тях дори се оказаха пророчески.
В една от тях се пееше: "Ах, мили мои, партии любими, аз ще бъда с таз, която е на власт..."
И наистина през следващите години станахме свидетели на не един и двама гъвкави тарикати, които сменяха партийната си окраска, идеи, убеждения и ценности - според конюнктурата, и това коя политическа сила печели изборите и влиза във властта. Така те не само оцеляваха в политиката, но дори биваха възнаграждавани за предателството от новите си покровители с високи постове или доходни службици.
Изключение не направиха и последните парламентарни избори. Достатъчно се дивихме и чудихме какво прави "патриотът" Слави Бинев начело на столичната листа на ДПС и какво търси там бившият атакист Камен Петков. Не по-малко бе изумлението от демократа и бивш депутат от СДС, заклеймил етническия модел и "Държавна сигурност", Евгений Михайлов, който оглави листата на ДОСТ в София, без да се притеснява от миналото на лидера Лютви Местан (агент Павел). В тази политическа формация незнайно откъде се появи и Георги Боздуганов, който в края на 1991 г. беше сред най-приближените хора на премиера Филип Димитров, негов съветник по националната сигурност и оглавяваше Оръжейната комисия към Министерския съвет.
Но най-фрапиращите политически хамелеони се озоваха в пленарната зала на 44-ото Народно събрание. От отявлени яростни критици, да не кажа хулители, на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и ГЕРБ политологът Антон Тодоров и журналистът Тома Биков се превърнаха в техни послушници, апологети и също толкова отявлени и яростни защитници.
Четири години преди да стане депутат от ГЕРБ, Антон Тодоров издаде книгата си "Шайка", в която пише следното: "Бойко Борисов, Росен, Цецо, Лиляна, Цветелина, Аню... Четири години те управляваха България и я повлякоха към дъното. Говореха за морал, а самите тънеха в пороци и корупция. Работеха и живееха като "шайка" - персони, обединени от престъпна цел." Авторът с документи и факти вади на показ мръсните тайни на своите герои, връзките им с върхушката на БКП и "Държавна сигурност", с банковия картел, с международни гангстери, с онази сенчеста част на обществото, която наричаме задкулисие. "Рекет, доноси, контрабанда, трансфери на милиарди, източване на държавния резерв, показни арести, сливане на изпълнителна и съдебна власт. "Шайката ГЕРБ" е най-мрачната част от голямата измама, известна като "български преход", гласи още едно от прозренията на политолога Антон Тодоров. И докато Тодоров плюеше нагоре, собствената му плюнка се озова на лицето му и сложи нов отпечатък върху него.
Антон Тодоров
Да се чудиш и маеш - това същият човек ли е, който след почти всяка декларация на БСП от парламентарната трибуна скача там и започва със същия плам, ярост и словесни мълнии да клейми и изобличава комунистите и техните наследници. А после доволно сяда на банката си сред депутатите от ГЕРБ, поне 70% от които са или бивши членове на БКП, или деца на такива.
Чудно е също така как и Борисов, и Цветанов, и другите от ГЕРБ приемат и се доверяват на човек, който ги е наричал какви ли не - от завършени злодеи до откровени мафиоти. Абсолютно невъзможно е за човек, който има грам почтеност, да проумее как самият Тодоров гледа всички тези лица в очите. По-вероятно е да не ги гледа там, а в ръцете. Защото затварянето на устата и още повече политическите салтоморталета сигурно не са безплатни и безвъзмездни. Самият факт, че само четири години след излизането на размазващата книга за ГЕРБ авторът й седи на депутатската банка в парламента в редиците на същата партия, е показателен. Великият комбинатор от "Златният телец" - дребният мошеник Остап Бендер, изглежда като малко наивно момченце пред събратята си у нас.
Компания на повратливия политолог в депутатските редици на ГЕРБ прави и друг неотдавнашен яростен критик на Бойко Борисов и партията му - журналистът Тома Биков.
Тома Биков
За него, изглежда, прескачането от партия в партия не представлява никакъв проблем, достатъчно е само да е в редиците на победителите. От хард седесар и костовист Биков се озова в Националния съвет на "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева през 2012-а. Оттогава е следното му изказване: "Борисов няма изход - или още един мандат премиер, или да бъде силно разследван. Има шанс той да бъде първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма как ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това се получи, то изборът ще бъде с фалшификация, а това ще доведе до една същинска революция..."
А ето какво обещава той през май 2013 г. като водач на листата на ДБГ в Бургас: "Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират проверка в парламента на цялостната дейност на Цветан Цветанов като вътрешен министър. Няма да спра, докато не видя този човек обвинен и осъден за всички престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици. Трябва веднъж завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…"
И за Бойко Борисов: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. …Обещавам ви, че ще направя, каквото зависи от мен, Бойко Борисов никога повече да не седне в креслото на министър-председателя."
По-късно обаче Тома Биков стана съветник на вицепремиера и вътрешен министър във втория кабинет на Борисов - Румяна Бъчварова, и даде всичко от себе си лидерът на ГЕРБ да спечели и трети мандат. За което беше възнаграден с депутатско кресло. И за него е чудно и странно как гледа в очите Борисов и Цветанов.
Тодоров и Биков, заедно с другия политически слънчоглед, Спас Гърневски, бивш син кмет на Пловдив, днес са остриетата на ГЕРБ в борбата им срещу комунистите от БСП в пленарната зала и в медиите. Очевидно това са възложените им от Цветанов задачи.
Още един пламенен поддръжник на синята идея в зората на демокрацията, бивш депутат от СДС и конституционен съдия Георги Марков намери топло депутатско местенце в редиците на ГЕРБ, но него го използват в юридическите спорове, тъй като експертите им в тази сфера са недостатъчни и не са особено добри. Преди да се приюти под крилото Борисово, Марков мина през формациите на Яне Янев и Николай Бареков. И както се вижда, агентурното минало на "агент Николай" май не притеснява вече никого.
В миналия парламент гръмовержецът на ГЕРБ, който громеше комунистите и ченгетата от бившата ДС, засипвайки социалистите с огнени филипики, беше бившият седесар Методи Андреев. Но в един момент той се върна към корените си и заработи с представителите на ДСБ по-екипно, отколкото с колегите си, в чиито редици седеше доскоро в пленарната зала.
А като стана дума за юридическия дефицит в ГЕРБ, няма как да подминем най-големия им капацитет в правото Данаил Кирилов, който е шеф на правната комисия в парламента. Интересна политическа биография има този верен и изпълнителен герберски кадър. Той е най-ярката илюстрация на онази песен на "НЛО", за която споменахме в началото. Данаил Кирилов става член на БСП в размирната 1997 г., няколко месеца след падането на правителството на Жан Виденов, като се твърди, че това е станало по убеждения. И може да е така, защото тогава БСП преживява един много труден опозиционен период. Но при идването на власт на Симеон Сакскобургготски Кирилов се озовава в изпълнителната власт като шеф на кабинета на вицепремиера социалист Костадин Паскалев, който заедно с министъра на държавната администрация Димитър Калчев е поканен от премиера в лично качество за член на правителството. От 2003-а до 2009-а Данаил Кирилов е общински съветник от БСП в София. Но явно предусетил, че властовата палачинка рязко ще се обърне след парламентарните избори, напуска партията, в която бил влязъл "по убеждение", и пристава на новосъздадената ГЕРБ.
"Заявявам подкрепа за ГЕРБ, тъй като в лицето на Бойко Борисов видях борбен политик и предприетите от него действия за разобличаване на икономическите интереси са сериозна стъпка срещу установения модел, изрича сакрално Кирилов. Убеден съм в конструктивните усилия на партия ГЕРБ", кълне се той също така "убедено" на новите си покровители. И тяхната благодарност за измяната към социалистическата идея и БСП не закъснява. Кирилов е назначен за областен управител на София, на който пост изкарва до падането на първия кабинет на Борисов през 2013-а. В 43-ото и 44-ото Народно събрание е депутат от ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси.
Към породата на политическите хамелеони можем да прибавим и политолога Петър Николов.
Той се самоопределя като десен, консерватор, но смени три политически сили и накрая се озова като водач на листата на "Обединени патриоти" в Ловеч. През 2004 г. Николов е един от учредителите на "Демократи за силна България" и след четири години става член на софийското й ръководство, а през 2011-а и на националното, след като не успя да стане депутат от Синята коалиция. Само година по-късно той и други негови съпартийци напуснаха ДСБ, ставайки учредители на ДБГ, а Николов е избран за член на Националния съвет на партията. Той участва и в създаването на Реформаторския блок. И след като Реформаторите влязоха в коалиционния кабинет "Борисов 2", Николов беше назначен за парламентарен секретар на Министерския съвет. През 2016-а обаче напусна ДБГ и "кацна" при Патриотите. Очевидно политическият му нюх не го е подлъгал, сега те са във властта, а Петър Николов е назначен за заместник-министър на образованието. После властта най-много обичам родината, е достойната перифраза за неговата кариера.
Между другото Бойко Борисов винаги се отблагодарява подобаващо на онези, които са предали политическите си формации и са се поставили в услуга на него. Преди Данаил Кирилов този прескок от БСП в ГЕРБ направи директорът на Националния исторически музей историкът Божидар Димитров, който се зае с безогледния пиар на ГЕРБ и лидера й. И, разбира се, получи наградата си - министър, макар и без портфейл, в първото правителство на Бойко Борисов. За него отдавна е известно, че професионалните и моралните качества на хората са на второ място след личната лоялност.
Ето защо е обяснимо, че обикновено изгърмяват онези кадри, които са си позволили "напразно да споменат името Божие" в неподходящ контекст.
Разбира се, в родната политическа флора и фауна има и други примери за слънчогледи и хамелеони. Най-лошото обаче е, че всъщност става дума за покупко-продажба на съвести – нещо, което разбива моралните устои на обществото, а то и без това е болно.
Данаил Кирилов
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар